Решение № 18643 от 16.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18643 гр. София, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110103170 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба с вх. № 16192/18.01.2024 г., подадена от Б. Н. Н., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Д. Ц. Н., ЕГН **********, Ц. Н. Н., ЕГН ********** и Е. О. Б., ЕГН **********. Изложени са твърдения, че ответницата Д. Н. е майка на молителя, ответникът Ц. Н. е негов брат, а ответницата Е. Б. е негова снаха. На 26.10.2023г. в 08.41 часа молителят се намирал в дома си, находящ се в гр. София, кв. Филиповци, ул. „Божко Димитров“ № 36. Изработвал монтажна планка в гаража си и излязъл в двора да изпуши една цигара. В 08.41 часа към молителя дошла от нейната къща, която се намирала в същия двор, Д. Н.. Започнала да крещи „Престани да ме тровиш! Махни се от дома ми! И ти и оная нахалница жена ти да се разкара!

Купи си дом и се разкарай! Ще я съдя за пет години наем да ми плаща! Тука не е дом за бездомници! Нахална е! Няма да работиш в гаража! Тоя дом е мой и ти няма да си чорбаджия тука!“. Молителят я предупредил, че ще извика полиция, но Д. Н. крещяла истерично „Викай, който искаш! Не ме интересува!

Махай се от дома ми!“. Дошли жената на молителя и внучката на Д. Н. – Емануела Н.. Жена му се опитала да прекрати скандала, но Д. Н. хванала молителя за яката и се опитала да го одере по лицето. Жена му застанала 1 между тях и казала „Не го бий! Не го бий!“, като ответницата Д. Н. отвърнала „Аз съм му майка и имам право да го бия, колкото си искам!“. През цялото време жена му държала ръката на Д. Н., а внучката й Емануела я дърпала назад. Детето получило шамар от баба си и нещо като лай „Пусни ме бе!“.

След като жената на молителя и внучка й Емануела отстранили Д. Н. от него, молителят се обадил на тел. 112 в 8.51 часа. Докато молителят чакал полицейски екип в 08.51 часа с бясна скорост пред двора паркирала Е. Б.. Тя му заявила „Искаш ли докато дойде полицията да ти размажа главата? Ще те смачкам!“. Изтичала отзад в двора и се върнала с метален прът в ръце, с който откъртила една от охранителните видеокамери. Застанала пред молителя с метален прът в ръце и заплашвала молителя с него. Искала и втората видеокамера да потроши, но Д. Н. я спряла с думите „Ели, остави го, че ще дойде полицията! Иди у НАП! Айде поне си много умен! Ще си извадя медицинско-ти да посягаш на майка си!“. В 09.01 часа Д. Н. се обадила по телефона на сина си Ц. Н., който в този момент бил в болница за лечение, за да се присъедини към нея и Е. Б.. В 09.02 часа молителят излязъл на улицата, за да чака пристигането на полицейския екип. Ответниците Д. Н. и Е. Б. обиждали молителя с думите „ти си ненормален, ти си болен, ти ше умреш, ти си лъжец, ти си… и т.н.“. В 09.14 часа пристигнал полицейски екип.

Полицаите започнали да пишат предупредителен протокол в автомобила си. В 09.15 часа се появил и Ц. Н.. Разговарял с един от полицаите. След това се обърнал към молителя „Не те ли е срам да биеш майка си! Кое е твой имот, бе!

Ти не си никакъв собственик, бе! Тебе Господ те е наказал с кривите крака.

Един удар и съм те утрепал! Нема проблем, аз ще лъжа в съда, ама тебе ще те пребият комшиите! Ще те бият като куче!“. Полицаите съставили протокол и посъветвали Д. Н. да си развали дарението, консултирали я относно видеокамерите и не обърнали особено внимание на подадения от молителя сигнал. Е. Б. се навела през прозореца на полицейския автомобил и заявила на полицаите „Вие какво си мислите? Че ние тримата като се съберем не можем да го пребием?! Аз сама мога да го пребия!“. След като полицаите си тръгнали, Б. тръгнала към молителя и го настъпила, наложило се той да я изблъска от крака си. В същия момент Ц. Н. взел една мотика и тръгнал към молителя, крещейки „Ще ти размажа главата Честно ти казвам ще те убия! Ще те отлежим, бе! Абе, ей!“.Спряла го майка му с думите „Остави го, не се занимавай! Ще го лежиш като за човек! Остави го и сто полицаи да вика, все 2 тая! Отиваме ние в полицията!“. Жената на молителя, която през цялото време била горе на етажа им, се обадила на тел. 112. Молителят също за втори път позвънил на тел. 112. Полицаите се върнали. Единият от тях наредил на молителя да тръгне пред тях. Молителят изпълнил полицейското разпореждане, като жена му останала вкъщи сама.

