Решение № 240 от 19.05.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Ямбол, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20242330100190 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128 т.2, чл.245, ал.2 и чл.86 ЗЗД за заплащане на следните суми: за сумата от 21621, 12 лв., представляващи незаплатено трудово възнаграждение за 2021 г., 2022 г. и за периода от януари 2023 г. до месец юли 2023 г. Ищецът претендира и законната лихва върху всички дължими възнаграждения по КТ от датата на исковата молба.

Също така претендира и заплащане на сумата от 3100 лв. лихва за забава върху всяка просрочена сума до подаването на исковата молба, както и общо сумата 1755 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., както и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Ищецът твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, като твърди да не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения, за неизползван платен годишен отпуск за три години и лихва за забава.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като не спори относно съществуването и прекратяването на правоотношението. Твърди да е изплатил всичките трудовите възнаграждения и не дължи посочените по горе суми. С оглед на това, че ищеца заплатил на ответника сумата за едно месечно брутно трудово възнаграждение за неподадено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и се иска прихващане. При тези твърдения моли за отхвърляне на исковете по отношение възнагражденията, които твърди да е платил, като претендира разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Ответното дружество оспорва исковете чрез процесуален представител и моли за отхвърлянето им.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено 1 следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд при ответника „Леди М“ЕООД, което ТПО е било прекратено с приложената заповед №*** год. на основание чл. 330, ал.2, т.6 КТ. В посочената заповед работодателят е вписал, че служителя дължи обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на 1 месечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Представени са още длъжностна характеристика на длъжността „***“, допълнителни споразумения към трудов договор № *** г., уведомления за размера на платения годишен отпуск за 2022 г., молба за ползване на платен годишен отпуск от М. С. М. и заповед за разрешаването му, удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № *** г., трудови договори на Е.

М. № *** г. и № *** г., договор за счетоводно обслужване с „Милтония“ ЕООД от 01.01.2021 г., справка за задълженията на осигурител за периода 01/2021 г. – 5/2024 г., издадена от НАП, рекапитулация, извадена от лицензиран софтуер на счетоводната къща, обобщаваща всички начислени и заплатени от „Леди-М“ ЕООД задължения за служителите М. М. и Е. М. за периода от 01/2021 г. – 12/2023 г., както и изпратената с придружително писмо вх. № *** г. от ЯРП прокурорска преписка № *** г. по описа на РП – Ямбол, полицейска преписка рег. № *** г. по описа на РУ – Ямбол, за послужване , разчетно-платежна ведомост на „Леди-М“ ЕООД за месец април 2022 г. и фиш за заплати на „Леди – М“ ЕООД за май 2022 г., касаеща М. С. М., счетоводен годишен баланс, тодишна данъчна декларация, съобщение за получени в ГДД на НАП, актуално състояние на данните с декларация № , на „Леди- М“ ЕООД от носно М. за 2021-2023 г., справка от НАП за осигурител по Д6 от 2021 г. до 2023 г.- 1 бр. за годишен баланс, рекапитулация за М. М., Рекапитулация за Е. М., справка от НОИ за болнични на М. М..

По делото са събрани гласни доказателства.

