Решение № 137 от 05.03.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. П. , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Росица Василева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело № 20205220102876 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД против Н. А. Л. за осъждане на ответницата Н. А. Л. да заплати на ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД сумата в размер на 2400 лв. с ДДС, представляваща наемна цена по Договор за наем от 04.12.2017 г. за ползване на лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама ............., ведно със законната лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска – 20.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил договор за наем с ответницата Н. А. Л., по силата на който й представил за временно и възмездно ползване, за срок от 04.12.2017 г. до 31.12.2017 г. , лек автомобил марка „М.“, модел ............., с рег.

№ ............., рама ............., а ответницата се задължила да заплати наемна цена в размер на 2000 лв. без ДДС. Сочи, че предал автомобила в изправност на ответницата на 04.12.2017 г., както и че тя му го върнала на 01.01.2018 г., съгласно постигнатите уговорки. Твърди, че до настоящия момент ответницата не му е платила договорената наемна цена в размер на 2400 лв. с ДДС, независимо от многократно отправяните напомняния от негова страна за това.

Моли исковата претенция да бъде уважена. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н. А. Л., в който излага съображения за неоснователност на предявения иск. Заявява, че не оспорва обстоятелствата, че на 04.12.2017 г. е сключила договор за наем с ищцовото дружество за ползване на лек автомобил, марка „М.“, с рег. № ............., че ищецът й е предал автомобила, предмет на договора за наем от 04.12.2017 г., с приемо-предавателен протокол от същата дата - 04.12.2017 г., както и че тя е върнала на наемодателя - ищеца автомобила с приемо-предавателен протокол от 01.01.2018 г. Твърди, че не дължи на ищеца претендираната наемна цена от 2400 лв. с ДДС, тъй като при връщането на лекия автомобил предала исковата сума от 2400 лв. с ДДС на ръка на лицето Т.Д.Б., в качеството му на управител на ищцовото дружество „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, като последният поел ангажимент да преведе сумата по сметка на фирмата и да осчетоводи същата. Ищцата твърди, че седмица след връщането на автомобила - в началото на месец януари 2018 г. се срещнала с лицето Т.Д.Б. и той в присъствието на свидетел й заявил, че отношенията им са уредени, тъй като внесъл сумата по сметка на ищцовото дружество и същата била осчетоводена.

Моли исковата претенция да бъде доказателствени искания. Претендира разноски. отхвърлена.

Формулира

Ищецът „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. И.П., в открито съдебно заседание, поддържа исковата молба, изразява становище за основателност на предявения иск и моли исковата претенция да бъде уважена.

В открито съдебно заседание ответницата Н.Л., чрез пълномощника си – адв. Д.К., поддържа отговора на исковата молба и моли предявения иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори и с доклада по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че: 1) на 04.12.2017 г. между ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, като наемодател и ответницата Н. А. Л., като наемател, е сключен договор за наем за ползване на лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама ............., за срок от 04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., срещу заплащане на наемна цена в размер на 2000 лв. без ДДС в края на срока на договора, като наемателят се е задължил да върне автомобила на наемодателя на 01.01.2018 г.; 2) с приемо-предавателен протокол от 04.12.2017 г. ищецът „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД е предал на ответницата Н. А. Л. процесния лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама .............; 3 ) с приемопредавателен протокол за връщане на МПС от 01.01.2018 г. ответницата Н. А.

2

Л. е върнала на ищеца „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД лек автомобил, марка „М.“, модел ............., с рег. № ............., рама ..............

Безспорните обстоятелства между страните се установяват и подкрепят и от представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства – Договор за наем от 04.12.2017 г., приемо-предавателен протокол от 04.12.2017 г. и приемо-предавателен протокол за връщане на МПС от 01.01.2018 г.

От представената по делото фактура № 0000000001/04.12.2017 г. се установява, че във връзка със сключения между страните договор за наем от 04.12.2017 г. ищецът „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД е издал на ответницата Н.Л. посочената фактура на стойност 2400 лв. с ДДС. Фактурата е двустранно подписана от страните, което обстоятелство не се оспорва по делото, като в същата е отразено, че плащането следва да стане „по сметка“.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебн о-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективна, обоснована и компетентно изготвена от вещото лице. Видно от експертното заключение в счетоводните регистри на ищеца, по сметка 501 (каса в брой) и 503 (банкови сметки) няма отразено постъпило плащане по процесния договор и фактура.