В съдебно заседание молителят поддържа молбата. Претендира разноски.

Ответниците оспорват молбата като неоснователна. Претендират разноски.

Със Заповед за незабавна защита от 07.02.2024 г. на ответниците е наложена предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка за защита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните липсва спор, че Д. Ц. Н. е майка на молителя, Ц. Н. Н. е негов брат, а Е. О. Б. е негова снаха.

Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата е описан по време, място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.

Видно от заключението на съдебномедицинско удостоверение № 243/2023г., издадено на 26.10.2023г. от д-р Камен Пеев – съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, при прегледа на Д. Ц. Н. се установява: кръвонасядане в областта на дясната мишница; кръвонасядане с подлежащ оток в областта на лявата предмишница. Тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, и могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаната.

Причинили са болка и страдание.

На 26.10.2023г. ответницата подала сигнал в Софийска районна прокуратура срещу молителя за случая, както и молба в Софийски районен съд по реда на ЗЗДН на 21.11.2023г.

В хода на съдебното производство е разпитана свидетелката Емануела Ц.ова Н. в присъствието на вещо лице – психолог и при спазване на разпоредбата на чл. 15 ЗЗДТ. Видно от показанията на същата, на 26.10.2023г.

3 в гр. София, кв. Филиповци, ул. „Божко Димитров“ № 36 се чувала караница, чували се мъжки и женски гласове. В коридора, където бил входа за къщата, били Анастасия /жената на молителя/, молителят и ответницата Д. Н.. Те се карали. Анастасия викала срещу Д. Н. „Ти какво искаш от мен?“ и „Спри да се заяждаш с мен“. Молителят стоял между тях двете, но всички се карали взаимно. Молителят изблъскал Д. Н. с две ръце. Започнал да я хваща за ръцете. Анастасия казвала „Боби, не, Боби, не“ и дърпала молителя, а свидетелката – Д. Н. и ги разделили. Свидетелката попитала молителя „Не те ли е срам, това е майка ти, как може да я биеш, нали те е отгледала?“.

Молителят казал „Да е внимавала къде си е разтваряла краката“. Молителят казал, че ще извика полиция. Излязъл отвън, а ответницата Д. Н. се прибрала в нейната стаичка. Свидетелката се качила горе да се облече, Анастасия също се качила на нейния етаж. Свидетелката се обадила на майка си – ответницата Е.

Б., която била на път за работа. Помолила я да се прибере. Свидетелката говорила и с баща си – ответникът Ц. Н., който тогава бил в болница. 10 – 15 минути по – късно ответницата Е. Б. се прибрала. Молителят бил отвън и чакал полицаите. Ответницата Б. казала на молителя „Няма ли да спреш да се занимаваш с моето дете?“ и няма ли да спре да бие майка си. Молителят и ответницата Б. се скарали. Молителят казал на ответницата Б., че тя не е от тази къща, тя е никоя, да си отиде и че няма право да се меси. Те прекратили скандала. Ответницата Д. Н. излязла отпред и всички чакали полицаите отпред. Полицаите дошли, а след тях и ответникът Ц. Н., като същия ден го били изписали. Молителят казал на ответника Ц. Н., че ще влезе в затвора за пет години, че е „цървул“, „глупак“ и че от него не става мъж. Ответникът казал на молителя повече да не се занимава с тях. Ответницата Б. попитала молителя как може да обижда така ответника и молителят започнал да я блъска с две ръце. Ответникът Ц. Н. се ядосал и взел една мотичка за цветя, но нищо не направил. Молителят започнал да се хили и казал, че ще извика пак полиция. Отишъл на пътя и чакал там. Пак дошли полицаите, същите като първоначалните. Казали на молителя да се качва в колата и да тръгва пред тях, иначе ще го вкарат в патрулката и ще го закарат в районното. Молителят се качил в неговата кола и тръгнали. Ответниците Б. и Н. отишли в 09 районно управление, където писали нещо. След това закарали ответницата Б. на работа, а ответницата Д. Н. да си извади медицинско. В началото на ноември 2023г. молителят се изнесъл от къщата с Анастасия. Свидетелката стояла 4 между ответницата Д. Н. и молителя, Анастасия била до нея и ги разтървали.