В показанията си св. Д. Ж. П. – живееща на семейни начала с ищеца посочва, че съпруга й от 2019 г. работи в ответното дружество, на длъжност „***“. В началото отношенията им били много добри и всичко било нормално, като имало обекти които правил сам ищеца и такива които правили заедно с И.. Облицовките на сградите ги правил той сам. Тя не знаела ищеца да бил получавал заплата, никога не бил носил в къщи фиш и не бил казвал, че се подписвал под ведомост. На му били превеждани пари и по банкова сметка, като на ръка не бил получавал заплата. На моменти работата на ищеца му идвала в повече, влизал в болница, като работодателя му обещавал, че ще му изплати всичко, като свършили обекта, даже повече отколкото трябвало. В един момент ищеца заявил, че ще напуска, като ги поканили и ходили на почивка за сметка на работодателя и когато свършили последния обект и ищеца казал, че ще напуска го уволнили дисциплинарно, като той работил още един месец, за което имало свидетели и след като довършил обекта не му било платено. Заплата не бил вземал откакто работил във фирмата, не му били платени командировките, отпуските за три години и болничните където лежал в болница два пъти. Преди две години ищеца теглил кредит, като не знаела дали това било причината да не иска заплатата му да се плаща по банков път. Не си спомняла да бил получавал заплата още в началото, като тя не работила от 2019 г., като в тази година продали имот,ь майка и също продала имот, имали спестявания и от тях се издържали. Тя специално била чувала когато ищеца поставял въпроса за заплащане на заплата, но уговорката им била, че като свършат обекта тогава. Не била чувала пред нея двамата да си говорят за тези неща, тя също не била говорила с работодателя за заплатата му, като кредита бил изтеглен някъде юли месец 2022 г.

В показанията си св. Е. Л. М. – съпруга на управителя на ответното дружество посочва, че работи във фирмата като технически секретар. Колегата й Е. М. бил работил във фирмата преди 2020 г. до 2023 г. края. Заплатите се изплащали след като дойдели документите, управителя ходил до счетоводната къща да ги вземел до 25- то число на месеца, подписвали ги и заплатата се изплащала. Това била ведомост която се изготвяла от 2 счетоводителя и те просто се подписвали. М. по принцип бил съвестен работник, но последно вземал болнични и не си изпълнявал задълженията. Не може да се сети дали същия бил излизал в болнични, като никога не бил поставял въпроса пред управителя на фирмата, че не му била изплащана заплата. Същите се изплащали всеки месец, като шефът ги плащал, като на нея заплатата я изплащали по банков път, на него на ръка и не знаела защо. Съпругата на М. никога не била поставяла въпроса, че не се изплащали заплати.

Много пъти били на почивка с тях, но тя не била й казвала такова нещо. Били просто приятели, като не била присъствала на разговор между М. и управителя на фирмата, че не му се изплащали заплатите, както и по въпроса защо на ръка му се изплащала заплатата.

Знаела, че г-н М. и жената с която живеели на семейни начала имали кредити, като не знаела първия дали е получавал документ от фирмата какви доходи получавал. Не можела да се сети за фирмата, но седалището била в гр. Елхово откъдето се вземали счетоводните документи. Не знаела каква заплата получавал г-н М., като били работили тримата заедно, като нейното работно място било в цеха където оформила документи. Винаги работили заедно, те работили винаги с нейния мъж, като ходил бил на различни обекти. Била присъствала лично на получаване на заплатата от г-н М., почти всеки месец когато трябвало да си получи заплатата, тя присъствала. Това ставало в цеха, където бил офиса и подписвали ведомости. Други работници на трудови правоотношения във фирмата нямало назначени и не можела да се сети за всеки път когато са били в командировка. Не се сещала да се било случвало да са в командировка и дали било 25-то число на месеца. Не знаела дали са били плащани командировачни, не знаела работното време да било започвало в 6 часа сутринта и да продължавало до 10-11 ч. вечерта, като било абсурд да имало такъв работен ден М. ходил в командировка с бус, който бил на фирмата и не се сещала да бил ходил с личния си автомобил.

В показанията си св. М. С. П.- М. – без родство със страните, посочва че, познава управителя на фирмата, като работника не го познавала. Тя била управител на счетоводната фирма и имали сключен договор с фирмата работодател. Счетоводните задължения се изразявали във оформяне и обработка на счетоводни документи, оформяне и обработка на възнаграждения, оформяне на декларации за НОИ, за статистика, изготвяне на финансови отчети и годишни данъчни декларации на дружеството по законодателството на Р. България.

