Решение № 10404 от 31.05.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10404 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110168456 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх.№ 360834/14.12.2023 г. от П. И. Е., ЕГН **********, гр.

София, ж.к. Борово, бл. 217А, вх.И, ет. 3, ап. 117, съдебен адрес: гр. София, ***а, ет.

1, ап. 1, чрез адвокат С. М. – САК, срещу . гр. София, ***, представлявана от ., искове по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 12000 лв., представляваща имуществени вреди, а именно заплатени адвокатски възнаграждения за защита и процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, които вреди са причинени от неправомерно повдигнато и поддържано обвинение, по което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила – 22.12.2020 г. до окончателното й изплащане и сторените съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на през месец януари 2018 г. било образувано досъдебно производство № 229/2018 г. по описа на №/ РУ – СДВР, пр.пр. № 894/2018 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 144, ал. 3 връзка с ал. 1 от НК. Ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за посоченото престъпление и спрямо него била взета мярка за неотклонение „подписка“. Твърди, че в хода на проведеното разследване било установено, че доказателства за виновността на ищеца били единствено показанията на пострадалата, с която били близки приятели, но имали лични конфликти. На 21.08.2018 г. СРП внесла обвинителен акт в СРС и било образувано НОХД № 14359/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав. След провеждането на пет открити съдебни заседания с Присъда от 27.02.2019 г. ищецът бил оправдан по така повдигнатото му обвинение, но срещу оправдателната присъда бил подаден протест от СРП и жалба от частния обвинител. Следствие на жалбата и протеста било образувано ВНОХД № 2723/2019 г. по описа на СГС, НО, 15 въззивен състав. С Присъда от 25.09.2019 г. била отменена оправдателната присъда на СРС и ищецът бил признат за виновен. Наложено му било наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на която било отложено за срок от три години. След подадена жалба било образувано КНОХД № 1200/2019 г. по описа на ВКС, Трето наказателно отделение. С Решение от 20.10.2020 г., присъдата на СГС била отменена и делото било върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав. С Решение от 22.12.2020 г. по ВНОХД № 3865/2020 г. по описа на СГС, НО, 9 въззивен състав, била потвърдена присъдата на СРС, с която ищецът е бил признат за 1 невиновен по повдигнатото му обвинение.

Ищецът твърди, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство бил психически сринат, претърпял унижение, срам и притеснение, в квартала, в който живее.

Приятелите му странели от него, считайки го за престъпник. Колегите му в работата му открито му се присмивали, търпял подигравки от тяхна страна, което го карало да се чувства непълноценен на работното си място. Заради непрекъснатия тормоз, срам и унижения, който изтърпял, взел решение да напусне страната и след приключване на наказателното преследване през лятото на 2021 година заминал да работи и живее в град Хановер, Република Германия, където продължавал да живее. Твърди, че по време на наказателното преследване родителите му и неговите близки били стресирани, доброто име и честта им пострадали в значителна степен, заради това, че ищецът бил обвинен в закана за убийство. Сочи, че загубил трезвата си преценка за света около него, защото не можел да приеме как се изкривяват очевидни факти, как взема връх клюката пред обективността и как несправедливо е бил обвинен в престъпление, което не е извършвал. Оценява неимуществените вреди, които е претърпял в размер на 5000 лв., които счита съизмерими на уронването на честта, достойнството и морала му, поругаването на доброто име и честта му, ограничаване на социалните и личните му контакти и понесения психически тормоз от образуването на наказателното производство. Претендира и имуществени вреди, представляващи заплатени от него адвокатски хонорари за процесуално представителство и защита пред всички инстанции. Моли съда да му присъдят исканите обезщетения, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 22.12.2020 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответната страна . Република България в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, счита, че предявеният иск е неоснователен. Счита, че исковите претенции за неимуществени и за имуществени вреди са недоказани. Счита, че не е доказано, че твърдените вреди са пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Твърди, че през периода от 09.02.2016 г. до 03.11.2018 г. срещу ищеца е имало образувани още две преписки във Осмо РУ на СДВР и една в 06 РУ на СДВР, за които било отразен, че са били докладвани в СРП и нямало данни за приключване на наказателното производство. Счита, че тези производства също са се отразили на накърняването на доброто име на ищеца. Счита, че интензитетът, с който ищецът е търпял вредите от процесното обвинение, е значително по-нисък от този, който би търпяло лице, което никога не е имало взаимоотношения с правораздавателните органи. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за здравния и психологичния статус на ищеца преди процесното обвинение, за да се извърши преценка как последното му се е отразило. Счита, че исковите претенции са недоказани, а при евентуалност – завишени. Моли съда да отхвърли иска за неимуществени вреди, а в случай, че приеме иска за основателен, да присъди значително по-нисък размер от претендирания.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено НОХД № 14359/2018 г. по описа на СРС, НО, 96 състав, ведно с ВНОХД № 2723/2019 г. и ВНОХД № 3865/2020 г. на СГС, и КНОХД № 1200/2019 г. на ВКС. От същите се установява, че по отношение на ищеца е било образувано и водено досъдебно производство на 08.02.2018 г. за това, че на 09.01.2018 г. около 16.15 часа в гр. София се е заканил на Габриела Ясенова Димитрова и семейството й с убийство с думите: „Ще ви запаля, ще ви пръсна черепите, ще ви избия всичките.“ И това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.

