Решение № 164 от 15.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за възобновяване № 20245000600274 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по депозирано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК искане на главня прокурор за възобновяване на делото. В същото са били застъпени аргументи във връзка със съществени нарушения по смисъла на чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, а именно за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Претендира се възобновяване на делото, приключило с влязъл в законна сила съдебен акт - определение по чл. 382, ал. 7 от НПК и изменение на същото, тъй като одобреното споразумение противоречи на материалния закон, което съдът е следвало да констатира.

В съдебно заседание пред настоящия съд искането се поддържа в същия смисъл за допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, но се иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, доколкото целеният от държавното обвинение резултат не може да се постигне чрез изменение на определение за одобряване на споразумение.

1

В хода на съдебните прения, назначеният на осъдения служебен защитник – адв. Р. У. счита направеното искане за допустимо, основателно и в интерес на осъдения, поради което моли да бъде уважено.

Настоящият съд намира, че искането за възобновявани на делото и изменение на цитирания съдебен акт (протоколно определение за одобряване на споразумение) по реда на възобновяването е било внесено на 24.04.2024 г., с което се явява процесуално допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимирана страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК срещу съдебен акт, който подлежи на възобновяване, съгласно актовете, визирани в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК и в законоустановения срок.

Разгледано по същество, искането е основателно при изложените в него обстоятелства.

С протоколно определение № 1 от 08.01.2024 г., постановено по НОХД № 916/2023 г., Районен съд – Кърджали е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, като У. М. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54, ал. 1 НК в размер на осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното на У.

М. Р. наказание от осем месеца лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от четири години, след влизане на определението за одобряване на споразумение в законна сила.

Пловдивският апелативен съд намира, че при посочените данни са налице предпоставките за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Аргументите, изложени в искането за възобновяване, покриват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които следва да се обсъдят едновременно, поради особеностите на случая.

Решаването на делото със споразумение е допустимо в два процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на досъдебното разследване и в хода на образуваното съдебно производство преди приключване на съдебното следствие, както е било процедирано и в случая.

Когато прецени, че споразумението не противоречи на закона и морала, съдът постановява определение за одобряването му (чл. 382, ал. 7 НПК), като протоколното определение възпроизвежда съдържанието на споразумението.

2

Определението има последиците на влязла в сила присъда (чл. 383, ал. 1 НПК), като влиза в сила незабавно след постановяването му. Установява се претендираното от обвинението съществено нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като същият е приложен неправилно. В случая не са били спазени правилата, свързани с принципа на законоустановеност на наказанието, с което е налице нарушение на закона по ал. 2 на чл. 348 от НПК. Нарушение на закона по смисъла на цитираната разпоредба е налице, когато законът е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В случая е налице нарушение на нормативно установени и императивни по своето съдържание условия, които се отнасят до определяне на продължителността на изпитателния срок при условно наложена санкция. Наред с това, определението за одобряване на споразумение е било постановено при съществено нарушение на закона, доколкото предложената от страните по делото продължителност на изпитателния срок не е била съобразена с изискването на ал. 2 на чл. 66 НК изпитателният срок, за който се отлага изпълнението на условно налаганото наказание лишаване от свобода, да не надвишава срока на това наказание с повече от три години. С постигнатото между прокурора, подсъдимия и неговия защитник споразумение е бил предвиден срок на наказанието лишаване от свобода от осем месеца, поради което съобразно ал. 2 на чл. 66 НК, максималният срок, за който е можело да бъде отложено изпълнението на това наказание, е бил три години и осем месеца. Съдът, одобрил споразумението, е игнорирал така установената от законодателя максимално допустима продължителност на изпитателния срок, като е възприел, че предложеният от страните конкретен такъв е бил в съответствие със закона. При тези данни, се установява и наличието на процесуални нарушения при провеждане на производството пред районния съд по реда на диференцираната процедура по глава ХХI X НПК. Съобразно материалите по делото, в проведеното на 08.01.2024 г. съдебно заседание, съдът е приел, че постигнатото между прокурора, подсъдимия и неговия защитник споразумение отговаря на изискванията на чл. 381 и следващите от НПК, не противоречи на закона и морала, поради което е постановил определение, с което го е одобрил и е прекратил наказателното производство по НОХД № 916/2023 г. Районният съд в Кърджали е сторил това в нарушение на чл. 382, ал. 7 НПК, приемайки че определеният изпитателен срок не 3 противоречи на закона, като с това съществено е нарушил процесуалните разпоредби, които създават гаранции за едно законосъобразно протичане на диференцираната процедура за решаване на делото. Същественото нарушение на процесуалните правила е свързано и с нарушение на материалния закон по ал. 2 на чл. 66 НК, доколкото изпитателният срок, предложен от страните, не може да надвишава срока на наложеното наказание лишаване от свобода с повече от три години. При незачитане на процесуалния закон, решаващият съд е одобрил споразумение с неправилно приложение на цитираната разпоредба от НК, като по този начин е бил нарушен и материалния наказателен закон.

