Решение № 17 от 22.04.2026, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Гълъбово, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.а при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. С.а Гражданско дело №

20255550100417 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Стара Загора, срещу С. И. И., с която се предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на името на ответника имало открита партида № ********** за имот, находящ се в **********. Твърди, че с ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ищцовото дружество се задължавало да доставя питейна вода и да отвежда отпадъчна такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетена вода през месеца, следващ този на засичането, за което задължение абонатите били уведомени от инкасаторите. Сочи, че при закъснения се начислявали лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационите системи. Твърди, че за партидата на ответника имало неизплатени задължения към ищцовото дружество в размер на 8944,92 лв. за доставка на питейна и отведена канална вода за период от 15.04.2021 г. до 12.07.2024 г. Твърди, че в имота било извършвано ежемесечно отчитане на изразходваните количества вода, които били отчитани в електронни карнети и издавани ежемесечно фактури. Твърди, че ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 209/2025 г. на РС-Гълъбово, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата от 8944,92 лв. стойността на консумирана питейна вода по партида № ********** за имот, находящ се в ********* за периода 15.04.2021 г. до 12.07.2024 г; сумата от 1859,60 лв., представляваща лихва за периода 22.06.2023 г. до 24.02.2025 г., както и разноските за производството, включващи 216,09 лв. - държавна такса и 1380 лв. – адвокатско възнаграждение. Твърди, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е налице правенинтерес от предявяване на настоящия иск. Заявява, че до изготвяне на исковата молба длъжникът извършил следните плащания: на 23.04.2025 г. – 1000 лв. /частично погасена мораторна лихва/, на 29.04.2025 г. – 1000 лв. /частично погасена мораторна лихва, част от главница и законова лихва/, на 16.06.2025 г. – 400 лв. погасени 1 разноски за дт и адвокатско възнаграждение/ и на 25.07.2025 г. – 400 лв. /част от главницата и законова лихва/. Предвид извършените плащания, иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи следните суми: 8724,09 лв. главница, 18,96 лв. лихва за забавено плащане за периода от 22.06.2023 г. до 24.02.2025 г., както и разноски в размер на 1196,09 лв. разноски по ч.гр.д № 209/2025 г. на РС Гълъбово. Претендира разноски и за настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника С. И. И., чрез адв. Н. А., в който оспорва, че е изразходвал количеството вода което е отразено. Прави възражение за изтекла давност на задълженията за заплащане на вода, надхвърлящи 3 години назад от датата на предявяване на исковата молба. Заявява, че е извършил плащания, като възразява срещу начина на разпределение на сумите от страна на ищцовото дружество.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК.

За основателността на иска ищецът следва да докаже, че на името на ответника С. И.

И. има открита партида за имот, находящ се в **********, количеството и стойността на доставената вода, както и изискуемостта на сумите.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.

Съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ потребители са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, а според чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Тоест страни по неформалния договор за доставка на В и К услуги при общи условия са конкретно така посочените лица – собственици, вещни ползватели или суперфициарни собственици на присъединените обекти в сградата и в тежест на ищеца е да докаже наличието на право на ответника върху процесния имот. В случая с допълнителна молба, ищцовото дружество е представило заявление за промяна/закрИ.е на партида от 20.06.2023 г. от ответника С. И., подписано от него, ведно с приложено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том 4, рег. № 5080, дело № 476/2021 г. на Нотариус А.Р.., както и договор за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадъчни води от 19.06.2023 г., подписан от ответника. Тези писмени доказателства не са оспорени от ответника. Наред с това по делото са приети като писмени доказателства 3 бр.фактури, издадени в периода 22.06.2023 г. до 22.07.2024 г., от които е видно, че партида № ********** за имот в ********* /къща/ се води на името на ответника С. И. И.. По делото са приети като писмени доказателства лихвен лист и досие на абонат, които също се водят на името на С. И. И., абонат № ********, и които установяват записите по отчетите на водомера в имота. Няма спор по делото, че ответникът е собственик на имота и покрива критериите на чл. 3, ал. 1, т.

2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и §.1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗРВКУ, поради което е потребител на услугите на ищцовото дружество. Липсата на спор се извежда и от обстоятелството, че са налице доказателства по делото за заплащане от страна на ответника на задължения към ищцовото дружество за доставки на вода в процесния имот.

Относно дължимостта на фактурираните ВиК услуги, това обстоятелство се установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че количествата вода са отчетени чрез реални и самоотчетни показания на индивидуален водомер № 084477 по партида **********1, като за всяко отчетено количество е посочен номер на издадена фактура /вкл. процесните/, което показва пряка връзка между отчетените количества и фактурираните такива. Вещото лице не 2 установява разминаване между отчетеното количество /разликата между старо и ново показание/ и количеството послужило за издаване на фактурата. От представените отчетни данни се установява, че начислените по партидата количества предоставени ВиК услуги съвпадат с фактурираните такива, като всяко отчетено количество е обективирано в съответната фактура. Вещото лице установява, че общия размер на задължението по партида № ********** възлиза на 10804,52 лв., от които 8944,92 лв. главница и 1859,60 лв. лихва за забава. От експертното заключение се установява, че след издаване на заповедта ответникът е извършил частични плащания на обща стойност 2800 лв., като е останало непогасено задължение в размер 8724,09 лв. главница и 18,96 лв. лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата до окончателно изплащане на задължението и разноски. Наред с това, видно е от всички съставени фактури и досие на абоната, че начислението на ползвана вода се е случвало чрез отчети, които ответникът не е оспорвал като отчитане и фактуриране, съответно е заплащал в миналото, както и в хода на процеса частично задълженията по отчетите и фактурите.

Релевираното възражение за изтекла погасителна давност на ответника е неоснователно, тъй като считано от падежа на първата процесна фактура /22.06.2023 г./ до датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция тригодишната погасителна давност за вземането не е изтекла.

По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество доказа отчетеното реално доставено количество питейна вода и отведена канална вода по партидата на ответника.

Ищцовото дружество в исковата молба е посочило, че след образуване на ч.гр.д. № 209/2025 г. по описа на РС Гълъбово са заплатени суми, както следва: на 23.04.2025 г. – 1000 лв. /частично погасена мораторна лихва/, на 29.04.2025 г. – 1000 лв. /частично погасена мораторна лихва, част от главница и законова лихва/, на 16.06.2025 г. – 400 лв. погасени разноски за дт и адвокатско възнаграждение/ и на 25.07.2025 г. – 400 лв. /част от главницата и законова лихва/. Това плащане в общ размер на 2800 лв. следва да се съобрази съгласно чл.

235, ал. 3 ГПК, като се отчете, че същото има характер на плащане по взаимно съгласие между страните за погасяване на задължения на ответника към ищцовото дружество. С това плащане са уредени отношенията между страните частично по повод на задълженията за доставка и разноските в заповедното производство, като е останала дължима главница в размер на 8724,09 лв., лихва за забавено плащане за периода от 22.06.2023 г. до 24.02.2025 г. в размер на 18,96 лв., както и разноски по ч.гр.д № 209/2025 г. на РС Гълъбово в размер на 1196,09 лв.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че искът за главницата за сумата от 8724,09 лв. за доставени услуги в периода от 15.04.2021 г. до 12.07.2024 г., както и искът за лихва за забавено плащане за периода от 22.06.2023 г. до 24.02.2025 г. за сумата от 18,96 лв. са основателни и ще се уважат. Съответно ще се отхвърли искът за главницата за претендираната разлика до сумата от 8944,92 лв. като погасен чрез плащане в хода на процеса. На идентично основание ще се отхвърли и иска за мораторно обезщетение до сумата от 1859,60 лв., като платено в хода на процеса.

По разноските:

Такива ще се присъдят в полза на ищцовото дружество за настоящото производство в размер на 110,49 евро /левова равностойност 216,09 лв./ за държавна такса/, 587,99 евро /левова равностойност 1150 лв./ за адв. възнаграждение и 194,13 евро за възнаграждение вещо лице, а за заповедното производство 611,55 евро /левова равностойност 1196,09 лв./ за адвокатско възнаграждение/. По списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира държавна такса в размер на 216,09 лв и 1380 лв. адв. възнаграждение, но следва да бъдат присъдени само сумата в размер на 611,55 евро /левова равностойност 1196,09 лв./, тъй като в исковата молба се сочи, че с платената на 16.06.2025 г. сума в размер на 400 лв. от ответника са погасени разноските за държавна такса по заповедното производство в размер на 216,09 лв. и със сумата от 145,99 лв. част от адвокатското възнаграждение, като е останало незаплатено такова в размер на 1196,09 лв. Повторното присъждане на тези разноски, без зачитане на 3 извършеното плащане и съответно заявеното от самият ищец погасяване, ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, че С. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 833066300, с адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Христо Ботев” № 62 следните суми: сумата от 4 460,56 евро /левова равностойност 8724,09 лв./, представляваща част от останала незаплатена стойност на консумирана питейна и отведена канална вода по партида № ********** за имот, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата от 15.04.2025 г. до окончателното й погасяване; сумата от 9,69 евро /левова равностойност 18,96 лв./, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 22.06.2023 г. до 24.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над признатия за установен размер от 8724,09 лв. до претендирания общо размер от 8944,92 лв. и иска за мораторно обезщетение над признатия за установен размер от 18,96 лв. до претендирания общо в размер на 1859,60 лв., като погасени чрез плащане в хода на процеса, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 124/16.04.2025 г. по ч.гр.д. № 209/2025 г. на РСГълъбово.