Решение № 753 от 25.09.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 753 гр. Шумен, 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630101078 по описа за 2025 година

Предявени са три положителни установителни иска, с правна квалификация чл.

422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на главницата и по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл.

422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл. 86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „***, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрисконсулт Борис Тихолов срещу С. М. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 8.

Ищцовото дружество твърди, че на 15.08.2022 г. между „Стик-Кредит“ АД и ответника С. М. В. бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 867875. Договорът бил сключен при стриктно изпълнение на предвиденото в ЗЕТ, ЗПФУР и ЗЕДЕУЗ, след поредица от разменени имейли. По силата на същия, на ответника била предоставена сума в размер на 950 лева, като посочената сума следвало да бъде върната на 12 равни месечни вноски в размер на 164.17 лв. в срок до 15.08.2023 г.

Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, фиксиран за целия срок на договора в размер на 27 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 30.6%.

Излагат, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г.

„Стик-Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133. Заявяват, че длъжника бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление изпратено на посочения от него имейл адрес. Ако съдът приеме, че уведомлението на длъжника-ответник не било извършено надлежно, правят изявление, че исковата молба следва да се счита за уведомление отправено до ответника във 1 връзка с цесията, като прилагат уведомления в този смисъл.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си и не платил пълния размер на паричните си задължения, поради което на основание чл. 410 от ГПК инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС и било образувано ч. гр. дело № 172/2025 г. по описа на ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение.

Тъй като издадена заповед е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, от които първият с цена на иска 774.52 лева – главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 867875 от 14.08.2022 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и ответника С. М. В., 89.81 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 15.08.2023 г.; 190.81 лева законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

В проведеното по делото съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 25.08.2025 г., в която излагат становище по съществото на спора, както и молят предявените искове да бъдат уважени изцяло с произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В проведените по делото съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл. 131 от ГПК ответника не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с Определение на съда № 1454 от 15.05.2025 г. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл. 324 от ГПК, чл. 334 от ГПК и чл. 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалният представител на ищците за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: копие на Договор за паричен заем № 867875 от 14.08.2022 г., копие на Погасителен плен по Договор за заем № 867875 от 14.08.2022 г.; копие на Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; копие на Общи условия на Договора за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „Стик-Кредит“ АД и потребителите; копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024г. г., копие на Приложение № 3 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., копие на разписка за усвоени суми, копие на Уведомление за цесия о Договор за кредит№ 867875 от 15.08.2022 г. и копие на Пълномощно на юриск. Борис Тихолов, материалите, приложени по ЧГД № 172/2025 г. по описа на ШРС и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, счита така предявените искове за вероятно частично основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което намира, че иска с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на иска за заплащане на главницата следва да бъде уважен частично в условията 2 на постановеното неприсъствено решение след приспадане на внесените суми от ответника в общ размер на 846.55 лв. Съобразявайки заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и след самостоятелни изчисления от съда и на основание чл. 162 от ГПК, съдът намира, че дължимата главницата е в размер на 103.45 лв., за която сума искът се явява основателен.

Същевременно исковете с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на претенцията за заплащане на възнаградителната лихва и с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240 от ЗЗД, във вр. чл.

86 от ЗЗД, във вр. чл. 79 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР – по отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава се явяват неоснователни.

За да се произнесе по въпроса за дължимостта на падежиралите вноски, които включват главница и договорна лихва, както и за дължимостта на останалите претендирани суми за мораторни лихви и законна лихва, съдът първо следва служебно да обсъди налице ли са неравноправни клаузи в процесния договор. В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Разпоредбите на чл. 10 от ЗПК и чл. 11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. По силата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит противоречи на императивната разпоредба на чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. С въвеждането на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК законодателят цели да гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени.

Съдът намира, че посоченият в договора ГПР от 30.60 % не отговаря на действително прилаганият в отношенията между страните. Видно е от представения Погасителен план, че месечните погасителни вноски включват вноска за неустойка по чл. 6.2 от договора. Според съда начислената неустойка по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за 3 оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза по чл. 27 от Договора прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава.

Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.