Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1730 от 07.05.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 2796/2026
Вид
Решение № 1730
Подписан
07.05.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 1730 гр. Варна, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110102796 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба подадена от К. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в град *** чрез процесуален представител адвокат В. С., срещу А. К. С., ЕГН **********, c постоянен адрес в **** *, който е съпруг на молителката, като двамата са в процедура по развод, за което има образувано гр. дело № 1034/2026 г. по описа на РС-Варна. С молбата се иска защита по ЗЗДН.

Молителката К. М. С. заявява, че А. К. С. е извършил спрямо нея актове на домашно насилие, както следва: на 30.01.2026г. сутринта около 08:00 часа, в ***, ответникът А. К. С. е започнал да звъни и да блъска по входната врата на апартамента на молителката. На 31.01.2026г. ответникът А. К. С. е ходил в Катедралата „Св. Успение Богородично“ в град Варна и е разговарял със свещеника, пред когото молителката ходи да се изповяда. На 08.02.2026г. за времето от 08:50ч. – до 10:40ч. в гр. Варна, на паркинга на ул. „Сава Доброплодни“, ответникът А. К. С. е дърпал молителката с ръце, насилвал я е по отношение на това, тя да чуе неговата гледна точка за техните отношения. На 22.02.2026г. за времето от 11:30ч. до 13:00ч. в гр. Варна, „Б.Г.“, който се намира на ***, молителката е била със своята майка и с приятелки, когато в заведението е пристигнал кумът на молителката, а след това е пристигнал и ответникът А. К. С., двамата са седнали на съседна маса до тоалетната в заведението и А. К. С. е гледал втренчено молителката. На 01.04.2026г. около 15:20ч. в гр. Варна, докато молителката е била в магазин находящ се на ***, заедно със своята приятелка е видяла през витрината на магазина ответника А. К. С. да стои и да гледа втренчено автомобилът й, който е бил паркиран до магазина. Молителката е излязла през задния вход на магазина. Ответникът А. Красимиоров С. е влязъл в магазина, питал е къде е молителката, казал е, че иска да отиде до тоалетната, защото знае, че през задния вход се отива до тоалетната и накрая си е купил два контакта и един ключ от магазина, след което е напуснал магазина. На 11.04.2026г. вечерта за времето от 23:30ч. до 03:10ч. на 12.04.2026г. в гр. Варна, Катедралата „Св. Успение Богородично“, молителката е била заедно със своя приятелка. Ответникът А. К. С. е дошъл на място в църквата и по време на литургията е 1 разбутал хората, за да бъде по-близо до молителката, като е започнал д а я блъска, като е имало физическо съприкосновение между двамата. След това е седнал близо до нея и я е наблюдавал, след което пак е разбутал хората и я е хванал за ръката.

Молителката твърди, че ответникът я преследва и постоянно търси контакти с нея лично и чрез близкия й кръг, от което тя не се чувства добре психически. В сезиращата съда молба, молителката е отправила искане да бъде издадена заповед за защита, като по отношение на ответника бъдат наложени мерки по чл. 5, т. 1; т. 3 и т. 6 от ЗЗДН.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, молителката К. М. С. – лично и чрез процесуалния си представител адвокат В. С., поддържа молбата.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът А. К. С. – лично и чрез процесуалния си представител адв. Е. Е., оспорва подадената молба, моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните а и от служебно изготвената от съда справка „НБДН“ се установява, че са съпрузи, като са в процедура по прекратяване на брака чрез развод, за което е образувано гр. дело № 1034/2026г по описа на РС-Варна.

От служебно изготвени справки за съдимост се установява, че страните са неосъждани.

О писмо входящ № 32226/22.04.2026 г. от Първо РУ – Варна, се установява, че лицата К. М. С. и А. К. С. нямат издадени разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

От стокова разписка № 0000031489/01.04.2026г. се установява, че на 01.04.2026г. от фирма „Л.С.“ ЕООД са били закупени фасонка; ЛЕД крушка; единичен ключ и контакт, които са заплатени в брой.

Към материалите по делото е приложена кореспонденция от мобилно приложение, водена между молителката и нейна приятелка.

От амбулаторен лист от 07.04.2026 г. се установява, че на молителката К. М. С., във връзка със снета анамнеза е поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“.

От становище от 15.04.2026 г. на психолог и психотерапевт П.П., отразяващо професионални наблюдения, формирани в хода на терапевтичната работа с К. М. С., провеждана от средата на месец януари 2026 г. до момента, се установява, че молителката се намира в изразена психична дестабилизация, в следствие на преживяно физическо насилие и психически тормоз от нейния съпруг.

По делото е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подадена от К. М. С., в която са описани твърдените да са извършени актове на домашно насилие спрямо нея.

В качеството на свидетел по случая е разпитана С.И.П., без дела и родство със страните. Същата заявява, че познава страните и е близка приятелка с молителката К. С..

Знае, че на 02.01.2026 г. молителката К. С. си е събрала багажа и се е изнесла от апартамента на А. С., който се намира в град Варна, местност „Траката“, където двамата са живеели заедно, защото А. С. я е бил ударил в областта на лицето, като е била с разбита долна устна.

