Решение № 259 от 15.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, …………..2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, НО, XV-ти въззивен състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

КРИСТИЯН

ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря Цветанка Делова като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧХД № 4843 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 12.03.2018г., СРС, НО, 94 състав е признал подсъдимите Г.И.Ф. и Н.Г.П. за виновни за извършено престъпление по чл. 130, ал.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 от НК като е освободил и двамата от наказателна отговорност и им е наложил административно наказание по реда на чл. 78а от НК – глоба в размер на по 1000лв. за всеки. Със същата присъда и на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите са осъдени да заплатят на ЧТ Д.И.Й. солидарно сумата от 1000лв., явяваща се обезщетение за причинените му с деянието неимуществени вреди.

Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, за които е осъдил подсъдимите да заплатят съответно в полза на бюджета на съда и в полза на частния тъжител, респ. осъдил ги е да платят и държавна такса върху уважения граждански иск, а така също и по 5лв. за всеки за служебно издаден изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимите Н.П. и Г.Ф., чрез техния защитник – адв. К.С., в която се твърди, че присъдата е незаконосъобразна. Сочи, че съдът не е изследвал и преценил всички обстоятелства от значение за изясняване на субективната и обективната страна на случилото се, както и че не са налице доказателства, установяващи участието на двамата подсъдими в деянието, респ. досежно точната правна квалификация на същото. Иска от въззивния съд отмяна изцяло на присъдата и да признае подсъдимите за невиновни като ги оправдае изцяло.

Въззивният съд при извършената проверка по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимите, на свидетели или вещи лица или събирането на нови писмени доказателства.

По делото е постъпило писмено възражение от ЧТ Д.Й. чрез адв.В.З., с което жалбата се определя като неоснователна и се иска постановяване на съдебен акт, с който първоначалната присъда да бъде потвърдена. Посочва се, че събраните писмени и гласни доказателства безспорно установяват приетата фактическа обстановка. Излага се, че съдът е достигнал до правилен извод за неприложение на института на реторсията, доколкото е нужно да са налице две противоправни деяния, а в случая едното деяние не е противопавно, тъй като безспорно е установено, че към момента, когато тъжителят е нанесъл удар с юмрук в областта на челюстта на подсъдимия Ф., нападението по отношение на тъжителя не е било преустановено. Посочва се още, че предявеният граждански иск е доказан по своето основание и съдът правилно е приел, че е доказан и в пълния предявен размер. В заключение се моли за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, както и за присъждане на разноските от частния тъжител направени пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитниците на подсъдимите лица поддържат жалбата.

Адв. С. посочва, че безспорно е възникнал конфликт между подсъдимия Ф. и частния тъжител, но последният не може да дава показания , поради което според него не може да се приеме за установено, че подсъдимият пръв е нанесъл удар, а нараняванията, причинени върху подс. Ф. са в резултат на отбранителни действия.

Заявява, че показанията на останалите свидетели пресъздават разказа на Д.Й. и представляват производни доказателствени средства, а дали Д.Й. е споделил пред тях точно каквото се е случило не може да бъде доказано. Оспорва приетото в мотивите към атакуваната присъда като механизъм на счупване на нокътя на подсъдимия, доколкото посоченото в експертизата от вещото лице би могло да бъде само една от възможностите, но не и единствената. Излага, че при оскъдните доказателства, относими към фактическата обстановка, както и констатираните телесни увреждания взаимно причинени между двамата, са налице всички основания за приложение на института на реторсията.

Адв. К.се присъединява към казаното от колегата си – адв. С.. Заявява, че установеното в мотивите към присъдата, че подс. П. е нанасяла удари е погрешно, тъй като това обстоятелство е останало недоказано. Посочва, че безспорно установените еднакви по вид и степен увреждания на ЧТ и подс. Ф. водят до приложение на института на реторсията. Поради изложеното иска отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани, а гражданския иск- отхвърлен изцяло.

Повереникът на ЧТ – адв. З. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Посочва, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е установено с категоричност, че двамата подсъдими при условията на съизвършителство са нанесли на частния тъжител на работното му място телесна повреда, съставляваща разстройство на здравето, неопасно за живота. Излага, че обосновано съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви, последователни и логични, тъй като са очевидци на начина, по който е изглеждал частния тъжител след нанесения му побой. Посочва още, че правилно съдът не е приложил института на реторсията, доколкото следва да са налице две противоправни деяния, а телесната повреда, причинена на подсъдимото лице е получена, когато нападението не е било преустановено, поради което деянието на частния тъжител не е противоправно. Моли за потвърждаване на присъдата. Претендира разноски.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият Ф. заявява, че няма какво да добави.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимата П. заявява, че няма какво да добави.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.

314 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимите П. и Ф. /частично/, показанията на свидетелите Д.Й., П.П., Д.Н.и В.К./частично/, писмените доказателства – трудов договор №067/22.08.2016г., длъжностна характеристика за длъжността „лепач“, фиш за заплати за месец Август 2016г. на Н.Г.П., молба от Н.Г.П. от 26.09.2016г., заповед за прекратяване на трудов договор №60/26.09.2016г.,2 бр. фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист, 2 броя епикризи по отношение на частния тъжител, резултат от образно изследване, жалба от 28.09.2016г. до Началника на 06 РУ- СДВР, молба от Н.П. от 22.08.2016г., служебна бележка № 55/23.08.2016г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ, СМУ № 670/2016г., справка от Дирекция „Национална система 112“, допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги, способите за доказване – заключението на приетата в хода на производството СМЕ по писмени данни, както и на съдебно-техническата експертиза.

При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до фактическа обстановка, тъждествена с възприетата от контролирания съд:

Подсъдимият Г.И.Ф. е роден на ***г. в гр.Девня, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, трудово ангажиран, живущ ***, ЕГН **********.

Подсъдимата Н.Г.П. е родена на ***г***, българка, български гражданин, неосъждана, омъжена, със средно образование, трудово ангажирана, живуща ***, ЕГН **********л

Подсъдимият Ф. и подсъдимата П. са съпруг и съпруга.

Частният тъжител Д.И.Й. е управител и едноличен собственик на капитала на „X12”ЕООД с предмет на дейност производство на специализирани машини и оборудване със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ул. „******, където дружеството и осъществява стопанската си дейност.

През 2015г. на тъжителя била поставена диагноза карцином на стомаха, във връзка с което Й. претърпял оперативна интервенция. Това обстоятелство било известно на работещите във фирмата му, тъй като тъжителят често сам го коментирал с тях, а и освен това се налагало да отсъства от работа във връзка с провежданото му лечение.

