Решение № 1088 от 11.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Русе, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20234520101284 по описа за 2023 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД, гр.Варна твърди, че ответникът И. С. И. е негов клиент във връзка с продажбата на ел.енергия за обекти на потребление, находящи се в с.Р., община Б..

На 13.12.2022 г. „Енерго-Про Продажби“АД подало заявление пред РС-Русе по реда на чл.410 ГПК за събиране вземането си срещу ответника за сумите: 516.61 лв. главница за консумирана ел.енергия по 1 бр.фактура, издадена на 12.08.2022 г., както и 14.35 лв. лихва за забава за периода 23.08.2022 г. – 01.12.2022 г. Във връзка с депозирано от длъжника възражение за недължимост на претендираните суми, на заявителя по приложеното ч.гр.д. № 6364/2022 г. по описа на РС–Русе били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането си срещу длъжника. Ето защо ищецът претендира да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че И. С. И. дължи на „Енерго-Про Продажби“АД горните суми, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Претендира присъждане на разноските по двете производства.

В отговора на исковата молба, чрез проц. си представител адв.Б.Жечев, ответника признава дължимостта на сумите и представя доказателства за извършени плащания. Моли съда да прекрати производството по делото, заведено срещу него.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за 1 установено от фактическа страна следното:

В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 6364/2022 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед № 3064/14.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника И. С. И. за сумите: 516.61 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по 1 бр.фактура, издадена на 12.08.2022г. за обекти с абонатни номера аб.№ 32Z420800710205H, 32Z420800710206F и 32Z420800710213I, с адреси в с.Р., община Б., както и 14.35 лв. лихва за забава за периода 23.08.2022 г. – 01.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 25.00 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На 20.01.2023г . е депозирано възражение от длъжника за недължимост на претендираните суми и с разпореждане от 23.01.2023г. съда е указал на заявителя възможността му за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.

По делото е представена 1 бр. фактура за обекти с аб. № 32Z420800710205H, 32Z420800710206F и 32Z420800710213I, с адреси в с.Р., община Б., съгласно които за периода м.юли 2022 г. ответникът е потребил ел.енергия на обща стойност 516,61 лв.

Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на електрическа енергия от ответника за същия обект, както и справка за платени и неплатени от ответника фактури за процесния период.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане по делото е дължимостта на суми, начислени за реално доставена и потребена ел. енергия за обекти с аб. №

32Z420800710205H,

32Z420800710206F и 32Z420800710213I, с адреси в с.Р., община Б., съгласно които за периода м.юли 2022 г., както и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху тази сума.

Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава 2 разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск, не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за уважаването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Искове за установяване на съществуването на права към минал момент са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК, респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с извършените на 18.04.2023 г. плащания е платено дори повече от претендираната от ищеца сума. Т.е. към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на съдебно предявеното вземане за главница и лихви /дори е платено повече/, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ГПК. Действително ответникът по делото успя да установи успешно и безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него суми.

Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за установяване дължимост на главница и обезщетение за забава поради погасяването им, респективно 3 същият следва да бъде отхвърлен.

В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния характер на задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено чак на 18.04.2023 г. Ето защо следва на общо основание да понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното и исковото производство разноски.

Съобразно представения списък на разноски по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършени такива, разноските на ищеца в исковото производство са за дължимата държавна такса за завеждане на делото в размер на 75,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., а в заповедното производство възлизат на сумата от 25,00 лв. за държавна такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК

103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул."Владислав Варненчик"258, Варна тауърс Г, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на И. С. И., ЕГН:

********** и адрес гр.Р., ул.Ч., №.., вх.., ет.. , че дължи на „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ" АД, с ЕИК 103533691, следните суми: 516.61 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по 1 бр.фактура, издадена на 12.08.2022г. за обекти с абонатни номера аб.№ 32Z420800710205H,

32Z420800710206F и

32Z420800710213I, с адреси в с.Р., община Б., както и 14.35 лв. лихва за забава за периода 23.08.2022 г. – 01.12.2022 г. , за което вземане е издадена Заповед за 4 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3064/14.12.2022 г. по ч. гр. д. № 6364/2022 г. по описа на Русенски районен съд, като погасен поради плащане в хода на съдебното производство.

О С Ъ Ж Д А И. С. И.,

ЕГН: **********, да заплати на „Енерго-Про

Продажби”АД- Варна, с ЕИК 103533691, 175.00 лв. разноски по настоящото дело и 75.00 лв. разноски по ч.гр.дело № 6364/2022 г. по описа на РС-Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5