Определение № 67 от 08.05.2026, Районен съд - Велинград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. гр.Велинград, 08.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Частно наказателно дело № 20265210200085 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 1 от НПК.

Образувано е по жалба на В. Г. Г., ЕГН **********, против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.03.2026 г., с което Досъдебно производство (ДП) № 244/2024 г. по описа на ОДМВР Пазарджик, пр.пр. № 4078/2024 г., е прекратено.

Жалбоподателят излага доводи, че прокурорът неправилно е формирал извод за липса на престъпление. Моли за отмяна на обжалваното постановление и даване на задължителни указания за правилното приложение на закона.

ДП е образувано за това, че при условията на продължавано престъпление, за времето от 07.11.2023 г. до 14.03.2024 г., в гр. Велинград, са съставени неистински частни документи – заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които е издадено разрешение за строеж с вх. № 99-00/4189/14.03.2024 г. и заявление за издаване на разрешение за строеж с вх. № 94-00/4190/14.03.2024 г. и са употребени, за да докаже, че съществува право на издаване на разрешение за строеж – основен ремонт и реконструкция на покривна конструкция – престъпление по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С обжалваното Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.03.2026 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление. Прокурорът е приел, че инкриминираните заявления са частни документи. Аргументирал е, че същите, макар и формално да не са автентични, нямат характер на частен документ, съдържащ в себе си доказателствена стойност за наличието или не на права, задължения или правоотношения. Формирал е извод, че заявленията не са годен предмет на лъжливо документиране и употребата им не изпълва състава на чл. 309, ал. 1 от НК.

1

След като се запозна с материалите по делото съдът прави следните фактически и правни изводи:

Не става ясно кога жалбоподателят е получила обжалваното постановление – по делото липса разписка или отбелязване в този смисъл.

Приложен е приемо-предавателен протокол, видно от който пратка до процесуалния представител на жалбоподателя е предадена на пощенски служител на 27.03.2026 г. Жалбата е подадена в РП-Пазарджик на 03.04.2026 г.

- тоест в законово установения 7-дневен срок за това.

Разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, а именно – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо Л..

В чл. 74, ал. 1 от НПК и чл. 76 от НПК е посочено кое Л. има качеството на пострадал – Л.то, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от престъплението в наказателното производство. Като изискване едно Л. да придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално да са настъпили вредни последици от престъплението. Законодателят използва термина „пострадал“, за да посочи кое Л. може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител по дела от общ характер, респективно като частен тъжител по дела от частен характер, единствено с оглед предоставяне на възможност чрез достъп до съд това Л. да обезпечи онези свои интереси, които би реализирало, ако впоследствие встъпи в производството в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпление от НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес. Конкретно пострадал от едно престъпление има само при такова деяние, за което в признаците на неговия състав са предвидени съставомерни вредни последици. Вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК, които следва да са реално, пряко и непосредствено настъпили, тъй като възможността от бъдещо настъпване на вреди не е достатъчна за валидно конституиране. Само тогава пострадалият може да се конституира като страна в процеса – като частен обвинител и/или граждански ищец.

Престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК систематично се намира в гл. ІХ от НК – „Документни престъпления“, чийто обект на увреждане или засягане са обществените отношения, свързани с реда и правната сигурност на документирането, т.е. засягат обществени отношения, свързани с документооборота. С деянията по посочената глава от НК се накърняват редът и правната сигурност на документирането, затруднява се дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С оглед спецификата на обекта на тези престъпления пострадал 2 от тях няма. Отделни права на лица (физически или юридически) могат да бъдат засегнати от незаконосъобразното съставяне, ползване или съхраняване на официални и частни документи, но това само по себе си не означава, че те придобиват качеството на пострадал – в този смисъл Решение № 473 от 2.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 431/2010 г., I н. о. и Решение № 562/2009 трето наказателно отделение на ВКС, Решение №68/2010 г. на първо н.о. и др.

Във връзка с това настоящият съдебен състав намира, че в случая жалбоподателят не разполага с правна възможност да обжалва постановлението пред съда. За престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК жалбоподателят не е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, тъй като не притежава качеството „пострадал“ от това престъпление.

Формира се извод, че подадената жалба е процесуално недопустима по аргумент от противното от чл. 243, ал. 4 от НПК, като следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство следва да се прекрати без съдът да се произнася по същество по обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление.

Същевременно следва да се отбележи, че когато постановлението не подлежи на съдебен контрол, лицата, които считат, че са засегнати техни права и/или които считат, че имат съответен правен интерес, имат процесуалната възможност за защита по реда на чл. 200, изр. 2-ро от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 4, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г. Г., ЕГН **********, против Постановление за прекратяване на наказателно производство от 02.03.2026 г., с което Досъдебно производство (ДП) № 244/2024 г. по описа на ОДМВР Пазарджик, пр.пр. № 4078/2024 г., е прекратено.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 85/2026 г. по описа на РС Велинград.

Определението подлежи на обжалване и протест пред ОС - Пазарджик в 7-дневен срок от неговото получаване.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 3