Определение № 90 от 06.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 90 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20255001000064 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от адв. П. К. в качеството й на пълномощник на Д. С. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си А. И. М., ЕГН ********** двамата от с. Н.м., обл. С.З. частна жалба против постановеното по т. дело № 296/2023 по описа на Старозагорския окръжен съд, протоколно определение № 691 от 18.12.2024 г., с което на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК производството по делото е спряно.

В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Отговор на частната жалба е подаден от З** „А.И.“, ЕИК ***, гр. С., който намира същата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На 01.08.2023 г. в СзОС е постъпила искова молба изходяща от Д. С. А., ЕГН **********, действащ със съгласието на майка си А. И. М., ЕГН ********** двамата от с.

Н.м., обл. С.З. против З** „А.И.“, ЕИК ***, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за настъпило на 29.11.2022 г. ПТП между лек автомобил „А.“, рег. № *** управляван от К.Н.К. и лек автомобил „С.А.“, рег. № ***, управляван от С.Р. А.. При инцидента били причинени телесни повреди и смърт на повече от едно лица. Един от загиналите бил бащата на ищеца по настоящето дело.

1

Споменава се за образувани досъдебно производство ДП № */* г. по описа на ОД на МВР С.З. и пр. преписка № */* г. по описа на Окръжна прокуратура С.З., които не били приключили. Вина за ПТП-то според ищеца имал водачът на лекия автомобил „А.“ К.К., който поради нарушаване на правилата за движение по пътищата причинил същото.

Съответно в исковата молба са изложени съображения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди и необходимостта от обезщетяването им от виновния водач, респ. от неговия застраховател. В тази връзка е посочено, че за управлявания от К. автомобил имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

В отговора на исковата молба са изложени доводи, че в ИМ не бил описан механизма на ПТП-то, нито пък е било посочено в какво се изразява противопрваното поведение на К..

Последното се явявало пречка да се презюмира вината му. На тази база е направен извод за липса на елементите от ФС обуславящи деликтната отговорност на К.. В подкрепа на това е посочено, че не налице и краен съдебен акт по наказателно производство, който да има обвързваща за гражданския съд сила по отношение на обстоятелствата за извършване на деянието, неговата противоправност и вината на дееца.

Направено е и твърдение че ПТП-то е настъпило вследствие противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил „С.А.“- С.Р. А..

В хода на делото ответното дружество на няколко пъти е искало спирането му на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК - приключване на наказателното производство за ПТП-то с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства. Първоначално Сз ОС е отказвал да стори това, но по повод на последното искане направено в заседанието от 18.12.2024 г. е постановил определение за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК.

В мотивите си е посочил, че повод процесното ПТП имало образувани тринадесет граждански дела с различни ищци. От справки по същите се установявало, че приетите СТЕ определяли различни нюанси в механизма на ПТП. Имало и разминавания в показанията на разпитаните свидетели по отделните дела по въпроси касаещи едни и същи обстоятелства.

В тази връзка е изразено становище, че възможност за точно изясняване механизма на ПТПто чрез използване на сериозни процесулани способи имало само в рамките на наказателното, което пък щяло да се отрази на правилните изводи на настоящия състав по делото.

Недоловен от спирането е останал ищецът и е подал жалбата до ПАС.

По повод на същата следва да се спомене, че съгласно чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждане на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства от установяване, на които зависи изходът на гражданския спор.

Анализът на тази разпоредба води до извод, че ОСНОВАНИЕТО ЗА СПИРАНЕ ще е налице ако тези престъпни обстоятелства ПРЯКО влияят на изхода на съответния граждански спор, т.е. елементи са от ФС обуславящ пораждане на спорното право и 2 подлежат на установяване единствено в наказателното производство, т.е. тяхното установяване в гражданското такова е недопустимо.

В случая отговорността на извършителя на деликта не е обусловена от това дали той е извършил престъпление или не. За ПАС не е налице пречка отговори на въпросите свързани с ПТП-то от значение за решаване на гражданския спор- извършването, противоправността му и вината да се дадат и в хода на настоящето производство на база събраните по реда на ГПК доказателства.

Това сочи, че не са налице предпоставки за спиране на делото на основание чл. 229, ал.1 т.5 от ГПК.

Тук за пълнота следва да се спомене, че в определението си съдът дори не е посочил досъдебното производство, което има за предмет установяване на съответното престъпно обстоятелство. Твърдение за такова се прави единствено от двете страни, които са представяли и отделни съставяни в рамките на същото писмени документи. От тях обаче извод за точния предмет на досъдебното производство, извършените по него процесуални действия, фазата, до която е достигнало и имали по същото привлечено лице като обвиняем не може да се направи.

На база изложеното искането за спиране на производството по т. дело № 296/ 2023 г. по описа на Сз ОС на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на досъдебно производство № */* г. по описа на ОД на МВР С.З. и пр. преписка № */* г. по описа на Окръжна прокуратура С.З. с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство е неоснователно.

Не в този смисъл е определението на Сз ОС, поради което то следва да се отмени и да се постанови друго оставящо искането за спиране без уважение.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 296/2023 по описа на Старозагорския окръжен съд, протоколно определение № 691 от 18.12.2024 г., с което на основание чл.229 ал.1, т.5 от ГПК производството по делото е спряно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З** „А.И.“, ЕИК ***, гр. С. за спиране на производството по т. дело № 296/ 2023 г. по описа на Сз ОС на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК до приключване на досъдебно производство № */* г. по описа на ОД на МВР С.З. и пр. преписка № */* г. по описа на Окръжна прокуратура С.З. с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на наказателното производство.

Връща делото на СзОС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4