Решение № 145 от 21.07.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Благоевград, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221200600485 по описа за 2022 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по жалба на частния тъжител Н. Г. К. от гр. Р. и допълнителна жалба от адв. А.Р. като повереник на частния тъжител, срещу Присъда № 500285 от 10.05.2022 г., постановена по н.ч.х.д. № 495/2019 г. по описа на Районен съд – Р..

В жалбата се твърди, че присъдата на районния съд противоречи на материалния и процесуалния закон, като се иска отмяната й /погрешно е посочен номера на делото в искането на жалбата/, тъй като от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, и подсъдимият П. С. Ц. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да бъде уважен предявеният граждански иск, като се претендират и сторените по делото разноски. В допълнителната въззивна жалба се излагат доводи, че районният съд незаконосъобразно е променил фактическата обстановка, тъй като в поправената частна тъжба не били посочени обстоятелствата, приети от районния съд. Излагат се доводи, че мотивите на районния съд не са изготвени съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, като поради това актът бил необоснован, тъй като не били обсъдени доказателствата по делото, което е съществено процесуално нарушение. Сочи се, че в мотивите съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия и показанията на частния тъжител и граждански ищец по делото, в нарушение на процесуалните правила е дал 1 вяра на показанията на свидетелите Р. Ц. и С. Ц., като не бил обсъдил противоречията по между им и със събраните писмени доказателства, като се излагат подробни доводи във връзка с посоченото от тези свидетели, че частният тъжител К. е дължал пари, докато от писмените доказателства се установявало, че задължението е било на сина на частния тъжител; изтъкват се и противоречия в тези гласни доказателства на свидетели-очевидци относно посоката, в която е потеглил частният тъжител, като свидетелите Ц. според жалбоподателя сочели различни посоки. Поради изграждане на вътрешното убеждение на районния съд в нарушение на процесуалните правила и необсъждането на всички писмени и гласни доказателства се твърди съществено процесуално нарушение. Излагат се и доводи, че в поправената частна тъжба не било посочено, че частният тъжител е слизал от автомобила, като бил незаконосъобразен направеният от районния съд извод при обсъждане на показанията на свидетелите, които твърдели, че частният тъжител не е слизал от автомобила. Жалбоподателят не се съгласява и с извода на районния съд, че нямало доказателства, от които да се направи извод за конкретни наранявания и давността на причиняването им, тъй като в експертното заключение било посочено, че нараняванията могат да са причинени по начина, описан в частната тъжба, показанията на св. Б., на частния тъжител и неговата съпруга доказвали механизма на получаване на уврежданията, време и място, като районният съд не бил обсъдил изобщо показанията на частния тъжител, а в съвкупност тези доказателства опровергавали показанията на свидетелите Ц.и и обясненията на подс. Ц., които били защитна позиция, като доказателствата установявали, че неуредените финансови отношения между подсъдимия и сина на частния тъжител били мотив подсъдимият да нанесен побой.

Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен или ако съдът приеме допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, претендира се уважаване на предявения граждански иск и направените по делото разноски.

Подсъдимият П.Ц. чрез защитника си адв. К. в подадени писмени възражения срещу жалбата сочи, че районният съд е направил обстоен анализ на събраните доказателства и правилно е признал подсъдимия за невиновен и отхвърлил предявения граждански иск. Изтъкват се възражения във връзка с датата на извършеното престъпление съгласно първоначалната тъжба – 22.09.2015 г., поправена на 22.09.2019 г. 17 месеца след подаване на тъжбата, което било в нарушение на закона, тъй като пропуски на тъжбата могли да бъдат отстранявани само в срока по чл. 81, ал. 3 НПК, като следвало да бъде прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 4, т. 2 НПК.

