Решение № 1625 от 12.02.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2495/2025
- Вид
- Решение № 1625
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 12.02.2026
- Състав
- Татяна Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Закон за закрила на детето
- чл. 10, ал. 4 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 3, т. 5 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 26, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 47, ал. 1 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1625
Пловдив, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
При секретар БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 20257180702495 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
2. Образувано е по жалба, предявена от О. Б., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, с настоящ адрес [населено място], [улица], чрез адв. М. В., против Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24991/02.10.2025 г., издадена от Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пловдив, с която на Бербер на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето В. Б..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендират се сторените в производството разноски, както и от адв. В. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Началник отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Направено е възражение по искането за присъждане на разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. В Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] е образувано административно производство, повод за което е подадено от жалбоподателката заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24991/25.09.2025 г., с което същата е претендирала отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД за детето В. Б..
6. Въз основа на така подаденото заявление-декларация, е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24991/02.10.2025 г. от Началник-отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, на О. Б. е отказана исканата помощ. Мотивите за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „На основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД – Право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Република България и Украйна нямат действащ двустранен международен договор за социална сигурност.“.
IV. За правото:
7. В случая оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото изложение.
8. Между страните не се формира спор от фактическа страна.
Спорът е правен и се свежда до отговора на въпроса, налице ли са основания за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас за детето В. Б. по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД.
9. За разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:
Според чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Кръгът от лицата с право на семейни помощи за деца е очертан с нормата на чл. 3 от ЗСПД. По отношение на семействата на чужди граждани е въведено с т. 5 на същата норма изискване да пребивават постоянно и да отглеждат децата си в страната, както и получаването на такива помощи да е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Така предвиденото ограничение обаче не съответства на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход, посочени в Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година. Според нормата на чл. 13, т. 2 на същата, държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални грижи“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Предвидените с директивата минимални стандарти са въведени с § 1а от ПЗР на ЗУБ, а с разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от същия закон изрично е възведено правото на социално подпомагане на чужденците с предоставена временна закрила. Доколкото семейните помощи за деца са елемент на социалното подпомагане (в този смисъл Решение № 3 от 27.06.2013 г. на КС по к. д. № 7/2013 г.), следва да се приеме, че по отношение на лицата - чужди граждани с предоставена закрила по реда на ЗУБ, не следва да се прилага ограничението на чл. 3, т. 5 от ЗСПД.
С нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД е предвидено на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
10. Между страните не е спорно, че О. Б. е майка на детето В. Б., както и че последното е записано в първи клас за учебната 2025/2026 година. Видно от съдържанието на заявлението-декларация, детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. При тези данни следва да се приеме, че са налице установените в чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД материалноправни предпоставки за отпускане на поисканата еднократна помощ.
11. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация на О. Б. с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24991/25.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
12. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателката се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 5,11 евро (равностойността на 10 лева) заплатена държавна такса.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, при съобразяване на разрешенията, дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз и на обстоятелството, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност, в полза на М. В. П., адвокат при Адвокатска колегия – Добрич, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ на жалбоподателката в размер на 120 евро.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24991/02.10.2025 г., издадена от Началник - отдел „Социална закрила“ към Дирекция „Социално подпомагане“ Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24991/25.09.2025 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а от ЗСПД, подадено от О. Б., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на О. Б., [ЛНЧ], с настоящ адрес [населено място], [улица], сумата от 5,11 евро, представляваща разноски за заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане, [населено място], да заплати в полза на М. В. П., адвокат при Адвокатска колегия – Добрич, личен номер **********, с адрес [населено място], [улица], офис 105, сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 2495 по описа за 2025 г. на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Съдия: