Решение № 140 от 23.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. И.а като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500452 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №234/22.02.2022г., постановено по Гр. д.№2576/2021г. по описа на РС – В. Т., е отхвърлен иска на М. М. К., с ЕГН **********, против ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС, за заплащане на сумата от 635лв., представляваща вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г., както и е осъден М. М. К. да заплати на ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС сумата 400лв. разноски по делото.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК са постъпили въззивна жалба от М. М. К. - лично и втора въззивна жалба от същия, чрез пълномощника му адв.А. И. – САК, против горепосоченото първоинстанционно решение изцяло. Развити са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се като неправилна приетата от първоинстанционният съд правна квалификация на спорното право - като предявен осъдителен иск с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.74 ЗЧСИ вр. чл.45 ЗЗД. Твърди се, че в настоящият случай се касае за удържани суми по ИЛ, който е с изтекла погасителна давност и който е издаден в полза на С. Г. Г. като майка и законен представител на Г. К. В.. Твърди се, че се касае за едно незаконосъобразно изпълнително производство, както и за липса на активна процесуална легитимация в изпълнителното производство на взискателя Г. В.. Твърди се 1 незаконосъобразно удържане на суми от трудовото възнаграждение на М. М. К.. Твърди се, че вземането по ИЛ е погасено по давност на основание чл.110 ЗЗД и чл.112 ЗЗД, за която е направено възражение от длъжника. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане от друг състав, алтернативно, първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което постановено друго, с което ответният ЧСИ да бъде осъден да възстанови на въззивника /ищец/ реално причинената вреда в размер на 1440лв. до приключване на делото пред първата инстанция.

Претендира разноски за адв. възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ответника ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС, чрез пълномощника му адв.В. Г. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба, подадена от ищеца лично и чрез пълномощника му, и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства.

Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от конституираното в първоинстанционното производство трето лице – помагач на ответната страна – ЗД „Л. И.“ АД гр. С..

В СЗ въззивникът М. М. К. лично поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена изцяло по съображения, развити в представена писмена защита лично и чрез пълномощника му адв.А. И. – САК.

В СЗ въззиваемата страна ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС, с писмено становище от 22.11.2022г., чрез пълномощника си адв.В. Г. – ВТАК, поддържа изцяло отговора на въззивната жалба и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Претендира съдебни разноски за двете инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ конституираното трето лице – помагач на въззиваемата страна – ЗК „Л. И.“ АД със седалище гр. С., чрез пълномощника си ЮК К., оспорва процесуалната легитимация на ЗК „Л. И.“ АК като трето лице – помагач. Поддържа писмения отговор на подпомаганата страна по въззивната жалба. Оспорва предявеният осъдителен иск по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен по развити съображения по съществото на спора. Оспорва размера на адвокатския хонорар, претендиран от въззивника, в случай, че надвишава минималният размер по НМРАВ.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба от въззивника лично и чрез пълномощника му адв.А. И. - САК е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и 2 подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

Правната квалификация на спорното право, дадена от първостепенният съд, като предявен осъдителен иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД с цена от 635лв. съответства на очертаното с ИМ спорно материално право, въведено чрез основанието и петитума на ИМ и уточняващите я молби, а именно претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди от проведено от ответния ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД №20207250401114 по неговия опис, поради което и обжалваното първоинстанционно решение, като постановено по предявения иск, е допустимо. С ИМ и уточняващите я молби, съобразно основанието и петитума на същата, ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД с цена от 635лв., който е предмет на делото, като последващо обективно съединяване с първоначалния и на иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 ал.1 ГПК, съобразно молба до РС от ищеца от 03.02.2022г., чрез пълномощника му адв.А. И. - САК, е недопустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба от въззивника лично и чрез пълномощника му, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от М. М.

К., понастоящем изтърпяващ наказание в ОЗ – Л., против ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС осъдителен иск с правно основание чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 635лв. – главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г. в размер на удържаните на ищеца суми от наложен от ЧСИ запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от ОЗ – Л. в периода от м.03.2021г. до 01.09.2021г. Изложени са твърдения за несеквестируемост на получаваното трудово възнаграждение от ищеца /длъжник по ИД/ и за незаконно надвзети суми в нарушение на чл.446 ал.2 ГПК и чл.57 ал.1 от ППЗИНЗС. Твърди се, че вземането на взискателя по ИЛ от 06.01.2010г., изд. по НОХД №415/2006г. по описа на ВТОС, въз основа на който срещу длъжника - ищец е образувано ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г., е погасено, поради изтекла абсолютна десетгодишна давност по чл.112 ЗЗД, в сила от 02.06.2021г., и ответния ЧСИ е бил длъжен служебно да прекрати ИД и да вдигне служебно всички наложени запори и възбрани.

