Решение № 1486 от 23.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1486 гр. Плевен, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20234430103683 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 17914/29.06.2023 г. на „Топлофикация Плевен“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу В. Х. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1123,31 лв., представляваща стойността за незаплатена топлинна енергия за периода за периода от 01.12.2021 – 31.03.2023 г.; сумата от 47,57 лв., мораторна лихва за периода 03.02.2023 г.- 03.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Ищецът твърди, че е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение по ч .г. д. № 2660/2023 г. по описа на РС Плевен, срещу длъжника, която му е връчена и срещу която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В изпълнение указанията на съда ищецът предявявал иск за установяване на вземанията си, които са основани на твърденията, че ответникът като собственик\ползвател на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № ***, находящ се в ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Поради това за него се прилагали разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката.

Разпоредбата на чл.150 от ЗЕ предвиждала, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия 1 без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Посочва, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. С тях се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е найкъсно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия.

Ищецът счита, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът изпада в забава за тази сума, върху която на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. От приложената в производството по чл. 410 от ГПК извлечение от сметка за абонатен номер № ***, счита, че установява използваната от ответника и доставяната от ищеца топлинна енергия. Породеното задължение обаче не било погасено. Иска от съда да приеме приложените към исковата молба приложения от които се установявало как се формира главницата, като се посочва, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на 130,45 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 99,49 лева; сума за БГВ в размер на 581,22 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 230 лв. и сума за услуга дялово разпределение в размер на 83,31 лева. В заключение се твърди, че в имота на ответника има монтирани 4 бр. уреди, 0 бр. водомери, щранг – лира в баня. В заключение моли съда да уважи предявените искове. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата В. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: ***., с който оспорва основателността на подадените искове.

Посочва, че има монтиран 1 бр. водомер с № ***, пломбиран с пломба № ***, за отчитане на топла вода на кухнята, а в банята е на бойлер. Твърди, че не е писмено уведомена, че водомерът е стар и за смяна. Устно получила информация от инкасатор или на място в офиса на топлинния оператор, че водомерът е за смяна или че не се осигурява достъп до имота. Ответницата счита, че тази устна информация нямала законно действие. Записаните кубици за изразходвана топла вода сочи, че са служебно начислени и не отговарят на показанията от водомера. Операторът твърдял, че не е осигурен достъп до имота и не приемал бележка с информация за изразходваната вода, в случай, че в деня на отчитане не е възможно да бъде отчетен водомера. Ответницата твърди, че когато достъпът до водомера е бил възможен показанията отчитали между нула и един кубик. Счита, че не са извършени всички законни мероприятия преди да се достигне до служебно начисляване, поради което оспорва размера на претендираната сума. Иска да се провери правилността на данните, подадени от топлинния оператор ***.

В с. з. ищецът поддържа исковата молба и направеното с нея искане за уважаване на предявените искове. Претендира съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответницата моли предявеният иск да бъде отхвърлен, тъй като не дължи част от претендираните суми. За парното няма претенции, след като го е ползвала, но счита, че не дължи топлата вода, защото единият водомер е махнат, а другия отчита между половин и един кубик. Моли да бъде отхвърлен предявения иск по отношение на сумата, която се дължи от служебни начисления, тъй като трябва да си плати 2 парното.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Производството по ч. гр. д. №2660/2023 г. е образувано по заявление на „Топлофикация Плевен“ АД, срещу В. Х. Б., като същото е уважено и по делото е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 1494/16.05.2023 г., препис от която е връчена на длъжника лично на 18.05.2023г. и в законоустановения срок съгласно чл. 414 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника, в което не оспорва дължимостта на цената за парно, а служебно начислените кубици.

На основание чл. 415 от ГПК на заявителя са дадени указания за представяне на доказателства за предявена искова молба за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, а именно: 1123,11 лева главница за периода от 01.12.2021 г.-31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 15.05.2023 г. до изплащане на сумата; 47,57 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 03.02.2022 г. до 03.05.2023 г.