Свидетелката разказва, че на 30 януари 2026г., около 08:30 часа, К. С. й е писала по телефона, че А. от половин час звъни и блъска на входната врата в дома й, като тя е сама вътре и е много притеснена. Била се е обадила на баща си, който живее в Приселци, и той пътувал към нейния апартамент. Свидетелката се е обадила по телефона на А., като той е споделил, че е пред дома на К. С.. Свидетелката му е казала да се махне, защото К. плаче и се страхува. След около 10 минути свидетелката е провела телефонен разговор с К., като тя е споделила, че А. си е тръгнал. На 31.01.2026 г. свидетелката е водила кореспонденция с молителката по мобилно приложение, като молителката е споделила, че А. е ходил в църква, която тя си посещава от дълги години и като не я е видял, че тя е там, е водил разговор с 2 нейния отец, че искал отношенията им да продължат. Но отчето му е казал, че трябва да й даде време. През месец февруари 2026г. в неделен ден, след посещение на църква, молителката и свидетелката са се били уговорили да пият кафе заедно. Свидетелката е видяла, че на паркинга, където К. си е била паркирала автомобила А. е дърпал К. за ръката и двамата са си викали. Свидетелката знае за случка в заведение „Гардън бар“ в град Варна, през месец февруари 2026г., когато А. е бил в същото заведение с кръстника им .За тази случка свидетелката знае, защото молителката я е информирала. На 1 април 2026 г. А . е посетил магазина на свидетелката, който се намира в град Варна, ул. „Цар Освободител“ № 289, защото минавайки от там е видял колата на К.. Кръситна се е изплашила, започнала е да трепери и е излязла през задната врата на магазина. А. е влязъл в магазина, поискал е ключовете за тоалетната, но свидетелката не му ги е дала. Той е попитал къде е К., като свидетелката е казала, че не знае. След това А . си е купил два контакта и един ключ и е напуснал магазина. На 11 април, вечерта на Великден свидетелката е била заедно с молителката К. С. в Катедралата в град Варна на литургия, където е дошъл и А.. Те са се изместили, но той умишлено е започнал да минава покрай тях на литургията и минавайки се е бутал с тялото си в К. С., в следствие на което тя се е изплашила и се е разтреперила.

В качеството на свидетел по случая е разпитана Р.К.И. – майка на молителката К. С., показанията на която са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че отношенията между нейната дъщеря К. С. и А. С. са силно конфликтни. Знае за възникнал между тях конфликт на 02.01.2026 г. при който А. я е ударил в областта на главата й е разбил долната й устна. На следващия ден свидетелката е видяла дъщеря си, като същата е изглеждала уплашена, стресирана и е била с подута устна. В края на месец февруари 2026 г. свидетелката е била заедно с К. С. на църква в Катедралата на град Варна. Напускайки църквата, А. С. е тръгнал след тях, като на паркинг в близост до църквата, където е била паркирана колата на молителката той е започнал да я дърпа за ръката, като се е получил скандал. Той е обяснявал как тя трябва да му даде пореден шанс, а тя, че не иска да бъде преследвана и не желае повече да комуникира с него. Свидетелката е присъствала и на случая в заведение „Гардън бар“ в град Варна, на 22.02.2026 г. когато е била заедно с дъщеря си и на съседната маса в заведението са дошли и са седнали А. С. и кума му, като през цялото време А. постоянно е гледал К. С., от което тя се е чувствала напрегната. След това свидетелката и молителката са си тръгнали.

В качеството на свидетел по случая е разпитан М. Е.Л., без дела и родство със страните. Същият заявява, че познава А. С. от около 12 години, като двамата са в приятелски отношения. Познава и К. С. от около една година, като е бил кум на тяхната сватба. Знае, че в момента отношенията им са влошени, като К. се е изнесла от апартамента на А., където двамата са живели заедно и сега са в процедура по развод. Свидетелят разказва за случка през месец февруари 2026г., когато е бил заедно с А. в заведение „Гардън бар“, в град Варна.

Свидетелят е предложил на А. да се видят там, като на друга маса в същото заведение е била К.. Свидетелят и А. са седнала на друга маса в края на заведението, като А. е бил с гръб към масата на К., като между тях не е имало никаква интеракция. По-късно К. и нейните приятелки са си тръгнали от заведението. Свидетелят заявява, че с А. често посещават въпросното заведение. Знае, че А. е набожен и посещава църква, , В качеството на свидетел по случая е разпитана Д.Ж.Р., която е бишва съпруга на А. С..

Същата заявява, че не познава молителката К. С. и я вижда за пръв път. Не е ставала свидетел на конфликтни ситуации между страните.

Съдът направи следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в чл.

2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Молбата е подадена в срока по чл. 10 от ЗЗДН, от лице, което има правен интерес да 3 търси защита по ЗЗДН, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН - страните са съпрузи.

Преценена по същество, съдът намира подадената молба за основателна.

Страните са съпрузи, като се намират в силно влошени отношения помежду си и са в процедура по развод.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

Следва да се отбележи, че в производството по ЗЗДН е налице облекчена процедура за доказване в полза на пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства, посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал.3 ЗЗДН е достатъчно основание за издаване на заповед за защита.

С оглед наведените от молителката фактически твърдения, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено психическо насилие.