Решение № 2496 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И

Е гр.София, 23.04.2020 г.

В И МЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети март през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ

: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с.Десислава Йорданова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 16079 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 15.04.2019 г. по гр.д. № 39309/18 г.,

СРС, ІІ ГО, 56 с-в е отхвърлил предявените от Ф.Л.О.Р., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: *** срещу „Е.Б.Т./Г./Л.- клон

България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“, Кепитъл Сити Център, сектор „Б“, №********искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на заповед № 542/16.04.2018 г., с която на Ф.Л.О.Р., ЛНЧ **********, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ /неявяване на работа/, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението му длъжност „оператор контактен център“ в „Е.Б.Т./Г./Л.- клон България“ КЧТ, ЕИК ********, с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6448,58 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.04.2018 г. до 14.06.2018 г., с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ за заплащане на сумата от 4836,43 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2018 г. до 16.04.2018 г., както и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Ф.Л.О.Р., а именно - „дисциплинарно уволнение“. Осъдил е Ф.Л.О.Р., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: *** да заплати на „Е.Б.Т./Г./Л.- клон България“ КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“, Кепитъл Сити Център, сектор „Б“, №********на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1800 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Ф.Л.О.Р., ЛНЧ **********, чрез пълномощника по делото адвокат Г.Я. от САК, със съдебен адрес:*** мотиви, изложени в жалбата. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът неправилно е приел, че ищецът самоволно и без правно основание е отсъствал от работа. Действително, разпоредбата на чл.173, ал.1 от КТ повдига писмената форма на разрешението за ползване на отпуск от служителя, но е неправилен извода на съда, че процедурата не е спазена и отсъства надлежно дадено разрешение от работодателя. Ищецът е заявил отпуск, използвайки процедура, която е била обичайна за ответното дружество и която му била разяснена при започване на работа. Според показанията, дадени от свидетелите на ищцовата страна, начинът за искане на разрешение за отпуск чрез системата Style Web е бил обичаен за дружеството, което никога не е давало писмено разрешение на служителите си за ползване на платен годишен отпуск.

Съдът неправилно е посочил, че процедурата за искане на разрешение за отпуск е започната от ищеца с подаване на писмена молба, но писмено начало в процедурата за искане и разрешаване на използване на отпуска отсъства при ответното дружество. Вместо него се използва специализиран софтуер, който записва исканията на служителите и ги уведомява при одобрение. Липсата на писмена процедура, която да завършва с писмен разрешение за използване на отпуск е нарушение на трудовото законодателство, допуснато от работодателя, а не от работника, като работодателят не е спазил императивни трудово-правни норми. В този смисъл са и показанията на разпитаните свидетели, които установяват, че никога по време на работата си при този работодател не са получавали писмено разрешение и изключително рядко са били изобщо създавани писмени документи. Всичко е ставало чрез посочената електронна система за управление на труда Style Web.

Счита за неправилен доводът на съда, че на ищеца от страна на работодателя никога не е давано разрешение за отпуск. Напротив, в разменената кореспонденция между страните се сдържат волеизявления от упълномощени представители на ответника, с които се оттегля вече дадено съгласие и ищецът се уведомява, че следва да се върне на работа. Ищецът признава факта на оттеглянето, но твърди, че същото не може да стане без негово съгласие, поради което не е годно да произведе правни последици.

Съдът не е разгледал и обсъдил основанието за претендира дискриминация спрямо ищеца.

Съдът е разгледал наведено твърдение за дискриминацията, изразяваща се в това, че е по-неблагоприятно третиран спрямо другите чужденци, чиито трудови правоотношения са били прекратени в същия период. Подобно твърдение никога не е изразявано от ищеца. Напротив, в исковата молба се сочи дискриминация на ищеца в качеството му на чужденец спрямо българските служители на ответника, които са продължили работа при него и след преустановяването на работата на отдела на ищеца, за разлика от служителите, които не са били български граждани и които са били принудени да прекратят трудовите си правоотношения. Съдът не е разгледал направеното от ищеца твърдение за дискриминация и незаконност на уволнението на основание дискриминация като вместо това е разгледал хипотеза на дискриминация на ищеца спрямо останалите чужденци, служители на ответното дружество, каквато изобщо не е твърдяна.