В НОИ и в НАП имали достъп с електронен подпис, съгласно системата на НАП подаването на документите ставало само по електронен път. Това били декларация 1 и 2, които били свързани с деклариране на осигурителните вноски, като се подавали с техен подпис. След като изтечел месеца, управителя на фирмата давал информация за присъствието на служителите, съгласно оформяне на ведомостта по данните които управителя давал се оформяли съответно болнични, отпуска и други липси за месеца. След като ведомостите били изработени, данните които оставали, чрез програмата „Микроинвест ТРЗ“ се обработвали автоматично и се изпращали готовите данни като ведомост и рекапитулация за осигурителните вноски и съответния фиш в електронен вариант. Свидетелката не можела да посочи колко служители имали ищцовото дружество, като не била направила предварително такава справка. Болничните и отпуските също се обработвали, след подадена от управителя информация. Болничния лист се изпращал към тях, те го подавали през електронната програма на НАП и НОИ за отчитане на болничния и отпуските, съгласно копие на молбата на платен или неплатен отпуск. Във връзка с изплащането на заплатите имали контакт с работодателя веднъж или два пъти месечно, като следели за изрядността и пълнотата на документите, защото глобите били сериозни. Ведомостите, които се изпращали по електронен път, след като изтечел месеца, управителя бил длъжен да събере подписите от служителите, ако плащането било в брой и съответно на тях той удостоверявал с копие или по имейл, дали това било извършено, с оглед на това, че в края на годината изплащането на заплатите било важно, във връзка с регулирането на данъка. Ако той не бил изплатил възнаграждението, те трябвало да увеличат данъчната му основа. Оригиналните документи, 3 свързани със заплатите винаги се съхранявали от собствениците, като били доста важни документи. Рекапитулацията излизала автоматично при изготвянето на всички данни за заплати през месеца, тя била автоматизирана система, попълвали се съответно отработените дни, заплати, отпуски, класове и т.н., като системата обработвала автоматично ведомостта за месеца, вкл. и рекапитулация и фишове. В тяхната система излизало автоматично, а не в НАП, т.е. програмата с която се изработвали заплатите, се прехвърляли данните в счетоводната програма и се изготвяли справки Д1 и Д6, които били свързани с отчитане вече в НАП за задължения на дружеството. Рекапитулацията не можела да направи разграничение между начислени и заплатени задължения на конкретни служители, като имало отбелязвания за начисленията. Ако задълженията не били заплатени, щяло да излезе задължение в удостоверението за наличие или липса на задължение. От двата документарекапитулация и удостоверение за наличие или липса на задължение, можело да се направи извод, че били начислени и заплатени. От 2019 г. социалната система директно изплащала на този, който бил ползвал болничния, като първите три дни се изплащали от работодателя и след това директно от системата на този който бил ползвал болничния. Тези удръжки които се дължали от дружеството, фирмата, респ. от работника били заплащани. Нямало как да излезе удостоверение, че не били внесени ако нещо не било платено от фирмата.

Декларацията се подавала за начислени възнаграждения, като информацията в удостоверението за наличие или липса на задължение включвало само задълженията към НАП. В данъчната годишна декларация на дружеството се декларирали неплатените възнаграждения по трудови договори за текущата година. От управителя на фирмата получавала информацията, като тя лично не била изплащала трудови възнаграждения и обезщетения. Трябвало да се спазва законодателството, като до 25-то число трябвало да се изплащат трудовите възнаграждения, като нямала информация за авансово плащане на заплати. На всички дружества ведомостите се съхранявали при собственика. Нямали информация, че не се плащат трудови възнаграждения, като по данните които имали при тях, не били правили рекапитулация на декларацията. За периода от последните три години ответното дружество имало смесено плащане, като имали по банков път и в брой, като за изплащанията в брой били получавали ордери. Изплащанията на заплатите били единствено и само съгласно подписаните ведомости и фишове, ордер за заплати не. Нямало задължение заплатите да се изплащат само по банков път, като по закона за касови разплащания за трудовите договори имало ограничения.