Тогава ответницата Н. казала „Аз няма да стоя и той да ме бие, аз ще се самоотбранявам“. След случая ответницата Н. показала червенина на дясната си ръка в горната част и червенина около китката на лявата ръка. Молителят първо изблъскал ответницата Н. с две ръце, като я бутнал в областта на гърдите. После я ударил с юмрук в областта на дясната ръка в горната част.

След това й извивал ръцете, като я бил хванал с едната си ръка за едната ръка на ответницата Н. и я извивал. Тогава вече ги разделили.

Според вещото лице – психолог П. С. Х., детето е спокойно, разбира въпросите и техния смисъл. Способна е да възпроизвежда обективно това, което е видяла и чула.

От показанията на св. Анастасия Тодорова Георгьовска се установява, на 26.10.2023г. между 08.40 часа и 09.35 часа била въпросната случка. Молителят бил в гаража. Той излязъл и след малко се чули викове, като Д. Н. гонела молителя да напусне имота, защото той работел там, вдигал шум и прах.

Чували се викове от Д. Н.. Чул се израз „тази никаквица да се маха от тук“.

Молителят и Д. Н. вече били влезли в коридора, който е общ. Д. Н. започнала да вика срещу свидетелката да се маха, че ще я съди да й плаща наем.

Молителят й казал да не говори за свидетелката. Д. Н. тръгнала към молителя, той взел да отстъпва назад към входната врата. Тя го хванала за едната ръка, а с друга замахнала, като свидетелката я хванала за китката. Молителят се отдръпнал назад. Внучката на Д. Н. също слязла. Тогава тя хванала Д. Н. през кръста и я дърпала, като й казвала „Бабо, не, бабо, не“. Молителят излязъл навън и казал, че се обажда на тел. 112. Д. Н. казала „Аз съм му майка и ще правя каквото си искам“. Молителят чакал в предната част на двора към улицата полицейска кола. Докато молителят чакал полицаите, Е. Б. спряла пред входната врата на къщата и тръгнала направо към молителя. Викала му „Искаш ли да ти счупя главата преди да дойде полицията?“. Ответницата Е. Б. изтичала назад и изкъртила камерата, която била над входната врата за гаража.

Тя с един прът изкъртила камерата. Д. Н. казала на молителя, че ще си извади медицинско. Ответниците Д. Н. и Е. Б. казали на молителя „ти си болен, „ти си ненормален“, „джудже безподобно“ го нарекла Е. Б.. Полицията дошла, подписвали някакви документи навън. След 1-2 минути дошъл ответникът Ц.

Н., който се обърнал директно към молителя с думите „Ти защо биеш майка си?“. Полицаите си тръгнали. Чули се викове „Остави го, остави го, не се 5 занимавай с него, ще го лежиш за човек“. Свидетелката се обадила на тел. 112.

Полицаите пак дошли. Молителят се качил горе и тръгнал, като един от полицаите му казал „Нали си имаш работа, отивай да си я вършиш“.

Молителят казал, че тръгва за работа. От следващия ден молителят окончателно не живее в тази къща. Д. Н. избутала внучката си и й казала „Махни се, ма“ или „Остави ме, ма“, било в този смисъл. Когато дошъл братът на молителя, му казал „Не те ли е срам да биеш майка си“. След това Е. Б. изхвърлила мотика в задния двор. Молителят говорел на майка си със спокоен тон и я молел да не се занимава с него и да го остави намира. Д. Н. присъствала, когато дошла патрулката. Тя казвала, че е бита. Вдигнала си блузата. Имало и други скандали между молителя и неговата майка, които винаги били инициирани от Д. Н.. Такива скандали имало през юли, август,като всеки път тя казвала на молителя, че този имот е неин, той да напусне и да се изнесе.