Решение № 2786 от 04.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е № ….

Гр. София, 04.05.2020 г.

В

И М

Е Т О Н А Н А

Р О Д

А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д с - в в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов при участието на секретаря Екатерина

Калоянова, като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 4451/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №

556730/07.12.2018 г. по гр. д. № 32049/2013 г. на СРС, 64 с - в, във фазата по извършването на делбата (ІІ фаза) е постановено възлагане в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на С.И.П. - К., ЕГН ********** и на Б.Л.К., ЕГН **********, недвижим имот : АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 95 кв. м., находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул. „****** /бивша ул.

„Буката"/ на трети надпартерен етаж, състоящ се от три стаи, директен вестибюл, кухня, гардеробно антре, баня, килер, клозет, черно антре и балкон, при съседи на апартамента : от изток - ул. „Христо Станчев", от запад - стълбище и апартамент на Н.П., от север - калкан и от юг - двор, ведно със зимнично помещение към улицата от около 7 кв. м. при съседи на зимничното помещение : улица, Б.Н., улица и коридор и заедно с таванско помещение от около 10 кв. м. към улицата, при съседи на таванското помещение : Н.П., Б.Н., двор и коридор, заедно с 44/307 ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид. ч. от мястото, върху което е построена сградата, цялото е 315, 50 кв. м., представляващо УПИ V - 89, кв. 335, местността „Буката", по плана на гр.

София, които ще придобият правото на собственост ПРИ УСЛОВИЕ, че заплатят на М.И.П., ЕГН **********, за уравнение на дела й сумата от 20 730, 25 лв. както и на И.Р.П., ЕГН **********, за уравнение на дела му, сумата от 20 730, 25 лв. в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното изплащане, като вземането за паричното уравнение за разликата до пълния дължим размер от по 21 240, 25 лв. спрямо М.И.П. и И.Р.П. е погасено чрез прихващане с вземания, предмет на претенции по чл. 346 ГПК, за сумата от по 385, 75 лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за извършени подобрения в процесното жилище и поземлен имот в периода 2004 г. - 2015 г. вкл., както и за сумата от по 124, 25 лева, дължима на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за платени данъчни задължения за имота в периода 2004 г. - 2015 г., вкл. Исковете по реда на чл. 346 ГПК - за заплащане на подобрения и необходими разноски в делбения имот, предявени от С.И.П. - К. и Б.Л.К. срещу М.И.П. и И.Р.П., са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер от 25 165 лв. за необходими разноски и за разликата до пълния предявен размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. – 2015 г.

С решението са отхвърлени и исковете по реда на чл. 346 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени от М.И.П. и И.Р.П. срещу С.И.П. - К. и Б.Л.К., за сумата от по 4 500 лв. - обезщетение за лишаване от право на ползване на делбения имот за периода 29.07.2013 г. - 04.04.2017 г. Страните са осъдени за разноски.

Решението се оспорва от ищците М.И.П. и И.Р.П. в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение, заявено от датата на завеждане на исковата молба до момента на предявяване на иска за обезщетение с доводи, че е неправилно и необосновано в тази част.

Поддържат, че претенцията са обезщетение обхваща периода след подаване на исковата молба за допускане на делбата, поради което с подаване на молбата ответниците са уведомени за претенцията за обезщетение. Неоснователно СРС е приел, че липсва предходна покана за заплащане на обезщетението. В първата фаза по делбата ответниците не са оспорили, че ползват имота и че ищците са лишени от това право. Те са твърдели, че ползват имота от преди завеждане на исковете и в хода на производството. Тъй като се установява, че ответниците продължават да си служат с общата вещ, те дължат обезщетение за лишаването от ползване на ищците. Молят да се отмени решението в оспорените части, да се уважат изцяло исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС. Претендира разноски за въззивното производство.

Ответниците С.И.П. - К. и Б.Л.К., чрез представителя си, оспорват жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, като поддържа, че решението е законосъобразно в оспорените части. Правилно СРС е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, че са били лишени от ползването на имота или че ответниците са пречили да го използват, както и че, за да се присъди обезщетение, е необходимо изпращането на писмена покана. Оплакванията в жалбата са неоснователни, а изводите на СРС са съобразени с материалния закон и събраните по делото доказателства. Молят да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди решението в оспорените части.

От своя страна ответниците С.И.П. - К. и Б.Л.К. също оспорват решението в частите, в които са отхвърлени исковете им за подобрения и необходими разноски за разликата до пълните предявени размери от 25 165 лв. за необходими разноски и до размер от 4 596, 35 лв. - за подобрения, извършени в периода 2004 г. - 2015 г. Поддържат, че решението е неправилно и необосновано в тази част, понеже е налице несъответствие между фактическите констатации и направените правни изводи на съда. Съдът неправилно е приложил правилата на разпределение на доказателствената тежест, което е довело до неправилно изчисление на необходимите и полезни разноски. Оспорва се становището на СРС, че ответниците са владелци, но не и държатели на имота, както и извода, че вземанията са погасени по давност преди 27.04.2012 г. Тези изводи са направени в противоречие с материалния закон. Молят да се отмени решението в оспорените части като им се присъди обезщетение за полезните и необходими разноски за имота в цялост.

