Решение № 351 от 07.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Велико Търново, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно гражданско дело № 20264100500328 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.12.2025 година, постановено по гр. дело № 621 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година, спрямо „ИВС БЪЛГАРИЯ“-ООД, село Стамболово, община Павликени, е прието за установено, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, гр. София, месечни такси за ползване на мобилни услуги за времето от 07.07.2024 година до 06.01.2025 година на стойност 1 147 лв., неустойка в размер на 1 237,58 лв., 119,18 лв., мораторна лихва, както и законна лихва върху всяко вземане, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, по което е образувано частно гр.дело № 493 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година. В тежест на ответника са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от „ИВС БЪЛГАРИЯ“-ООД, село Стамболово, община Павликени, с оплаквания за необоснованост и погрешно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, гр. София – излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема:

По реда на чл. 422 от ГПК са предявени е искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна - „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, гр. София - твърди, че с ответника са в договорни отношения за доставка на мобилни услуги. За периода 07.07.2024 година до 06.01.2025 година не заплатил дължимите такси, заради което договорът бил прекратен, 1 считано от 05.01.2025 година. По реда на настоящото производство претендира месечните такси за ползване на услуги в размер на 1 147 лв., неустойка от 1 237, 58 лв., мораторна лихва върху сбора от двете вземания на стойност 119,18 лв., законна лихва и разноски.

Ответната страна - „ИВС БЪЛГАРИЯ“-ООД, село Стамболово, община Павликени - оспорва исковете, отричайки доставката на уговорената услуга. Не бил уведомен за прекратяването на договора. Претендираните такси ищецът едностранно да е увеличил. Вредите, които неустойката покривала, били недоказани – ищецът произволно остойностил невърнатото оборудване. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Страните са сключили договор за предоставяне на мобилни услуги и ползване на оборудване за тях – приложените документи за договора, приложения и общи условия на дружеството-ищец. В т. 54.12 от общите условия е предвидено, че договорната връзка се прекратява при забава в плащанията, продължила повече от 124 дни. Липсват твърдения от страна на ответника за времето от 07.07.2024 година до 06.01.2025 година да е плащал уговорените такси. Няма спор, че по времедействие на договора – на 04.12.2023 година, ищецът е променил общите си условия в частта за дължимите такси, но не е уведомил ответника за това.

Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени на това основание.

По иска за такси за ползване на мобилни услуги.

По делото е установено твърдяното договорно отношение и следващото от него задължение на ответника за заплащане на абонаментни такси. Според изричните си признания в отговора на жалбата, ищецът е променил стойността на таксите, без да уведоми ответника. Това сочи липсата на съгласие за увеличението и подчертава извъндоговорната същност на претендираното. Ответникът не е дал съгласие за повишението и не го дължи.

Доводите на ищеца са неоснователни. Той не е изпълнил задължението си по чл. 230, ал. 3 от Закона за електронните съобщения да уведоми ответника и така да гарантира правото му на преценка и евентуален отказ от продължаването на договорните отношения по алинея втора на цитираната норма. Само при неупражняване на това право на потребителя новите стойности на таксите стават част от договорната връзка. Това не се е случило, а значи ответникът дължи таксите по старите общи условия.

Виждането, че заради търговското качество на ответника, ищецът не дължи уведомяване по чл. 230, ал. 2 и 3 от Закона за електронните съобщения е в откровено противоречие с текста на чл. 298, ал.1, т. 2 от Търговския закон. Нормата има предвид хипотези, в които договор предстои да се сключи. Не и вече сключени договори. Тя не действа спрямо заварени правоотношения, защото се подчинява на договорния ред за промяна на сключени вече договори – чл. 9 във връзка с чл. 13 и сл. от ЗЗД.

Искът не може да бъде уважен дори частично – до раазмер на таксите преди увеличението, защото завишената стойност се претендира въз основа не на първоначалните договорни клаузи, а на следващ договора по време акт – акт по изменение на общите условия, който ищецът счита за годен да породи ангажименти за ответника. Според чл. 6, ал.

2 от ГПК съдът не е властен да признае претендираното право въз основа на факт, непосочен от ищеца. След като търсената по исковата молба стойност на таксите е дължима въз основа на едностранното им завишаване, не съществува вариант съдът да присъди част, от тях, основавайки се на договора в първоначалния му вид. За дължимите преди увеличението такси, силата на пресъдено нещо на настоящото решение няма да важи и ищецът е в правото си да потърси присъждането им с нов иск в друго производство.

По иска за неустойка.

Неустоечна клауза е валидна ако съдържа указание за какъв вид вреди се 2 начислява. Това следва от обезщетителната й същност – чл. 92, ал. 1, изречение първо, предложение второ, от ЗЗД. В общите условия на ищцовото дружество не е превидено какъв вид вреди неустойката ще репарира и на това основание клаузата е нищожна – чл. 26, ал.2, предложение второ, от ЗЗД. Извън това, валидно може да се уговори единствено компенсаторна, не и мораторна, неустойка в съчетание с прекратяване на договора.

Стойността на оборудването, предоставено на ответника за ползване, подлежи на връщане. Заплащането му е дължимо само при неизпълнение на това задължение по причина, за която потребителят отговаря. Такава причина не е посочена като основание на претенцията за равностойността на оборудването. Не е доказан и начинът на остойностяване. Затова търсената сума от 1 237,58 лв. е произволно определена и не подлежи на присъждане.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникътжалбоподател има право на разноски, по делото доказани като сума от 27,46 евро. Следва да се присъдят с настоящото решение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отменя по реда на чл. 271 от ГПК решението от 30.12.2025 година, постановено по гр. дело № 621 по описа на Павликенски районен съд за 2025 година, вместо което постановява:

Отхвърля предявените от „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, гр. София, против „ИВС БЪЛГАРИЯ“ООД, село Стамболово, община Павликени, искове, с които по реда на чл. 422 от ГПК и на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 228 от Закона за електронните съобщения и чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, се претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца месечни такси за ползване на мобилни услуги за времето от 07.07.2024 година до 06.01.2025 година на стойност 1 147 лв., неустойка в размер на 1 237,58 лв., 119,18 лв., мораторна лихва, както и законна лихва върху всяко вземане, неоснователни.

Осъжда „А1 БЪЛГАРИЯ“-ЕАД, гр. София, ЕИК: 131468980, да заплати на „ИВС БЪЛГАРИЯ“-ООД, село Стамболово, община Павликени, сумата от 27,46 (двадесет и седем евро и четиридесет и шест стотинки) евро, разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3