Решение № 1596 от 26.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. Плевен, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Нивелина П. Иванова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20254430107803 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД

Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез юрк.К. Х., против И. Е. К., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че между „Сити кеш“ ООД като кредитор и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за потр.кредит №411581/07,04,2020 г. за сумата от 1200,00 лева, като страните са постигнали съгласие общата сума да бъде върната на 23 вноски в срок до 15,09,2020 г. Посочва се, че бил уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40,05% и ГПР в размер на 48,63%. Посочва се, че кредитополучателят не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. Сочи се, че между заемодателя и ищеца в настоящото производство, е сключен договор за цесия от 01,04,2022 г., възоснова на който в полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит, като длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл-адрес. Моли се съда, ако приеме, че връчването на цесията е нередовно, да се приеме за надлежно връчването с ИМ. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№467/2025 г. на РС Балчик, като ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1200,00 лева /613,55 евро/ главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 18,08,2025 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство. Ищецът не изпраща представител в проведените съдебни заседания. В депозирано на 03,08,2026 г. писмено становище поддържа исковата молба и уточнява, че по 1 процесния договор са извършени плащания в общ размер на 674,00 лева, от които 534,00 лева преди цесията и 140,00 лева след нея.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен представител – адв.Т., в който оспорва предявения иск. Посочва, че договърт за кредит е недействителен. Прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че давността тече от момента на получаване на сумата по кредита – 07,04,2020 г., и към датата на подаване на заявлението – 18,08,2025 г., същата е била изтекла. Алтернативно се сочи, че са погасени по давност всички вноски с падеж преди 18,08,2020 г. /вноските с №1 до №18/. В с.з. особеният представител на ответника поддържа възраженията за недействителност на договора и за изтекла погасителна давност. Развива допълнителни съображения, че при нищожен договор вземането за връщане на чистата стойност на кредита възниква от получаването на сумата, като счита, че обстоятелството, че кредиторът неправомерно е разпределял извършените плащания към неустойки, не следва да поставя потребителя в понеблагоприятно положение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите и възраженията на страните и приложимите материалноправни разпоредби, приема за установено следното от фактическа страна:

От данните по свързаното с настоящото дело ел.заповедно производство се установява, че по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, подадено на 18,08,2025 г., е образувано ч.гр.д.

№467/2025 г. по описа на Районен съд Балчик, по което е издадена заповед за изпълнение за главницата в размер на 1200,00 лева, ведно със законната лихва от датата на заявлението.

Съдът е сезиран с установителен иск за същото вземане, като е налице необходимият идентитет между вземането, предмет на заповедното производство, и това, предмет на настоящото дело.

От приложения договор за паричен заем № 411581 от 07,04,2020 г. се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника И. Е. К. е постигнато съгласие за предоставяне на кредит в размер на 1200,00 лева. Съгласно чл.3 от договора са уговорени 23 седмични погасителни вноски, първите две в размер на по 9,35 лева и следващите 21 в размер на по 62,16 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,05% и посочен в договора ГПР от 49,82%. Общата сума за плащане, без включване на неустойката за непредставено обезпечение, възлиза на 1324,06 лева. Първата погасителна вноска е с падеж 14.04.2020 г., а последната - 15.09.2020 г. С разпоредбата на чл.6 от договора страните са уговорили кредитополучателят да предостави в кратък срок обезпечение чрез поръчител или банкова гаранция, отговарящи на установените от кредитора условия. В чл.8 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение кредитополучателят дължи неустойка в размер на 676,94 лева, която се заплаща разсрочено съгласно приложения погасителен план.

Видно от този план, с включването на неустойката всяка седмична вноска възлиза на 87,00 лева, а общият размер на плащанията достига 2001,00 лева.

По делото е представен и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01,04,2022 г., 2 сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД, заедно с извадка от приложение към същия, в която е индивидуализирано вземането срещу ответника по договор №411581/07.04.2020 г.

От представеното уведомление за цесия се установява, че такова е изготвено за ответника.

Не са ангажирани категорични доказателства за получаването му преди образуването на настоящото производство.