В първоинстанционното производство, с писмена молба е поискано на основание чл.214, ал.1 ГПК увеличение размера на иска за сумата от 19 345,76 лв. В открито съдебно заседание на 01.04. 2019 г., съдът е оставил без уважение това искане с мотива, че освен размера се добавя и още срок от 4 месеца, а именно за периода от 15.06.2018 г. до 16.10.2018 г., който срок не е бил заявен в първоначалната искова молба и в уточняващата молба от 19.10.2018 г., като в този смисъл е налице едновременно изменение на основанието и размера на иска, което е недопустимо да става по реда на чл.214, ал.1, изр. 3 ГПК. Счита, че недопускането на това увеличение е незаконосъобразно и прегражда възможността на ищеца да търси пълно обезщетение за противоправно действие от страна на работодателя, тъй като преклузивният срок за обжалване на незаконно уволнение е два месеца, а нормативно определеният максимум на търсените вреди поради оставане без работа е за период от 6 месеца.

Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде постановено друго такова, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Да бъде отменено определението, с което не е допуснато направеното в срок увеличение на иска за периода от 16.04.2018г. до 16.10.2018 г. в размера на 19 345,76 лв. На основание чл.128, т.2 във вр. с чл.242 от КТ да бъде осъден въззиваемият/ответник да заплати на ищеца дължимото му се и незаконосъобразно неплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2018 г. до 16.04.2018 г. в размер на 4836,43 лв. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително адвокатско възнаграждение.

Въззиваемото дружество „Е.Б.Т./Г./Л.- клон България“

КЧТ, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.

„Христо Ботев“, Кепитъл Сити Център, сектор „Б“, №********чрез пълномощника по делото адвокат К.К.,*** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за въззивното производство.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.4, чл.128, т.2 във връзка с чл.242 КТ.

Ищецът Ф.Л.О.Р. твърди, че е бил в безсрочно трудово правоотношение с ответника „Е.Б.Т./Г./Л.- клон България“ КЧТ, считано от 19.09.2016 г. Същото било прекратено със заповед № 542/16.04.2018 г. поради наложено дисциплинарно наказание-„дисциплинарно уволнение“.

Счита процесната заповед за незаконосъобразна, поради това че не е извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина; че е налице опорочаване на процедурата по налагане на наказанието „дисциплинарно уволнение“ - до знанието на представителите на работодателя не било сведено депозираното от него писмено обяснение, изискано в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание; че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1 и чл. 21 от Закона за защита от дискриминация, като ищецът е бил поставен необосновано в по-неблагоприятна позиция спрямо останалите служители на ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени заповед № 542/16.04.2018г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение с ответника, да възстанови ищеца на заеманата до уволнението му длъжност „оператор контактен център“, да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6 448,58 лв„ представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 16.04.2018 г. до 14.06.2018 г., както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4836,43 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от

01.03.2018 г. до 16.04.2018 г. В случай, че уволнението на ищеца бъде признато за незаконно се иска да бъде допусната поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка - „дисциплинарно уволнение“. Претендира разноски.

Ответното дружество „Е.Б.Т./Г./Л.- клон България“ КЧТе подало писмен отговор, в който е оспорило предявените искове като неоснователни.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

По делото е безспорно, а и от депозирания трудов договор № 000762/17.09.2016 г. се установява, че между страните по делото е налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „оператор контактен център“, с код по НКПД: 42223003, в клона на ответното дружество, считано от 19.09.2016г. Със заповед № 542/16.04.2018 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е било прекратено трудовото му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал.

