Решение № 3592 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3592 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100506089 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 3609 от 19.04.2022г., постановено по гр. д. № 65249/2021 г. по описа на СРС, 79 с-в, е отхвърлен предявения от „С. – Х“ ЕООД срещу ЗАД „А.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 7 824, 40 лв., представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в застрахователна полица № 0306ХО487759/02.07.2019г. за причинени имуществени вреди на л.а. „Дачия“ модел „Дъстър“, с рег. № ********, вследствие на ПТП от 23.02.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.06.2021г. до окончателното плащане на сумата.

Със същото решение ищецът - „С. – Х“ ЕООД е осъден да заплати на ответника ЗАД „А.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 250, 00 лв.,представляваща разноски по делото в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „С. – Х“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Й. А., с надлежно учредена представителна власт по делото, с която са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че е правилен извода на съда относно липсата на проявена груба небрежност от страна на водача на застрахования автомобил, която да обоснове изключване на отговорността на застрахователя. Като 1 неправилен обаче сочи извода на СРС, съгласно който са налице предпоставки за намаляване на застрахователното обезщетение в размер на 30%. Позовава се на обстоятелството, че задължението за полагане на грижата на добрия стопанин не попада в графата „Изключени рискове“ съгласно общите условия на процесния договор, както и че съгласно същите не е определен начина на намаляване на обезщетението при наличие на основание за това. Посочва, че съдът неправилно е приспаднал 30% от дължимото обезщетение като стойност на запазените части, тъй като от представените по делото доказателства се установявало, че същите са предадени на център за разкомплектоване и ищецът е получил сумата от 583, 80 лв., която следвало да бъде приспадната от размера на дължимото се обезщетение. Сочи, че СРС е допуснал съществено процесуално нарушение с оглед на недопускането на повторна съдебно-автотехническа експертиза, както и с изготвянето на непълен доклад по делото. Моли решението да бъде отменено, а предявеният иск изцяло уважен. Претендира разноски в производството пред СРС и СГС.

Въззиваемият ответник ЗАД „А.“ АД, чрез пълномощника си – юрк. В. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че първоинстанционният съд правилно е съобразил размера на дължимото се обезщетение с оглед на намаляването му поради неизпълнение на задължението на водача на процесния лек автомобил да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, поради което като е приел тези възражения, обосновано предявения иск е бил отхвърлен като неоснователен. Моли решението да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Не е спорно между страните обстоятелството, че помежду им е възникнало облигационно правоотношение, по силата на сключен договор за застраховка „Каско“ на л.а.

„Дачия Дъстър“, с рег. № ******** със срок на действие от 03.07.2019г. до 02.07.2020г., обективиран в застрахователна полица № 0306ХО487759/02.07.2019г., като процесният автомобил е бил застрахован за сумата от 26 000, 00 лв., а застрахователната премия е възлизала в размер на 1 166, 88 лв., заплащането на която сума е било разсрочено на 4 вноски. Не е спорно и че в срока на действие на сключения договор - на 23.02.2022г. при 2 управление на процесното МПС от водача Б.П. е настъпило ПТП, в резултат на което на автомобила са причинени имуществени вреди, като застрахователят е изплатил сумата от 16 300, 08 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета № 13020030101319, а в последствие и сумата от 1 024, 17 лв., представляваща също част от застрахователно обезщетение. Заплащането на сумата от 16 300, 08 лв. , а в последствие и сумата от 1 024, 17 лв. от застрахователя на ищеца по същността си представлява извънсъдебно признание за наличието на основание за заплащане на процесното обезщетение, поради което и същото обстоятелство не се явява спорно в хода на производството.

Спорен, с оглед на наведените оплаквания във въззивната жалба, които очертават и предмета на въззивната проверка, е въпросът за размера на дължимото се обезщетение и наличието на основание за неговото намаляване.

По начало следва да бъде посочено, че застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното правоотношение, като според приетото в правната теория и съдебна практика, застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. От друга страна, в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие за покрит риск или да намали размера на дължимото се обезщетение, които хипотези са свързани с неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на застрахователя.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки. В разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ е предвидено, че в случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. В конкретния случай се установява, че съгласно т. 50 от Общите условия, неразделна част от процесния договор за застраховка „Каско“, от които застрахованият следва да се счита валидно обвързан, доколкото не е оспорил този факт, са му вменени редица задължения. В т. 50.5 изрично е предвидено задължение за застрахования да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и нормативните актове по прилагането му, като съгласно т. 50.9 от ОУ при неспазване на което и да било от задълженията от страна на застрахования, то застрахователят може да намали или откаже изцяло плащане на застрахователното обезщетение.

В конкретния случай като доказателство по делото е представен констативен 3 протокол за ПТП с пострадали лица № 257 от 23.02.2020г., в който като причина за настъпване на процесното ПТП е посочено поведението на водача на л.а., „Дачия Дъстър“, който е го е управлявал с несъобразена скорост при влизането му в завой надясно.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. По силата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 24/2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, в редакцията към релевантния период, настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” се доказва с протокол за ПТП, констативен протокол или удостоверение, изготвени от органите на Министерството на вътрешните работи. Следователно, обективираните в процесния протокол за ПТП обстоятелства и удостоверени от контролните органи по движение по пътищата се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото същият не е оспорен по надлежния ред. В този смисъл е и задължителната за първоинстанционните и въззивни съдилища практика формирана по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК.

Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установен механизмът на настъпване на процесното застрахователно събитие, а именно управление на застрахования при ответника автомобил с несъобразена скорост при завой надясно. По делото е прието и заключение на изслушаната САвТЕ, което настоящият състав намира за компетентно, обективно и безпристрастно дадено и кредитира с доверие, и от което се установява, че от техническа гледна точка причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Дачия Дъстър“, който е управлявал моторното превозно средство със скорост, която не му е позволявала да извърши маневра за завой надясно, следствие на което е напуснал траекторията на завоя и е реализирал ПТП в метален стълб.

От представения по делото АУАН № 171929/23.02.2020г. и Наказателно постановление №20-0819-001033/26.03.2020г., се установява, че поради извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е била ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на лекия автомобил, като му е било наложено административно – парична глоба.

При съобразяване на изложеното настоящият състав намира, застрахователят е упражнил породеното в негова полза съгласно т. 50.9 от общите условия по договора право да намали размера на дължимото се застрахователно обезщетение като е съобразил поведението на водача на процесния автомобил, в резултат на което е настъпило процесното застрахователното събитие.

Неоснователно се явява наведеното оплакване във въззивната жалба, че начинът на намаляване на размера на дължимото се обезщетение не е изрично уговорен в процесния 4 договор за застраховка „Каско“. Уговарянето на начина, по който следва да бъде извършено намаляването на дължимото се обезщетение в случай на неизпълнение на задължение на застрахования не е необходимо с оглед на действителността на процесния договор, като същият извод следва при съобразяване на необходимото съдържание на договора за застраховка съгласно разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КЗ. Следва да бъде взето предвид, и че размерът, до който следва да бъде редуцирано дължимото се обезщетение не може да бъде изначално определен, тъй като следва да бъде преценен съобразно тежестта на неизпълнението на съответното задължение в резултат на което е настъпило застрахователно събитие.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/db239e19-fc76-4f36-a849-faebbfc9dc3d