От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че по процесния договор ответникът е извършил плащания преди договора за цесия, както следва: на 14,04,2020 г. 87,00 лева; на 27,07,2020 г. - 160,00 лева; на 25,08,2020 г. - 100,00 лева; на 29,11,2020 г. 100,00 лева; на 28,02,2021 г. - 87,00 лева, или общ размер на плащанията преди договора за цесия - 534,00 лева. ВЛ е установило, че първоначалният кредитор е отнесъл посочените суми за погасяване на договорна лихва в размер на 9,35 лева, неустойка в размер на 438,58 лева и разходи по събиране на просрочени вземания в размер на 86,07 лева. Нито една част от платените 534,00 лева не е отнесена за погасяване на главницата. След сключването на договора за цесия ответникът е извършил допълнителни плащания по сметка на ищцовото дружество, както следва: на 19,01,2024 г. - 40,00 лева; на 21,02,2024 г. - 50,00 лева; на 18,03,2024 г. - 50,00 лева, или общо плащания в размер на 140,00 лева. Съгласно заключението на вещото лице тези суми са отнесени от ищцовото дружество за частично погасяване на разноски - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Общият размер на установените плащания по процесния кредит възлиза на 674,00 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно, компетентно изготвено и обосновано въз основа на проверените счетоводни документи. Същото не е оспорено от страните и кореспондира с изричното признание на ищцовото дружество относно общия размер на постъпилите плащания.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК е процесуално допустим, като съдът следва да установи съществуването на претендираното вземане към релевантния за производството момент, съобразно чл.235, ал.3 от ГПК.

По отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца съдът приема, че от представените доказателства се установява сключването на договор за прехвърляне на вземания между първоначалния кредитор и ищцовото дружество, като процесното вземане е индивидуализирано в приложението към договора за цесия. Обстоятелството, че по делото не са представени категорични доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за цесията преди завеждането на делото, само по себе си не обуславя недействителност на прехвърлянето. Уведомяването по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД има за цел да защити длъжника срещу опасността от изпълнение на лице, което вече не е носител на вземането. В случая е установено, че ответникът е извършвал плащания именно към ищцовото дружество след датата на цесията, което допълнително подкрепя извода, че извършеното прехвърляне му е било известно. Съдът приема, че ищцовото дружество е материалноправно легитимирано да претендира непогасеното вземане по процесния договор.

3

По отношение действителността на договора за потребителски кредит:

Безспорно е, че процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК. Кредиторът е търговско дружество, осъществяващо дейност по предоставяне на кредити в рамките на своята професионална дейност, а ответникът е физическо лице, което е получило кредита извън рамките на търговска или професионална дейност. Следователно по отношение на процесния договор са приложими императивните изисквания на ЗПК, както и правилата за защита на потребителите срещу неравноправни договорни клаузи. В тази връзка съдът следва служебно да прецени действителността на договорните уговорки и съответствието им с изискванията на закона, независимо от конкретния обем на направените възражения.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Целта на това нормативно изискване е потребителят да получи вярна, ясна и разбираема информация за действителната цена на кредита, за да може да сравни различните кредитни продукти и да направи информиран избор. В конкретния случай съдът намира, че посоченият в договора ГПР не отразява действителната финансова тежест на поетото от кредитополучателя задължение. Изводът се налага от съдържанието на чл.6 и чл.8 от договора, с които на потребителя е възложено задължение да предостави обезпечение в кратък срок, при неизпълнението на което се дължи неустойка в размер на 676,94 лева. Неустойката е уговорена предварително, в точно определен размер, като още към момента на сключването на договора е предвидено разсроченото й заплащане заедно с погасителните вноски. По този начин същата не представлява обезщетение за конкретни, действително претърпени вреди от неизпълнение на основното задължение за връщане на кредита, а допълнителна финансова тежест за потребителя, непосредствено свързана с предоставянето на кредита. Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението за предоставяне на обезпечение е възникнало след отпускането на кредитната сума, при това в изключително кратък срок, а неизпълнението му е обвързано със значителна по размер неустойка, възлизаща на повече от половината от размера на предоставената главница. При това положение съдът намира, че уговорката за неустойка има характер на скрито оскъпяване на кредита и цели заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК относно оповестяването на действителния размер на разходите по кредита. Съществено е, че неустойката е включена в самия погасителен план и формира общата сума, която кредитополучателят следва да заплаща съгласно представения му още при сключването на договора график. Вместо сумата от 1324,06 лева, съставляваща главница и възнаградителна лихва, потребителят е поставен в положение да заплати общо 4

2001,00 лева. Разликата е съществена и не е отразена при формирането на посочения в договора ГПР. Така обявеният годишен процент на разходите не изпълнява своето законово предназначение да информира потребителя за действителната цена на предоставения кредит.