Решение № 1450 от 18.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пловдив, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно гражданско дело № 20255300502519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *****, чрез юрисконсулт З. Б. против решение № 3279 от 29.06.2025 г., постановено по гр. д. № 3209/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против З.

Х., гражданин на В., дата на раждане: ********** г., ЛН *****, издаден на *****.2014 г. за осъждане на последния да заплати сумата за разликата от 7 726.25 лв. до пълния претендиран размер от 12 402.82 лв., представляваща неплатена главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г. и допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита от 12.02.2015г., сумата от 1984.19 лв. договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и сумата от 239.68 лева лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради противоречие на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Оспорва се изводът на районния съд, че договорът за кредит е недействителен поради неспазване изискванията на чл.

17, ал. 4 ЗКСД, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че е налице олихвяване на изтекли лихви 1

(анатоцизъм), водещо до начисляване на възнаградителна лихва, надхвърляща максимално предвидения в закона размер от 7 %, като се поддържа, че това обстоятелство би следвало да обоснове нищожност на договорната клауза, която го предвижда, но не и недействителност на целия договор за кредит.

Навежда се довод за дължимост на уговорената с договора лихва при съобразяване разпоредбите на чл. 20, ал. 2 ЗКСД и чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване акт, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу З. Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 17, вр. с чл. 24 ЗКСД, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 12402,82 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 05.12.2014 г., 1984,19 лв.- договорна лихва за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г. и 239,68 лв.- лихва за забава за периода от 28.10.2021 г. до 20.02.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.02.2024 г. до окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 05.12.2014 г., по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 78 233,20 лв. за заплащане на такси за обучение. На 12.02.2015 г. било сключено Допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което договореният размер на кредита бил намален от 78233,20 лв. на 7823,32 лв. Към договора за кредит били приложени Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които били подписани от кредитополучателя и представлявали неразделна част от сключения договор за кредит. Твърди се, че срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхващал времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно - квалификационна степен.

Усвояването на кредита се осъществявало чрез преводи по банковата сметка 2 на висшето училище Медицински факултет в гр. **** в началото на всеки семестър, като по договора за кредит е усвоена сума в размер от 7823,32 лв. на 08.12.2014 г. Била уговорена фиксирана лихва в размер на 7 % годишно, която съгласно чл. 10.2 от ОУ се начислявала върху усвоената част от кредита, вкл. по време на гратисния период, като в последния случай се капитализирала годишно. Сочи се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „*****“, в която ответникът се е обучавал е 30.09.2020 г., като се навеждат твърдения, че гратисният период по заплащане на погасителните вноски е до 30.09.2021 г. и първата падежна дата е 28.10.2021 г. Съгласно чл.

17.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита ставал предсрочно изискуем, като се сочи, че считано от получаване на препис от исковата молба, Банката счита кредита за предсрочно изискуем.

Освен дължимата главница, ответникът дължал и възнаградителна лихва на осн. чл. 7 от договора, както и наказателна надбавка, представляваща договорено между страните обезщетение за забава на осн. чл. 17.1 от ОУ.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника З. Х., чрез назначения му по делото особен представител адв. С. В., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Навеждат се доводи, че претендираните суми са погасени по давност. Оспорва се основанието за възникване на претендираните задължения и техния размер.

С обжалваното решение районният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 17, ал. 1 и ал. 4, чл. 18, ал. 3, чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл.24, ал.1 ЗКСД. Също така първостепенният съд е приел, че лихвата по кредита, тъй като надхвърля предвидения максимален размер от 7 %, противоречи на чл. 20 ЗКСД и е в отклонение на потребителската закрила от неравноправни клаузи по чл. 143 – 146 ЗЗП, към която препраща чл. 17, ал. 5 ЗКСД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 05.12.2014 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, е бил сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), съгласно който ищецът отпуска на ответника кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период.

Според чл. 3 от договора гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователноквалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на 3 части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период, като уговорената падежна дата за издължаване на месечните вноски, съгласно чл. 6 от договора, е 28-мо число на месеца. В чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие кредитополучателят да заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база. Писменият документ, в който е обективиран договорът, съдържа превод на същия на английски език и носи подписите на страните по него на всяка страница. Към договора са приложени и Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, които също са преведени на английски език и подписани на всяка страница от страните. Според чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Представен е и първоначален погасителен план към договора за кредит. На 12.02.2015 г. между страните е сключено Допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което договореният размер на кредита е намален от 78233,20 лв. на 7823,32 лв. Видно от приетото извлечение от сметката на ответника, в същата е отразено усвояването на сумата от 7823,32 лв. на 08.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 05.12.2015 г. до 28.09.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер на 4579,50 лв. От представеното по делото уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от Медицински университет - гр. **** се установява, че ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната 2014/2015 г. при семестриална такса в размер на 4000 евро със срок за заплащане до 20.10.2014 г. От заключението на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, се установява, че банката е изпълнила задълженията си по сключения договор за кредит и е предоставила на кредитополучателя сума в размер на 7 823,32 лева. Общият размер на кредита към 28.10.2021 г. (първа падежна дата след изтичане на гратисния период) е в размер на 12402,82 лв. и включва: 7823,32 лв. – предоставена главница и 4579,50 лв. – капитализирана към главницата лихва.

На 19.02.2024 г. по разплащателната сметка на ответника З. Х. е постъпила сума в размер на 97,07 лв., с която е погасена част от дължимата договорна лихва. Ответникът не е извършвал други плащания за погасяване на задълженията си по договора, които към датата на подаване на исковата молба - 21.02.2024 г. били както следва: 12402,82 лв. – главница, която е формирана по следния начин: 7823,32 лв. - договорена и предоставена главница и 4579,50 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита; 1984,19 лева – възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. 20.02.2024 г., която е изчислена върху главницата в размер от 12402,82 лв. и 239,68 лв. - мораторна лихва върху главницата от 12402,82 лв. за периода 4

28.10.2021г. - 20.02.2024г. Според заключението на вещото лице непогасената договорна лихва от 7% годишно за периода 28.10.2021 г. – 20.02.2024 г., начислена върху усвоената сума по кредита - 7823,32 лв. е в размер на 1215,84 лв.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Възникналите между страните по делото отношения попадат в обхвата на специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД).

Процесният договор за кредит е сключен със студента З. Х. с цел финансиране на обучението му по специалност „*****“ в Медицински университет - гр.