Ищецът не е водил на отчет касов апарат/фискално устройство, чрез издаването на касова бележка, от което да е получил суми от продажби в брой. В банковите извлечения за движението на парични средства по банковите сметки на дружеството за периода месец декември 2017 г. – месец декември 2018 г. няма наличен запис за извършено плащане по процесния договор и фактура по банков път. В счетоводството на ищеца е надлежно осчетоводена процесната фактура. Използвани са сметки, отразяващи доставка на фактура – наем и начислен дължим ДДС и възникване на вземане от клиент. Паричното задължение, предмет на иска, е отразено в счетоводството на ищеца, като вземания от клиенти - по сметка 411.

Фактурата е декларирана от ищеца в дневника за продажби за месец декември 2017 г. и в справката – декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г., като по същата няма извършено плащане.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че валидно е възникнало твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем, че е предоставил на ответницата ползването на процесния автомобил, че вземането за наемната цена е изискуемо, както и какъв е неговият размер.

В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираната от ищеца сума.

3

Страните не спорят, а и от представения по делото договор за наем се установява по категоричен начин, че между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен в писмена форма договор за наем от 04.12.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване лек автомобил, марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама ............., срещу заплащане на наемна цена в размер на 2000 лв. без ДДС в края на срока на договора. Договорът е сключен за срок от 04.12.2017 г. до 31.12.2017 г., като наемателят се е задължил да върне автомобила на наемодателя на 01.01.2018 г.

Безспорно е по делото, че на 04.12.2017 г. ищецът е предал на ответницата за ползване процесния автомобил, както и че последната е върнала автомобила на ищеца на уговорената дата - 01.01.2018 г. Фактът на ползването на автомобила от ответницата в уговорения срок се установява и от представените приемо-предавателни протоколи, неоспорени от страните в производството.

При това положение и на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за ответницата е възникнало насрещното парично задължение по наемното правоотношение да заплати на ищеца уговорената наемна цена за ползване на лекия автомобил. Падежът на наемната цена е уговорен в края на срока на договора за наем. При така договорения между страните срок на изпълнение, съдът намира, че по делото безспорно е установена изискуемостта на вземането за наемната цена от 2400 лв. с ДДС.

Правният спор по делото е концентриран върху това дали ответницата е заплатила на ищеца дължимата наемна цена за ползването на процесния автомобил.

Твърденията на ответницата, че е заплатила исковата сума останаха неподкрепени от доказателствените източници по делото. От приетата без възражения от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на ищеца, декларирана е в дневника за продажби на ищцовото дружество и справката – декларация по ЗДДС за месец декември 2017 г., както и че по по процесния договор за наем и фактура няма извършено плащане в брой или по банков път.

Ответницата не е ангажирала други писмени доказателства за плащане на договорената наемна цена в размер на 2400 лв. с ДДС, което дава основание на съда да формира извод, че предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

Като законна последица от уважаването на исковата претенция следва да бъде уважено и искането на ищеца за заплащане на законна лихва върху вземането от 2400 лв. с ДДС, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

4

При този изход на правния спор право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, има ищецът. Същият своевременно е направил искане за присъждане на разноски и е представил писмени доказателства за реално сторени такива в размер на 96.00 лв. – за държавна такса и 400.00 лв. – за заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Поради това в тежест на ответницана следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер на 496.00 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд - П.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.“ № 18, вх. „Б“, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 204780254, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 1, ет. 10, ап. 60, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И..В.“ № 8, ет. 1 – адв. И.П., на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, сумата в размер на 2400 лв. с ДДС, представляваща наемна цена по сключен между страните Договор за наем от 04.12.2017 г. на лек автомобил марка „М.“, модел „.............“, с рег. № ............., рама ............., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „А.С.“ № 18, вх. „Б“, ет. 2, ап. 2, да заплати на „ПАРК ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 204780254, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Г.С.Р.“ № 1, ет. 10, ап. 60, със съдебен адрес: гр. П., ул. „И..В.“ № 8, ет. 1 – адв. И.П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 496.00 лв. – разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в производството по делото.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5