С подадена след приключване на първото по делото СЗ пред РС молба от 03.02.2022г. ищецът, чрез пълномощника си адв.А. И. – САК, е навел твърдения, че ответния ЧСИ е образувал едно незаконосъобразно изпълнително производство, т.к. процесния ИЛ е издаден в полза на С. Г. Г., а не на взискателя Г. К. В. и същият няма как да има качеството на 3 взискател.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС, чрез пълномощника си адв.В. Г. – ВТАК, по същество оспорва предявеният осъдителен иск по чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД като неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага, че съдебният изпълнител не следи за изтекла погасителна давност, нито служебно, нито по сезиране на страните, както и че давността по чл.112 ЗЗД, съгласно решение на КС, не тече преди влизане на изменението на закона в сила. Сочи, че не е изтекла и давност по чл.110 ЗЗД, т.к. същата е прекъсвана с изпълнителни действия, както по настоящото ИД, така и по предходното образувано ИД при ДСИ при РС Т.. Твърди, че от страна на ответния ЧСИ по ИД №20207250401114 по неговия опис не е допуснато процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, което обуславя отхвърляне изцяло на предявеният срещу него иск по чл.441 ал.1 ГПК вр. чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД. Позовава се на разпоредбите на чл.78 ал.3 ЗИНЗС и чл.57 ал.1 ППЗИНЗС и на предвидената с тях законова възможност на лишените от свобода да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Претендирал е разноски.

С протоколно определение на първоинстанционният съд от първо СЗ от 03.11.2021г. е конституирано ЗД „Л. И.“ АД гр.С. в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника, което с писмено становище от 01.12.2021г. е оспорило предявеният иск по основание и размер.

Правно – релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

С ИЛ от 06.01.2010г., изд. по НОХД №415/2006г. по описа на ВТОС, е осъден подсъдимия М. М. К. да заплати на С. Г. Г., като майка и законен представител на малолетния си син Г. К. В., сумата 50 000лв. като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от престъплението, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното им заплащане.

Въз основа на ИЛ от 06.01.2010г., изд. по НОХД №415/2006г. по описа на ВТОС е било образувано против длъжника М. М. К. предходно ИД №165/2017г. по описа на ДСИ при РС – Т., като след прекратяването му е образувано и новото процесно ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС.

Ищецът М. М. К., длъжник по ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС, изтърпява наказание ЛОС в ОЗ – Л..

По ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г. с район на действие ВТОС на длъжника М. М. К. на 30.10.2020г. е връчено съобщение за доброволно изпълнение с изх.

№17308/19.10.2020г., ведно с копие от ИЛ.

С покана за доброволно изпълнение с изх.№1516/27.01.2021г. , връчена на длъжника на 09.02.2021г., същият е уведомен за присъединени публични вземания на основание 4 чл.191 ДОПК в полза на взискателя ТД на НАП В. Т..

Със запорно съобщение с изх.№17309/19.10.2020г. по ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г., получено от третото задължено лице Затвора Л. на 29.10.2020г., от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М. М. К. до погасяване на задължението към взискателя/те/, в което изрично е посочено от ЧСИ, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК.

Със запорно съобщение с изх.№21258/21.12.2020г. по ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г., получено от третото задължено лице Затвора Л. на 21.01.2021г., от ЧСИ е наложен запор върху индивидуалната затворническа сметка на длъжника М. М. К., до размера на сумата, а именно 141 330,48лв., изчислена към 21.12.2020г., с изключение на суми, представляващи несеквестируем доход, получен по сметка в банка по смисъла на чл.446а от ГПК.

Видно от приетата в първоинстанционното производство Справка с рег.

№3480/07.07.2021г., изд. от ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – гр.Л., по ИД №20207250401114 по описа на ЧСИ В. Г. на длъжника М. М. К., лишен от свобода, за периода март – 2021 2021г. му е удържан запор общо – 365лв. по месеци, както следва: м. март - 30лв., м. април – 65лв., м. май – 135,00лв., м. юни – 135лв. Според Справка от 10.11.2021г. от Затвора – Л., М. М. К. има удържан запор от по 140лв. на месец за месеците септември, октомври и ноември 2021г., които не са процесни.

Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db23d417-b8ff-4188-87a5-730bb972d931