Решение № 906 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 906 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000501303 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №29/19.01.2023 г. по гр. д. №359/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 831830482, да заплати на П. И. С. с ЕГН:**********, сумата от 18 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на настъпило застрахователно събитие - ПТП на 12.02.2022 г. около 07.10 ч., на ул. „Софийско шосе“ в гр. Перник, в района срещу дом 134, виновно причинено от И. Е. К., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, и притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 12.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен искът за горницата над 18 000 лв. до 26 000 лв., както и за периода в който се претендират лихви за забава от датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното дружество 11.03.2022 г. до 12.06.2022г .

Посоченото решение е обжалвано от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – за присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 5000 лева до присъдения размер от 18 000 лева. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие 1 със събраните доказателства. Твърди се, първоинстанционният съд е присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до сумата от 5 000 лева и отхвърлен над този размер. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство - П. И. С., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано и заплатено от въззивника.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от ответника в частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинените на П. И.

С. неимуществени вреди е уважен до сумата от 5000 лв., поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Окръжният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият 2 виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 12.02.2022 г. – до сумата от 5000 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието

(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалия болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социалноикономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в началото на 2022 г., както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните автотехническа експертиза, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, № 2022-1028-58 / 12. 02. 2022г. от мл. автоконтрольор В. А. В. дежурен ПТП, при сектор ПП при ОД на МВР – Перник и досъдебно производство № 77/2022г. по описа на Първо РУ гр.

Перник, се изяснява по категоричен начин механизмът на настъпване на 3 процесното ПТП и конкретният механизъм на причиняване на увреждането на пострадалия. На 12. 02. 2022г. около 07.10ч., ищецът шофирал лекия си автомобил „Пежо 206“, с рег. № ***, по ул. „Софийско шосе“, която била с две платна, в гр. Перник, идвайки от пътен възел „Хумни дол“ /автомобилна детелина „Хумни дол“/ в посока към Автогара Перник. С него на предна дясна седалка пътувала и съпругата му - свидетелката В. Н. С.. Двамата пътували към ул. „Протожерица“, за да пазят внучето си, както се били разбрали по телефона с дъщеря им - свидетелката И. П. И.. По същото време, излизайки от пряка улица и правещ десен завой по „Софиско шосе“, само че в насрещното платно - към пътен възел „Хумни дол“ /автомобилна детелина „Хумни дол“/ се движел лек автомобил „Фолксваген“, модел „Поло“, с ДК № ***, управляван от собственичката на автомобила И. Е. К.. Тъй като пътят бил хлъзгав и заледен, а водачката управлявала автомобила с несъобразена скорост, последната изгубила контрол върху управляваното от нея моторно превозна средство и на ул. „Софийско шосе“, пред дом № 134 /в района на гуми център „Експрес“, управляваният от нея автомобил се завъртял на ляво и навлязъл в насрещното платно, при което с предната си част ударил почти перпендикулярно в областта на предната странична лява част, движещия се в собственото му платно лек автомобил „Пежо 206“, с рег. № ***, при което и двете предни въздушни възглавници на този автомобил се отворили. В резултат на удара в лявата предна странична част на автомобила, главата на водача му - ищецът П. И. С., се ударила с лявата си част в предната лява врата.

Въззивният съд кредитира също обсъдената автотехническа експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на всички представени по делото медицински документи, се установява, че ищецът и съпругата му били транспортирани с екип на „Спешна помощ“ до „Спешно отделение към МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник, където им била оказана първа помощ и извършени медицински изследвания. Вследствие процесното ПТП на ищеца са причинени следните травми: сътресение на мозъка; разкъсно - контузна рана в областта на лява вежда; охлузни наранявания в лицевата област на главата; и контузия в шийната област. След изписването му бил на домашно лечение - на постелен, щадящ режим, а в последствие провел и два рехабилитационени курса. За период от около 15 дни е търпял болки и страдания с по - голям интензитет, а впоследствие те са започнали да отслабват. За около 1 месец той се възстановил, през който период той е търпял болки, страдания и физически дискомфорт. Не се очакват трайни последици от получените увреждания. Очаква се и за в бъдеще, ищецът да изпитва болки в шийната област. Дегеративните промени в областта на шийните прешлени, които той има в резултат на възрастта си, само ще увеличат болките, от увреждането в областта на шията. Категорично е 4 установено, че между получените травматични увреждания от П. И. С. и претърпяното ПТП има пряка причинно-следствена връзка.

При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото доказателства - медицинска документация, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От свидетелските показания на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели В. Н. С. /съпруга на пострадалия/ и И. П. И. /дъщеря на пострадалия/ се установява, че след процесното ПТП пострадалият е търпял болки, страдания, неразположения. Поради травматичните му увреждания се е наложило за него да бъдат полагани грижи в продължение на около един месец след произшествието. Непосредствено след инцидента бил в дома на дъщеря си на ул. „Протожерица“, за да може тя да полага грижи и за него и за майка си. Оплаквал се от болки в главата и в областта на шията.

По предписание на неврохирурга той носел имобилизационна яка, която свалял само преди спане. В началото дъщеря му му сервирала и го обгрижвала, за да не става той прав. Когато се налагало да ходи до тоалетната той бил придружаван от нея до тоалетната, за да не падне по пътя. Въпреки това същият паднал два пъти, когато се движел. На психическа основа получил обриви, започнал непрекъснато да се чеше по главата. След процесното ПТП, той получил страх и вече не шофирал автомобил и не искал да се качва в кола.

Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите в посочената част, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него болки и страдания са непосредствени.