Препис от разпореждането е получен от заявителя на 30.05.2023 г., като същият е представил доказателства за предявена на 29.06.2023 г. искова молба.

На 30.10.2001 г. е сключен договор между „Техем Сървисис“ ЕООД, в качеството на изпълнител, и етажна собственост с адрес ***, представлявано от Б.И., в качеството на възложител, с предмет доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на обща и индивидуална сметки.

От споразумителен протокол от 30.10.2001 г. сключен между „ТоплофикацияПлевен“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД, се установява, че последното дружество, считано от 01.11.2001 г. започва да осъществява разпределението на топлинната енергия между абонати от абонатна станция ***, находящи се в ***, въз основа на сключен договор № 75/30.10.2001 г. с абонатите.

Със споразумителен протокол от 21.11.2001 г. ищцовото дружество и Б.И., и „Техем Сървисис“ ЕООД, се споразумели фактурираното на изразходваната от титуляра на партида с абонатен № ***, да се извършва от ищцовото дружество, въз основа на предоставени от „Техем Сървисис“ ЕООД данни за отчетена по топломера в абонатната станция топлинна енергия. Споразумели се още възраженията по количеството на ползвана енергия да се отправят към „Техем“. Приложение към споразумителния протокол е и разписка, от която е видно, че „Техем“ е представил на ищцовото дружество 2 броя оформени договори между абонати към № *** на адрес ***. Видно е още, че водомерите за топла вода са изравнени към месец 11.2001 г., договорите са 38 броя от общо 48.

От представената справка от „Техем Сървисис“ ЕООД, се установява, че за В. Х.

Б., за адрес: ***, с абонатен № ***, за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г. е начислена сума за отопление с ИРУ-130,45 лв., сума за отопление без ИРУ-99,49 лв., сума за БГВ-581,22 лв., услуга дялово разпределение – 83,31 лв.. От сумите е извадена отстъпка редовен платен, като общата дължима главница се установява, че е в размер на 1123,31 лв.

От представеното препис извлечение за същия период на същия абонат, се установява, че за периода от 01.12.2021г. до 31.03.2023 г. дължимата главница е в размер на 1123,31 лв., а лихвата за забава за периода от 03.02.2022 г.-03.05.2023 г. в 3 размер на 47,57 лв.

От заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че сградата, в която е топлоснабдения имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, като до топлоснабдения имот на ответника е доставяна топлинна енергия, тъй като абонатната станция е работила през исковия период. Отопляемият обем на апартамента е 166,53 куб. м., като банята се отоплява с щранг-лира, а в отделните помещения са монтирани четири броя отоплителна тела, оборудвани с топлоразпределители. По всеки един от компонентите са отчитани единици през исковия период. Начислена е и служебна консумация за топла вода за месеците 12.2022 г., 01,02,03.2023 г. поради неосигурен достъп за отчет до жилището, като са отчетени 50,40 куб. м. топла вода. Вещото лице е установил още, че разпределението на топлинната енергия за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба – Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-01 от март 12 2020 г. за топлоснабдяване. Вещото лице не е констатирало разлики в изчисленията на ФДР.

От заключението се установява още, че отчитането на общата топлинна енергия в АС става чрез търговски уред-топломер, който е преминал изискващите се държавни проверки и монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя.

В с. з. вещото лице поддържа заключението и допълва, че от справката, която е направил във фирмата за дялово разпределение и топлофикационното дружество, установил, че индивидуалната сметка на ответника съдържа четири компонента – дяла на топлоснабдения имот от отдадената топлинна енергия в сградната инсталация, топлинна енергия за отопление в баня, топлинна енергия за отопление и топлинната енергия за подгряване на БГВ. Допълва още, че има водомер с изтекъл срок, който е следвало да премине съответната проверка. Срокът затова обаче изтекъл отдавна, а ответницата била уведомена и затова се водили 0 водомера. Вещото лице посочва, че всеки месец отчетникът е влизал в топлоснабдения имот и ответницата е предупредена за водомерът е изтекъл.