Сочи се, че частният тъжител не е представил доказателства за упражнено насилие над него, че е търпял болки и страдания, като макар и да се твърдяло, че племенникът му го е съпровождал до ЦСМП и РУ – Р., от показанията на този свидетел не се установявало това, водените свидетели изобщо не 2 установявали, че частният тъжител е слизал от автомобила си, като ходенето на работа след случая било в подкрепа на тезата на подсъдимия, че конфликт не е имало. Във възражението срещу допълнителната жалба подс. Ц. чрез адв.

К. излага подробни съображения за това, че поправянето на тъжбата е извън 6-месечния срок по чл. 81, ал. 3 НПК, прави анализ на събраните гласни доказателства и сочи за липсата на противоречия в същите относно посоката, в която след случая са тръгнали с автомобила тъжителят и неговата съпруга, а по отношение на писмените доказателства за нараняванията и експертизата се възразява, че същите не са описани по форма, цвят и размер и не може да се прецени тяхната давност и интензитет, а и могли да бъдат причинени от самонараняване.

Иска се потвърждаване на присъдата на РС – Р. като правилна и законосъобразна, като се претендират разноските в производството.

Пред Благоевградски окръжен съд не е проведено съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

В хода на пренията повереникът на частния тъжител – адв. Р., поддържа жалбата, като сочи допуснати при разглеждане на делото в районния съд съществени процесуални нарушения – произнасяне по фактическа обстановка, която не била описана в поправената тъжба; необсъждане на показанията на частния тъжител и на обясненията на подсъдимия; не била извършена съпоставка между гласните доказателства и писмените документи, като събраните доказателства установявали, че подсъдимият е извършил престъплението. Иска се постановяване на присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен, или връщане на делото за ново разглеждане на районния съд.

Адв. К. като защитник на подсъдимия Ц. иска присъдата на районния съд като правилна и законосъобразна да се потвърди, не се съгласява с доводите на повереника на частния тъжител за допуснати съществени процесуални нарушения, като съзряните от районния съд сериозни разминавания в показанията на свидетелите – очевидци правилно са били анализирани.

Подсъдимият Ц. в хода на пренията и в последната си дума заявява, че поддържа казаното от адвоката му, не е удрял частния тъжител К..

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, изложените доводи в жалбата и възражението срещу нея, и становищата на страните в хода на съдебните прения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната Присъда № 500285 от 10.05.2022 г. по н.ч.х.д № 495/2019 г. по описа на РС – Р. подсъдимият Ц. е признат за невиновен в това, че на 22.09.2019 г. около 16:00 ч, в близост до склад за строителни материали, находящ се на улица „Черна река“ в края на гр. Р., чрез нанасяне на удари с юмрук по главата и лицето на Н. Г. К., причинил на същия лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 3 и чл. 129 от НК, а именно – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл. 304 НК е оправдаван по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен като неоснователен предявен граждански иск от тъжителя Н. Г. К. срещу подсъдимия П. СЛ. Ц. за осъждането на последния да заплати на първия сумата от 10 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като частният тъжител Н.К. е осъден да заплати на подсъдимия П.Ц. направените от последния съдебни разноски в общ размер на 1 100 лева.

Преди произнасяне по възраженията и искането в подадената въззивна жалба, съдът намира, че следва да се произнесе по доводите във възражението на подсъдимия чрез неговия защитник за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство поради това, че отстраняването на пропуски в подадената тъжба е извършено извън срока по чл. 81, ал. 3 НПК. Въззивният съд споделя мотивите на районния съд в определение, с което същият се е произнесъл по искане на адв. К. за прекратяване на наказателното производство, в с.з. на 08.11.2021 г. по приложеното дело на районния съд. Правилно районният съд е приел, че преклузивният 6-месечен срок за подаване на тъжбата, предвиден в чл. 81, ал.

3 НПК, е спазен, тъй като първоначалната тъжба е подадена на 10.10.2019 г., а изменението в петитума на същата поради допусната техническа грешка на годината на деянието, извършено от подсъдимия според обвинението на частния тъжител, от 2015 на 2019 г., доколкото от съдържанието на тъжбата става ясно за коя дата е обвинението, не следва да се приема като повдигане на ново обвинение или съществено изменение на първоначалното обвинение, за да следва да бъде извършено в 6 месечен срок от извършване на деянието.