Одобрявайки споразумението по заявените от страните параметри, които не са били съобразени с изискването на чл. 66, ал. 2 НК, Районен съд – Кърджали е допуснал нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, защото не е констатирал, че споразумението не отговаря на изискванията на чл. 382, ал. 7 от НПК относно максималната продължителност на изпитателния срок, което налага да не се одобрява с предложените от страните по делото параметри. Съдът е следвало да констатира несъответствие на споразумението със закона, като отбележи причините, заради които споразумението противоречи на закона, което е предпоставка за тяхното избягване. Вместо това неправилното приложение на материалния закон е допуснато и в протоколното определение на съда, с което е одобрено споразумението.

Констатираните нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което в съответствие с чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК делото следва да бъде възобновено, постановеният по него съдебен акт за одобряване на споразумение – отменен, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

Не е възможно посочените нарушения на закона да бъдат преодолени в рамките на настоящата процедура от съда по възобновяване, така както е било отправено искането на главния прокурор. Това следва от характера на диференцираната процедура по глава ХХIX НПК и от ролята на страните в нея по отношение на определянето на вида и размера на наказанието, неговото изпълнение и продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК.

Настоящият съд не разполага с възможност за измени по реда на възобновяването определението, с което е било одобрено споразумение между 4 страните, да променя неговото съдържание и да определя по своя преценка продължителността на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК. Аргумент за това, на първо място, е разпоредбата на т. 4 на чл. 425, ал. 1 НПК, която не изброява определенията за одобряване на споразумения по реда на чл. 382 или по чл. 384 вр. чл. 382 НПК, сред съдебните актове, които подлежат на изменение чрез възобновяване. На следващо място, подобно разрешение произтича и от особеностите на производството по глава X I X НПК и специфичните правомощия на съда в него. Производството за произнасяне по споразумението е особено съдебно производство с основа цел да се упражни съдебен контрол върху постигнато между страните споразумение, като към момента на постановяване на определението на съда, установените факти следва да кореспондират с приложението на закона към тях. Съгласно чл. 382, ал. 5 НПК съдът може да предлага промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора, защитника и подсъдимия. Ако съдът приеме, че споразумението цялостно или по определени пунктове противоречи на закона, на основание чл. 382 ал. 8 НПК ще откаже да го одобри. Съдът не разполага с процесуално правомощие да изменя едностранно съдържанието на споразумението, което е доброволно съглашение на страните по делото. В този смисъл единствената възможност за съда в процедурата по одобряване на споразумение е да предложи промени в споразумението в частта, която противоречи на закона, а при отказ на участниците в производството да сторят това - да откаже неговото одобряване. Съдът, в диференцираната процедура по одобряване на споразумение, както и съдът в производството по възобновяване на наказателни дела, не разполага с правомощия да изменя волята на подписалите споразумението лица. Евентуалното отхвърлено споразумение винаги се явява пречка за продължаване на съдебното произв одство по диференцираната процедура, както и за повторно сезиране на съда с искане със същия предмет или идентични обстоятелства с тези, при които споразумението е било отхвърлено. Страните по подобно неодобрено споразумение имат възможност или да отстранят установените от съда пречки при сключване на споразумението чрез коригирано или чрез ново споразумение, след което да се явят пред съдията за неговото одобряване, поради което след възобновяване на делото, то следва да върне за ново разглеждане на първата инстанция - за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

5

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 916/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали и ОТМЕНЯ постановеното по него протоколно определение от 08.01.2024 г., с което е било одобрено постигнато между прокурор от Районна прокуратура – Кърджали, подсъдимия У. М. Р. и неговия защитник адв. М. Б. споразумение по отношение на обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като наказателното производство е било прекратено.

В Р Ъ Щ А делото ново разглеждане от друг състав първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание. на

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6