С трудов договор № 067/22.08.2016г. подсъдимата Н.П. била назначена на длъжност "лепач" в „X12”ЕООД, като било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420, 00 лева, платимо до последната дата от месеца, следващ месеца, през който е положен труда. При постъпване на работа на подсъдимата се обсъждала възможността месечното й възнаграждение да достигне 800, 00 лева, като частният тъжител й казал, че достигането на тази сума е възможно. Подсъдимата П. започнала работа при частния тъжител, където работели и свидетелките П.П., Д.Н., В.К.и Д.Й., която била и съпруга на тъжителя. На 26.09.2016г. подсъдимата П. получила трудовото си възнаграждение за месец август 2016г., което за отработените дни възлизало на 127, 00 лева. Подсъдимата не била доволна от полученото възнаграждение и взела решение да прекрати правоотношението си със своя работодател, като за целта на 26.09.2016г. подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение. Подсъдимата и тъжителят уговорили на следващия ден - 27.09.2016г., подсъдимата П. да отиде в офиса на фирмата, където да получи копие от заповедта за прекратяване на трудовото си правоотношение и да даде за оформяне трудовата си книжка. На следващия ден - 27.09.2016г. около 10. 30 часа подсъдимата П. отишла в офиса на фирмата на адрес ул. „*******. Частният тъжител бил в офиса си, а свидетелката Д.Й. се намирала в коридора пред офиса. Подсъдимата подписала заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 60/26.09.2016г. и получила екземпляр от нея. П. дала на тъжителя и трудовата си книжка, като Й. й казал, че ще си я получи попълнена след няколко дни, тъй като било нужно технологично време за оформянето й. Подсъдимата П. се ядосала на този отговор, тъй като не желаела да посещава повече офиса на фирмата. Ядосана както от отказа за незабавно оформяне на трудовата й книжка, така и от изплатеното трудово възнаграждение, П. заявила на тъжителя Й. и съпругата му - свидетелката Й., че са капиталисти и експлоататори, като ги и заплашила, че е снимала технологията на производство и ще я публикува в интернет. Свидетелката Д.Й. казала на подсъдимата П. да напусне сградата, заплашила я, че ще повика охраната и я ударила в гърба. Подсъдимата П. се разстроила още повече, напуснала сградата и се обадила на подсъдимия Ф., на когото съобщила за случилото се. Подсъдимият Ф. казал на съпругата си да го изчака на адреса и дошъл на мястото, след което двамата заедно се качили до четвъртия етаж, където се намирал офисът на „X12”ЕООД. Там заварили частния тъжител и свидетелката Д.Й. в коридора, клекнали до една саксия. Тъй като подсъдимият Ф. не познавал работодателя на съпругата си, подсъдимата П. му посочила тъжителя и съпругата му. Подсъдимият Ф. обяснил, че е съпруг на подсъдимата П. и поискал трудовата й книжка да бъде оформена в същия ден, като поставил въпроса и за нанесения на съпругата му удар и започнал да блъска с ръце в гърдите тъжителя. Свидетелката Д.Й. тръгнала да извика охраната, за да се качи на етажа и да изведе подсъдимите от сградата. В коридора на етажа останали само двамата подсъдими и частния тъжител, при което между частния тъжител и подсъдимия Ф. възникнал конфликт по повод на прекратеното трудово правоотношение на подсъдимата П. и обещаното и реално изплатено й трудово възнаграждение. Словесният конфликт между двамата прераснал във физически и подсъдимият Ф. нанесъл няколко удара в областта на главата и тялото на частния тъжител, при което му причинил повърхностна травма на главата с неуточнена локализация. Докато подсъдимият Ф. нанасял удари на тъжителя, подсъдимата П. държала тъжителя в областта на шията, така че самият той да не може да нанася удари на подсъдимия. В резултат на нанесените удари на тъжителя били причинени и мекотъканни травми по лицето и шията, както и кървящо нараняване на горната устна. Тъжителят Й. на свой ред нанесъл на подсъдимия Ф. удар с юмрук в областта на долната челюст в ляво. При отблъскването на подсъдимия с ръце тъжителят му причинил и две успоредни охлузвания в дясната половина на челото. При нанесения му удар подсъдимият Ф. извикал на подсъдимата П. да извади мобилния си телефон и да снима случващото се. Подсъдимата започнала да търси апарата в чантата си, а тъжителят Й. побягнал в посока обратна на изхода - към работното помещение. По време на схватката помежду им подсъдимият Ф. бил захванал дрехите на тъжителя, като при последвалото отдръпване помежду им нокътната плочка на четвърти пръст на лявата ръка на подсъдимия Ф. се счупила и се образувал хематом. Подсъдимият Ф. и подсъдимата П. решили да си тръгват и се насочили към асансьора. По това време от работното помещение излезли свидетелките П., К.и Н., които видели частния тъжител в коридора и възприели състоянието му - кръв по лявото ухо и по горната устна, зачервявания в областта на шията, очилата му били на земята. Тъжителят Й. казал на свидетелките П., К.и Н., че му бил нанесен побой от тяхната колежка - подсъдимата П. и нейния съпруг. Тъжителят и свидетелките тръгнали да слизат към изхода на сградата след подсъдимите. На стълбищната площадка тъжителят и свидетелките срещнали свидетелката Д.Й., която се качвала обратно към четвъртия етаж, след като била уведомила охраната за случващото се, но охранителят отказал да се качи. Тъжителят и свидетелките П., К.и Н. казали на свидетелката Й., че подсъдимите са слезли на долу, и Й. ги последвала. Подсъдимите, тъжителят и свидетелките се засекли на изхода на сградата, където отново между двете групи лица избухнал словесен конфликт и се разменили взаимни обвинения. Подсъдимите си тръгнали, а тъжителят Й. от телефонен номер *******подал сигнал на спешен телефон „112“ за случилото се. На мястото бил изпратен екип на СМП, който оказал медицинска помощ на тъжителя и на съпругата му – свидетелката Й.. На място бил изпратен и екип 620 от 06 РУ – СДВР в състав свидетелят Н.Н.и Ц.В..

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db23e211-b7b1-44f8-9ffe-206808ad5d13