Следва и да се посочи, че когато на частния тъжител е дадена възможност да отстрани противоречието между обстоятелствена част и диспозитив на тъжбата относно годината на извършеното деяние /вж. определение на съда по приложеното дело в открито с.з. на 18.02.2021 г./, същият не е следвало да променя други обстоятелства по частната тъжба, независимо колко съществени или несъществени са те /както е извършена промяна в обстоятелството дали при случилото се частният тъжител е излизал от автомобила си, макар и становището на въззивната инстанция да е, че тази промяна също не касае съществени обстоятелства от повдигнатото обвинение/.

В мотивите към постановената присъда съдът е изложил фактическата обстановка по делото, която е приел за установена от събраните по делото доказателства, а именно, че на 22.09.2019 г., около 16:00 ч, тъжителят Н.К. със съпругата му – св. И. К.а, изхвърляли строителни отпадъци, натоварени в личния автомобил на К., като изхвърлянето било в края на град Р., в посока с.

Бачево, където имало контейнер в обособено място за тази цел, като в близост до същото място /на ул. „Черна река“/ се намирал и склад за строителни материали, стопанисван от подс. П.Ц.. Според мотивите на районния съд, когато тъжителят К. и св. И. К.а били с автомобила на мястото, 4 превозваните отпадъци били изхвърлени от съпругата на тъжителя /св. К.а/, а тъжителят бил в превозното средство, като по това време и място, до склада за строителни материали, бил подсъдимият П.Ц., който забелязал тъжителя К., приближил се до него, поговорили, без по време на разговора тъжителят К. да излиза от превозното средство, след което Ц. се отдалечил. Въз основа на тази приета за установена фактическа обстановка, районният съд е направил изводи, че подс. Ц. не е удрял частния тъжител, като следвало да се даде вяра на показанията на свидетелите Р. Ц. и С. Ц., синове на подс. Ц., поради което е оправдал подс. Ц. по повдигнатото му обвинение и отхвърлил предявения от тъжителя срещу него граждански иск.

В мотивите на районния съд преди правните изводи е посочено, че приетата фактическа обстановка се установявала от доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на наказателното производство, като е посочено установеното от показанията на разпитаните по делото свидетели И. К.а /съпруга на частния тъжител/, Р. Ц. и С. Ц. /синове на подсъдимия/, които следва да се приемат за очевидци на случилото се, време на случилото се - 22.09.2019 г., около 16 часа, че тъжителят Н.К. и св. И. К.а, се намирали в края на град Р., в посока с. Бачево, където последната е изхвърляла строителни отпадъци, като районният съд е наблегнал на установения от тримата свидетели по непротиворечив начин факт, че докато тъжителят и съпругата му били там, тъжителят Н.К. не е слизал от лекия автомобил. В мотивите на районния съд следва посочване какво св. И. К.а е заявила в показанията си /че подс. П.Ц. се приближил до мъжа й и започнал да удря последния, докато тя изхвърляла отпадъци, че ударите били нанасяни, докато частният тъжител бил в автомобила, като след нанесените удари окото на тъжителя било зачервено, а впоследствие посиняло, същата не е видяла други наранявания/; посочени са показанията на племенника на частния тъжител – св. Б. Б., който макар и да не е бил пряк очевидец на случилото се, бил твърдял, че непосредствено след инцидента е видял пострадалия тъжител, като последният е имал червенина в областта на лявата част на лицето, разбрал от чичо си /тъжителя/, че подс. П.Ц. го е ударил няколко пъти, както и че преди време подс. П.Ц. е отправил закани по адрес на тъжителя К.; в мотивите на районния съд са посочени и показанията на синовете на подс. Ц.