Решение № 15638 от 05.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15638 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110176641 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез пълномощника юр.

А.Т. против Б. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в ....

Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес ..., е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45 - дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Далсия“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 1635 по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумата от 138 лв. (сто тридесет и осем лева), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец март 2019 г. до месец април 2021 г. респ. месец февруари 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в ..., от която а) 114,95 лв.

(сто и четиринадесет лева и деветдесет и пет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до 1 месец април 2021 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 19,66 лв.

(деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) - лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г., в) 2,78 лв. (два лева и седемдесет и осем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец март 2019 г. до месец февруари 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 13.01.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 0,61 лв. (шестдесет и една стотинки) – лихва за периода от 01.05.2019 г. до 05.01.2022 г.

С исковата молба моли за събирането на писмени доказателства и за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и направените доказателствени искания, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Навежда твърдения, че ответникът не е ползвател на топлинна енергия – в представените от ищеца писмени доказателства се съдържат данни, че топлоснабденият имот е бил ползван от трето лице въз основа на договор за наем. Същевременно между ищцовото дружество и ответника няма сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия. Излага съображения, че ответникът не е участвал в общото събрание на етажните собственици, което е взело решение за сключване на договор за извършване на услуга по дялово разпределение с фирма за дялово разпределение. Сочи се в отговора, че ответникът е наследник на собственика на топлоснабдения имот Т.К. Т. с наследствена квота от 1/6 част, но липсват доказателства, че Б.

Т. не се отказал от наследството на баща си.

С отговора ответникът не ангажира доказателства и не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба.

За датата на откритото заседание особеният представител на ответника поддържа възраженията направени в отговора на исковата молба. Не възразява да се приемат доказателства представени от „Далсия“ ООД.

С определение № 40557 от 30.09.2025 г. съдът е конституирал в качеството на трето лице-помагач на ищеца „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500, седалище и адрес на управление:

София, р-н Витоша, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, представлявано от управителя Н.й Г. Ж..

С молба от 15.10.2025 г. третото лице-помагач „Далсия“ ООД представя документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия /ДР на ТЕ/ и индивидуална справка за използваната ТЕ за процесния период и формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ. Не изразяват становище по спора.

За датата на откритото съдебно заседание третото лице-помагач „Далсия“ ООД не изпращат законен или договорен представител и не се явяват.

По делото са събрани писмени доказателства, Изготвени са съдебно-счетоводна експертиза и съдебно-техническа експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването 2 на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1635/2022 г. по описа на СРС, 162-и състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.

Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ( „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Основният спорен въпрос по делото е наличието на пасивна материалноправна легитимация на ответника, т.е. дали той има качеството на „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на ЗЕ и страна по договорно правоотношение с ищеца.

Доказването на съществуването на валидно облигационно отношение между страните е в доказателствената тежест на ищеца, което е посочено и в приетият за окончателен проект за доклад от 28.10.2025 г. Видно от приложения по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 64, том I, рег. № 4404, дело № 56/2003 г. на Нотариус С.С., вп. в рег. на НК под № 107, район на действие – РС-София, Т.К. Т. и В.Г.К. са признати за собственици на масивна двуетажна сграда, със застроена площ от 65,00 кв.м., състояща се на първия етаж от – входно антре, вестибюл, преддверие, тоалетна, дрешник и магазин със самостоятелен вход от север и застроена площ от 40 кв.м., находящ се в ... Следователно посочените лица са станали съсобственици на процесния имот при равни квоти от по 1/2 ид.ч.

Видно от удостоверение за наследници № 4868/23.12.2003 г., изд. от гр. София, р-н Слатина, ответникът Б. Т. Т. е наследник на Т.К. Т., починал на 07.12.2003 г.

По делото е представен договор за наем от 02.12.1996 г. сключен между В.К. и Т. Т. от една страна като наемодатели и от друга страна ЕТ „Бай Цанко“. В т. 2 от договора е описано, че същият е за срок от 2 години, който изтича на 11.12.1996 г. Към настоящия момент срокът на договора е изтекъл, а ЕТ „Бай Цанко“ не съществува. Доколкото по делото не бяха представени доказателства след този момент собствеността върху имота да е била прехвърлена на трето лице, респ. – да е учредено вещно право на ползване в полза на 3 другиго, или трето лице фактически ползвател на имота да е открило индивидуална партида за жилището на свое име, съдът намира, че между ищеца и ответника са налице облигационни отношения по продажба на топлинна енергия, като ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния период.

От представената молба, подадена от ЕТ „Бай Цанко“ до „Топлофикация София“ АД (л. 21 от делото) се установява, че е поискано откриване на партида за ТЕ на обект с адрес:

Община Слатина, ...

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139- чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Протокол от 25.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния обект, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на собствениците, като решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. Валидността на този договор, съответно наличието на облигационно правоотношение между СЕС и третото лице помагач не се отрича по делото.