1, т. 2 във вр. с чл. 187, an. 1, т. 1 КТ, за това, че е отсъствал от работа в периода от 06.03.2018 г. до 25.03.2018 г. /общо 14 работни дни/. Били са разпитани като свидетели на ищеца И.А.Д.Г.Д., който заявява, че процедурата за отпуск е проста, като се изисква разрешение по имейл, в който се посочват датите за отпуск, като не се представя на хартия, а само по имейл.

Същият бил в работна група с ищеца и други бразилци. Част от бразилците били уволнени преди свидетеля, след това бил уволнен ищеца, след това и свидетеля.

Заявява, че няма спомен в трудовия договор да е описано как се заявява отпуск.

За отпуск се ползва системата Style Web и служителите попълват данни в нея, но след отпуск, като се върнат на работа. Системата е само на български. Свидетелят не знае какво пише в системата и заявява, че иска разрешение за отпуск единствено по имейл. Другият свидетел на ищеца А.К.С. заявява, че неговият случай е различен, защото от самото начало го посъветвали да изпълнява процедурата за отпуск през системата. Същият влиза в системата, въвежда датите за отпуск и след това изчаква одобрение от прекия ръководител. Първо получава устно потвърждение и след това в системата. Свидетелят не знае да има писмен документ за потвърждение на отпуската. Заявява, че е видял молбата за ползване на отпуск от ищеца, което било имейл, видял потвърждението, след това видял отмяната на това потвърждение. Свидетелят твърди, че представил необходимите документи да ползва 6 месечен отпуск за бащинство, но тези документи били задържани от фирмата. Свидетелят заявил, че това не е законно, при което бил преустановен всякакъв достъп до работните му документи. След като се върнал от отпуска, от фирмата го освободили от работа, тъй като позицията била съкратена. Споразумели се на обезщетение от 2 месечни заплати, но му из платили само една. Свидетелят е виждал одобрението за отпуск от прекия ръководител на ищеца, но не си спомня кой е изпратил имейла за одобрение на отпуската до ищеца, но според свидетеля това е една безмислица, защото трябва задължително да се свържеш с прекия ръководител, а той е потвърдил ползването на отпуска. Свидетелят на ответника А.П., която работи във фирмата на позиция ръководител-екип „Човешки ресурси“ установява каква е процедурата по ползване на отпуска. Същата е на няколко етапа. Всеки, който иска да ползва отпуск, заявява това предварително през системата Style Web на компанията. В нея имало два модула-един за фишове за заплата, а другият-за отпуск. Служителят влиза в тази система със своя личен профил, заявява определени дни отпуск и системата изпраща автоматично заявката към прекия ръководител по имейл. Прекият ръководител трябва да реши предварително дали да одобри този отпуск или не, което става през системата чрез логване на прекия ръководител и той трябва да даде резолюция. Служителя се уведомява за това дали е одобрена или не отпуската. Ако отпуската е одобрена, системата генерира декларация за съответните дни отпуск. Управителят на фирмата е финалната инстанция, който на база това разрешение от прекия ръководител, издава заповед за ползване на отпуск. Сви5детелката познава ищеца, като служител във фирмата, както и обстоятелството, че ТПО му било прекратено на основание „дисциплинарно уволнение“. Другата свидетелка на ответника А.Х., която е работила във фирмата от м.10.2016 г. до м.05.2018 г. на длъжност „Ръководител „контактен център“ и е била пряк ръководител на ищеца. Същата заявява, че първата стъпка за отпуск е молбата да се одобри, имало е одобрение, но в последващия етап е била отказана а отпуската не е била одобрена от системата. Ищецът поискал чрез имейл отпуск през м.03.2018 г. Имало е доста време от преди периода, в който реално се е отказала отпуската на ищеца, както и той да се върне на работа. Самата свидетелка уведомила по имейл ищеца, че отпуската му не е одобрена, на което той отговорил, че иска да му се възстановят разходите за самолетния билет до Бразилия, за да се върне в срок на работа. Отпуската не била одобрена, а ищецът не се е върнал на работа.