Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14916 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 53013/2025
Вид
Решение № 14916
Подписан
24.07.2026
Състав
АНДРЕЙ КРАСИМИРОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14916 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110153013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „..........“ ООД срещу ответника ......... ЕООД, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че му дължи 8607,88 € (равностойност на 16 835,55 лева) – неплатен остатък от цена на стоки (машинни елементи) по фактури №№ ....... г. и 171077/26.06.2022 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.06.2025 г., до изплащане на вземането, и 3702,26 € (равностойност на 7240,99 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 26.05.2022 г. до 16.06.2025 г. – задължения по Заповед за изпълнение № 20911/16.07.2025 г. по частно гражданско дело № 35651/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че сключил с ответника два неформални договори за продажба на стоки – различни части за машини и електрическо оборудване, съответно – на 26.04.2022 г. за 9712,66 лева, и на 25.05.2022 г. – за 12 122,89 лева. Поддържа, че по първата фактура получил частично плащане и остава за доплащане още 4712,66 лева. Поддържа, че от датите на фактурите се е натрупала и лихва за забава. Тъй като ответникът възразил на издадената заповед за изпълнение, иска уважаване на исковете. Претендира разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ......... ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че представените доказателства не доказват нито сключване на договорите, нито изпълнението им, тъй като са подписани само от служители на ищеца. Поради това се поддържа, че няма договори. Иска се отхвърляне на исковете.

Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът чрез представител поддържа, че има право да получи остатъка от цената, защото ответникът вече му бил платил част от нея и бил потвърдил фактурите. Ответникът чрез представител иска 1 отхвърляне на иска, като поддържа, че представените по делото от ищеца документи не са подписани от органен представител.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 6 от делото Фактура № ....... г. ищецът се е задължил да достави на ответника различни електронни елементи на стойност 9712,66 лева.

Съгласно представена на лист 8 от делото Фактура № 171077/25.05.2022 г. ищецът се е задължил да достави на ответника различни електронни елементи на стойност 12122,89 лева.

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 15.06.2026 г. (на лист 47), а в писмен вид – представено на лист 38 – 44 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, описаните в предходните абзаци две фактури са включени от ответника в дневниците му за покупки за месеците април и май 2022 г. и е ползван данъчен кредит за тях за целите на ЗДДС. По данни на ищеца неплатената стойност по фактурите е 16 835,55 лева, а лихвата за забава по тях общо 6380,02 лева за исковия период.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на цена по търговска продажба и лихва с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че между страните е постигнато съгласие за продажба на стоки по уговорена между тях цена и ответникът е приел стоките. Съединеният иск за лихва се уважава за период от установената дата на приемане на стоките. Сключването на договора може да се установи и чрез счетоводните записвания на страните, но не ако не се потвърди при ответника.

Трайна и безспорна е съдебната практика, че когато търговец осчетоводи, включи в данъчните си декларации и ползва за целите на ДДС данъчен кредит по издадени от друг търговец фактури, то признава задълженията по тях, независимо от кого са подписани фактурите, тъй като дори и да са издадени от лице без представителна власт, по правилото на чл.

301 ТЗ с узнаването на фактурите и ползването им за данъчни цели търговецът признава, че сделките са сключени от негово име и има задължения.

В случая има две фактури за цени по търговска продажба, дължими се от ответника, същият е ползвал данъчен кредит, с което е признал придобИ.ето на стоките, за да намали данъчното си задължение, и поради това следва да се приеме, че е приел изпълнението по търговската продажба от продавача, и като купувач дължи цената по фактурите, или 16 835,55 лева, т.е. равностойността на 8607,88 € и искът за цена следва да се уважи изцяло.

Съгласно чл. 309а, ал. 1 ТЗ от 14. ден от получаване на фактура търговецът дължи лихва за забава, която е установена от вещото лице в размер на 6380,22 лева, като страните не са оспорили този извод и съдът го приема за достоверен. Следователно ответникът дължи на ищеца лихва за забава в евровата равностойност на последната сума, или 3262,05 €, като искът следва да се отхвърли за разликата между нея и търсените 3702,26 €.

2

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски имат ищецът пропорционално на уважената част от исковете (23 215,77 лева от 24 076,54 лева, или 96,42 % от направените разходи) и ответникът – пропорционално на отхвърлената част (3,58 %) съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.

Доказаните разноски на ищеца са в размер на 481,52 лева – държавна такса; 300 евро – депозит за вещо лице, и 2570 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 19.11.2025 г. (на лист 2 от делото), който съдържа и разписка за плащане, или общо 3938,27 лева, а в заповедното производство – 3048,54 лева, от които пропорционално следва да се присъдят на ищеца съответно 3797,30 лева, т.е. 1941,53 €, и 2 939,40 лева, т.е. 1502,89 €.

Ответникът не представя доказателства за разноски и не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК от „..........“ ООД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ, по отношение на ......... ЕООД, с ЕИК: .............. и адрес: ......... постройка зад ..... (до трафопоста), че дължи на „..........“ ООД, с ЕИК: ....... и адрес: ..............., сумите о т 8607,88 € (осем хиляди шестстотин и седем евро и 88 цента) – неплатен остатък от цена на стоки (машинни елементи) по фактури №№ ....... г. и 171077/26.06.2022 г., ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от 17.06.2025 г. до изплащане на вземането, и 3262,05 € (три двеста шестдесдет и две евро и 5 цента) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 26.05.2022 г. до 16.06.2025 г. – задължения по Заповед за изпълнение № 20911/16.07.2025 г. по частно гражданско дело № 35651/2025 г. на Софийския районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ последната претенция за сума в размер на разликата между 3262,05 € и претендираните 3702,26 € (три хиляди седемстотин и две евро и 26 цента).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ......... ЕООД, с ЕИК: .............. и адрес: ......... постройка зад ..... (до трафопоста), да плати на „..........“ ООД, с ЕИК: ....... и адрес: ..............., сумите от 1941,53 € (хиляда деветстотин четиридесет и едно евро и 53 цента) – разноски в исковото производство, и 1502,89 € (хиляда петстотин и две евро и 89 цента) – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3