Определение № 2250 от 13.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2250 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20238002901347 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца в производството „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: 030269049 срещу въззивно решение № 276 от 27.04.2023 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.т.д. № 191 по описа на съда за 2023 г., с което след отмяна на първоинстанционно решение № 260018 от 11.01.2023 г., постановено по т.д. № 567/2021г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, е отхвърлен предявеният от

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ:

121446665, осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ за заплащане на сумата 26000.00 лв., част от вземане в общ размер от 3664626.08 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 210395566/15.10.2018 г., за травматичните увреждания на лицата П. П., молдовски гражданин, роден на 11.09.1998 г. и Й.Б., молдовски гражданин, роден на 23.10.1991 г. за претърпените от тях травматични увреждания, получени в резултат на ПТП (самокатастрофа), установено от компетентните италиански органи с доклад за ПТП, реф. № 19476/2018 г., номер от общия регистър 56704/18, настъпило на 28.08.2018 г. в Република 1

Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до кръстовището с ул. „Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в което са били пътници: лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК№ Р8472ВГ, номер на шаси:

WVWZZZ1JZYB079958, собственост по рег. талон на Л. И. Т., ЕГН:

********** и управляван от А. К., молдовски гражданин, роден на 20.07.1986 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2021 г. до окончателно изплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

Твърди се, че въззивният съд правилно е приел, че по делото е налице хипотезата на чл. 499, ал. 5 от КЗ с оглед изискването за наличието/липсата на спор между страните, но неправилно е приел, че процесната застраховка не е нищожна и не е отговорил на въпроса противопоставима ли е нищожността на същата на ответника – застраховател с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Оспорва се, като противоречащ на конкретните обстоятелства по делото, отразяващи спецификите на „сключването“ на процесната застраховка, решаващият за изхода на делото извод на съда, основан на разрешенията в ТРОСТКВКС № 1/2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. в насока на това, че е недопустимо по иск на застрахователя прогласяване нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал. 2 КЗ.

Сочи се, че в случая има едностранно съставен договор за застраховка, по който няма насрещна на застрахователя страна, тъй като лицето, посочено като застраховащ е починало преди оформянето на полицата, а подписът на застраховащия по полицата е фиктивно положен, тъй като лицето, формално „подписало“ застраховащия, не е положило подписа му /ако въобще има реален подпис/, със съзнанието и волята да бъде страна по договора.

Претендира се нищожност на договора за застраховка на основание 2 чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, тъй като липсва реална насрещна страна, която да иска да встъпи в застрахователното правоотношение като застраховащ по смисъла на КЗ. Изтъква се приетото в посоченото тълкувателно решение на ОСТК на ВКС, че:

Потенциалната възможност по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ при наличие на застрахователен интерес трети лица, извън собственика на МПС да са страна по застрахователен договор като процесния, не изключва приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД и не обосновава правен извод, че е недопустимо да бъде прогласена нищожността на такъв договор, поради липса на съгласие. Отсъствието на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е налице, когато не е направено валидно волеизявление от застраховащия или от застрахователя, както и когато волеизявленията, макар валидно направени и съвпадащи, някое от тях или и двете са дадени без намерение за обвързване. Липсва съгласие и когато застрахователният договор по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не е сключен от собственика на моторното превозно средство или от друго лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, което има застрахователен интерес.

Сочи се, че МПС се ползва в Италия и то от чужди граждани с адресна регистрация в Италия, което също навежда на извода, че застраховката е сключвана по документи, едностранно и дистанционно.

Цитира се практика на ВКС, в която са разгледани условията за наличие на правен интерес, като условие за валидността на договор за застраховка в обосноваване на твърдението, че за такава валидност застрахователен интерес трябва да имат както лицата, чиито блага са застраховани, така и тези, които сключват договора, а законът предвижда задължителност на такъв интерес и когато се застрахова чуждо благо. Въз основа на изложеното се оспорва извода на САС за валидно сключен договор, в който застраховащият е посочил некоректни данни на застрахования собственик на МПС. Оспорва се приложимостта на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ във връзка с изискването за правен интерес по чл.

349, ал. 3 и чл. 477, ал. 2 КЗ, като се сочи, че по делото не е установено кое лице е положило подписа за застрахован, като представител на собственика /според касатора така твърдяното от него е установено по делото със свидетелски показания, каквито по делото не са налични/, 3 който собственик обаче към момента на сключването на договора е починал, не е правосубектен, не може да бъде и упълномощител. От всичко това според касатора следва, че полицата не е подписана и от ползвател на застрахованото МПС.

С уточнение, че САС не е разгледал въпроса за приложението на чл.