Претендират разноски.

Ищците

М.И.П. и И.Р.П. оспорват въззивната жалба в писмен отговор, като поддържат, че решението е правилно и законосъобразно в обжалваната от ответниците част. СРС основателно е съобразил практиката на съдилищата по въпроса за заплащането на полезните и необходими разноски за имота. Тъй като разноските за подобрения са за период отпреди 27.04.2012 г., мотивите на СРС за погасяване по давност са в съответствие с нормите на чл. 114, ал. 1 ЗЗД и чл.

110 ЗЗД. Давността за вземанията е 5 годишна и тече от датата на извършване на разхода. Претенциите са за периода 2004 г. - 2015 г. От СТЕ и свидетелските показания се установява, че голяма част от СМР са извършени много преди 2012 г.

Тъй като претенциите са заявени на 07.04.2017 г. основателно СРС е приел, че вземанията за период преди 2012 г. са погасени по давност. От СТЕ експертизи се установява, че В и К и ел. инсталациите са извършени през 2008 г.- 2009 г., поради което и те са погасени. Жалбоподателите ответници дължат разходите за управление и поддръжка на ЕС по ЗУЕС, тъй като те са единствените обитатели на имота. Молят жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди в оспорените части.

Съдът, след преценка доказателствата по делото и доводите на страните по реда на въззивното обжалване, намира за установено следното от фактическа страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност само в обжалваните части.

Решението е постановено по иск за делба във фазата на извършването й, включително по претенции по сметки заявени по реда на чл. 346 ГПК от двете страни.

С влязло в сила на 29.11.2016 г. решение № Р-ІІ-64-91/16.06.2015 г., постановено по настоящото дело е допуснато извършване на делба между страните на следния имот : АПАРТАМЕНТ със застроена площ от 95 кв. м., находящ се в гр. София, в жилищната сграда на ул.

„****** /бивша ул. „Буката"/ на трети надпартерен етаж, описан подробно в решението, при следните квоти : за М.И.П. и И.Р. Панчевпо 1/8 ид. част, за С.И.П.

– К. – лично – 2/8 ид. части и за С.И.П. – К. и Б.Л.К., в режим на СИО - 4/8 ид. части.

Решението не се оспорва относно способа за извършване на делбата, а единствено относно претенциите на двете страни по сметки по чл. 346 ГПК.

По жалбата на ищците срещу решението в частта, в която са отхвърлени исковете им по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за лишаване от ползване на имота, въззивният съд намира следното :

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият вещта съсобственик дължи на останалите обезщетение в размер на ползите, от които ги е лишил след поканата за това.

Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение - средномесечно за такава вещ - движими или недвижима, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.

Съгласно възприетото в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, „задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.“

Отново според ТР № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и последователната практика на ВКС по въпроса (в този смисъл решение № 74 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 4695/2014 г., ГК, ІІ ГО на ВКС), обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи както когато съсобственикът или член на неговото семейство непосредствено си служи с вещта, така и когато той не ползва лично, но препятства другия съсобственик да си служи с вещта, а също и когато е допуснал на безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта.

Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС цели да се избегне неоснователното обогатяване на единия съсобственик за сметка на другия. Ето защо за възникването му не е необходимо да има противоправно действие от ползващия вещта съсобственик. Достатъчно е той да ползва вещта в обем, който надвишава неговите собствени права върху нея, без да е нужно с действията си да препятства достъпа на останалите съсобственици до вещта. Предвид изложеното, възраженията на ответниците, че не са препятсвали ползването на имота от ищците, са ирелевантни за възникване на правото им на обезщетение, следа като се установява непротиворечиво, че ищците не са ползвали имота през претендирания период.

Доказателствената тежест за установяване на всички елементи от фактическия състав на чл. 31, ал. 2 от ЗС (ползване, лишаване от ползване и писмено поискване до ползващия съсобственик) и на размера на обезщетението се носи от съсобственика, претендиращ обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. След деня на писменото поискване изключителното ползване от един от съсобствениците става неправомерно, поради което той дължи обезщетение.

Последователната практика на съдилищата по въпроса с поканата за заплащане на обезщетение приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще - за времето, през което съсобственикът ползвател си е служил с имота. Както се посочи за възникването на правото е ирелевантно по какъв начин ползващият собственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на семейството му или чрез трето лице, на което той безвъзмездно е предоставил вещта.