С Постановление за привличане на обвиняем от 27.04.2018 г., ищецът е бил привлечен като обвиняем, взета му е мярка за неотклонение „Подписка“, а след това и разпитан като обвиняем.

Приложена е справка за съдимост, от която е видно, че към 05.06.2018 г. лицето е било неосъждано. Обвинителният акт срещу ищеца е внесен от Районна прокуратура – гр. София в СРС на 21.08.2018 г. Делото е насрочено в открито съдебно заседание на 08.10.2018 г. Съдебното производство пред първата инстанция е било разгледано и приключило в 5 открити съдебни заседания, като присъда е постановена на 27.02.2019 г. и с нея ищецът е бил признат за невиновен в повдигнатото му обвинение.

2

На 07.03.2019 г. СРП е внесла протест срещу присъдата, като е образувано ВНОХД № 2723/2019 г. на СГС. С Определение от 02.07.2019 г. делото е било насрочено в открито съдебно заседание на 25.09.2019 г. Делото е обявено за решаване на в същото съдебно заседание и е четена присъда, с която е отменена оправдателната присъда на районния съд и ищецът е бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено за срок от три години.

Ищецът е обжалвал въззивната присъда с касационна жалба вх. № 121904/8.10.2019 г., като е образувано КНОХД № 1200/2019 г. на ВКС. Делото е било насрочено в открито съдебно заседание за 31.10.2020 г. Делото е разгледано и обявено за решаване в едно заседание, като с Решение № 22 от 20.10.2022 г. е отменена осъдителната присъда, постановена по ВНОХД 0 2723/2019 г. на СГС и е върнато делото на СГС за ново разглеждане от друг състав. Образувано е ВНОХД № 3865/2020 г., насрочено за 25.11.2020 г., когато е и обявено за решаване. С Решение № 260280/22.12.2020 г. СГС е потвърдил оправдателната присъда на СРС, като същото е влязло в сила на деня на неговото постановяване, като необжалваемо. От датата на привличане като обвиняем – 27.04.2018 г. до постановяване на решението на въззивния съд, с което е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца по повдигнатото му обвинение, на 22.12.2020 г., е изминал период от около година и седем месеца.

По делото е разпитан свидетеля Б. Н. Х., който познава ищеца от лятото на 2018 г., когато се свързал с него в качеството му на адвокат, тъй като имало образувано наказателно производство срещу него. Ищецът потърсил свидетеля, след като бил внесен обвинителния акт срещу него. Свидетелят бил адвокат на ищеца по наказателните дела. Било през месец август или септември, отишъл с майка си, бил много притеснен. Направили с адвокат Делчева консултация и поели защитата. Било повдигнато обвинение по чл.144 от НК - „заплаха за убийство“ спрямо приятелката му. От баща й бил подаден сигнал и жалба в началото на 2018 г. По времето на досъдебното производство свидетелят не е бил адвокат на ищеца. Около година протекла съдебната фаза в СРС. Делото приключило пред СРС с оправдателна присъда. През тази година ищецът бил много притеснен и изплашен, били му се заканили, че щели да го осъдят и щял да влезе в затвора. На работното му място били научили за делото срещу него и колегите му му се подигравали, наричали го престъпник. В квартала също били научили за това дело и странели от него. След като СРС постановил оправдателна присъда спрямо него, СРП подала протест и делото отишло в СГС, където присъдата била отменена и ищецът бил осъден условно една година с три години изпитателен срок. Ищецът се притеснил още повече тогава. Постоянно питал какво ще стане. Подали жалба по делото на СГС и ВКС отменил присъдата на СГС и върнал делото за ново разглеждане. Другият състав, при който отишло делото, потвърдил първоначалната присъда на СРС. През цялото време ищецът бил притеснен и се страхувал, че ще го осъдят. През 2022 година бил принуден да замине в чужбина и да работи там. Бащата на приятелката му и самата му приятелка се заканвали на ищеца, че щели да го вкарат в затвора. Наблюдаващият прокурор бил наперен, както и този по време на съдебната фаза. Обяснявали как досега не били губили дело, така че се надявали и това дело да бъде успешно и Е. да бъде осъден. Е. работил в заведение в кв.

Младост като барман. Получавал призовки за разпит и така съседи, колеги и близки са научили за делото. Свидетелят не знае срещу ищеца да е имало водени други наказателни производства.

Ответната страна е представила справки за съдимостта на ищеца и за наказателните производства, образувани и водени срещу ищеца, като същите са приложени на л. 17-19 от делото.

Същият не е осъждан. През периода 2013-2020 година срещу ищеца са образувани множество преписки за извършени деяния, някои от които за престъпления срещу собствеността, държане на наркотични вещества.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

При така предявените искове и направени твърдения в тежест на ищеца е да докаже 1) описаните в исковата молба действия и/или бездействия на прокурор от СРП; 2) описаните вреди и техния размер; 3) причинна връзка между деянието и твърдените неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.3, предл. 1-во от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение 3 в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.