293, ал. 3 от ТЗ, тъй като е приел, че застраховката е валидна, но в подкрепа на твърденията на касатора с оглед позицията му за нищожност на същата, в касационната жалба са изложени подробни съображения, главното от които е че тази разпоредба е приложима само в случаите на нищожност, поради неспазена форма за действителност, но не и при други пороци на сделката, като противоречие със закона или, както в случая – липса на насрещна страна. Поддържа се, че разпоредбата е приложима само по отношение на неизправната страна по сделката, каквато касаторът не е, тъй като веднага след узнаване на обстоятелствата, водещи до нищожност на застраховката, е отказал покритие по нея и е уведомил ГФ, който и не е страна по договора, за да може да се ползва от защитата по чл. 293, ал. 3 ТЗ. Настоява се, че в случая не става въпрос за сключване на сделка от мним представител, водещо до нейната висяща недействителност, а за изначална недействителност, която не може да бъде санирана чрез потвърждаване, тъй като насрещната страна е починала. По същите съображения се твърди, че е неприложима т. 2.б. от ТРОСТКВКС № 1/2019 г. по тълк.д.

№ 1/2018 г.

Твърди се, че в разрез със закона ГФ не е отразил нищожността на посочени в писмото на касатора полици в Информационния център, което е в нарушение и на нормативно установените му функции по поддържане на същия и въвежда в заблуждение.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и уважаване на предявените от касатора искове в цялост, претендират се разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като се възпроизвеждат значителна част от оплакванията в жалбата, се заявява наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като се поставят въпросите:

4

Процесуалноправен въпрос:

1.Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните? Касаторът счита, че съдът неправилно и едностранно е ценил събраните доказателства и доводите на страните по делото, както и че не е разгледал в нужната пълнота аргументите му за основателност на претенциите в заявените и уважени от първоинстанционния съд размери, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение за неоснователност на исковете.

Претендира се противоречие с практика на ВКС /допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК/, обективирана в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649 по описа на ВКС, IV ГО за 2010 г., решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366 по описа на ВКС, ТК, II ТО за 2013 г., решение от 22.02.2011 г. по гр. д. № 1863 по описа на ВКС, IV-то г.о. за 2010 г., решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421 по описа на ВКС, IV-то г.о. за 2009 г., решение от 09.06.2011 г. по гр.д.

№ 761 по описа на ВКС за 2010 г. и др. Сочи се, че неразгледаните в нужната пълнота от САС доводи на касатора, обуславящи изхода на делото са във връзка с твърдяната нищожност на процесната застраховка и установените специфики на сключването й, както и за противопоставимостта на нищожността на застраховката на ответника с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ.

Материалноправни въпроси:

1.

При „сключена“ застраховка ЗЗГОА:

• с несъществуващ застрахован;

• с неизвестна насрещна страна;

• без каквито и да е налични индивидуализиращи данни за застраховащия и/или негов представител/пълномощник;

• с различни и неразчитащи се подписи за застраховащ по екземплярите на една и съща полица;

•

• с неизвестно лице „подписало“ за застраховащия; с неясни обстоятелства при които е издадена полицата и 5

„сключена“ застраховката;

• за МПС, което отдавна се ползва в чужбина и от чужди граждани с адресна регистрация в чужбина, налице ли е хипотезата на първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл.

477, ал. 2 КЗ по смисъла на ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС?

2. Противопоставима ли е на ГФ нищожността на обявена в Информационен център към ГФ, ЗЗГОА?

3. При наличието на какви доказани факти и обстоятелства съдът следва да приеме обявена в Информационен център към ГФ, ЗЗГОА за нищожна, поради липса на насрещна страна по договора - застраховащ?

Сочи се, че основният аргумент, на който САС стъпва, за да постанови решението си е, че съгласно ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, „... не е допустимо, по иск на застрахователя, прогласяване на нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ“. Според касатора тук съдът в разрез с процесуалния закон не разглежда доводите му по отношение на спецификите при „сключването“ на процесната застраховка: че в случая има едностранно съставяне на договор за застраховка, без надлежна насрещна страна – застраховащ; че подписа за застраховащия по полицата е фиктивно положен, тъй като лицето формално „подписало“ застраховащия не е положило „подписа“ (ако изобщо имаме реален подпис) със съзнанието и волята да бъде страна по договора; че „подписа“ е положен формално, за да не е празно мястото за подпис на застраховащия в договора и същият да изглежда формално изряден а лицето положило подписа не е имало за цел да учреди и встъпи, като застраховащ (насрещната страна по договора съгласно пар. 1, т. 2 от ДР към КЗ) в застрахователни правоотношения с дружеството - касатор.

Поддържа се, че за учредяването на валидно застрахователно правоотношение е нужен договор, т.е. две насрещни страни, които в случая съгласно КЗ са застрахователя и застраховащия, а в случая няма 6 надлежна насрещна страна - застраховащ, поради което няма и валиден договор за застраховка, съответно - така „сключения“ договор за ЗЗГОА е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Наред с това касаторът намира процесния договор за ЗЗГОА за недействителен и поради липса на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349 от КЗ, по изложени в касационната жалба подробни съображения, пресъздавани и в изложението.