Решение № 1092 от 04.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000500493 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба М. Й. Л. срещу решение № 453/30.11.2023г. на ОС-Перник, постановено по гр.д. № 299/23г., с което срещу него е уважен иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Жалбоподателят излага, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано. Неправилно е възприета фактическата обстановка и поради това съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Те противоречат и на събраните писмени и гласни доказателства. Сочи, че решението на окръжния съд е влязло в сила като необжалвано на 19.10.2018г. и застрахователят е следвало да плати половината от сумата, за която е бил осъден, още веднага.

От тази дата половината от задължението е било дължимо. Застрахователят не го е изпълнил, а е платил по време на изпълнителното производство. С това сериозно е увеличен размерът на задължението, включително и се удължава периода на законната лихва. Въззивникът поддържа, че не трябва да отговаря за бездействието на застрахователя. Той не разполага със способ, чрез който да накара дружеството да плати обезщетение на увреденото лице.

Жалбоподателят счита, че застрахователят е предложил много нисък размер на обезщетение на пострадалия след като е бил сезиран с писмена 1 застрахователна претенция от него. Това е предпоставка за отхвърляне на предложението и за завеждане на иск. Излагат се твърдение, че не са представени доказателства за наличие на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП. По делото е доказана медицинска причина, поради която жалбоподателят е напуснал местопроизшествието. Съдът необосновано не е зачел свидетелските показания, депозирани по делото.

Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявения иск.

В депозиран в срок писмен отговор ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата.

Счита първоинстанционното решение за съобразено с материалния закон и при спазване на процесуалните правила и е обосновано. Сочи, че е определено обезщетение на пострадалата за неимуществени вреди и по дело е участвал като трето лице помагач жалбоподателя и е обжалвал решението на ОС – Перник над 20000лв. до 40 000лв., но жалбата му не е уважена. Затова възражението му за забава в плащането от страна на дружеството и натоварването на задължението с допълнителна лихва е неоснователно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. В исковата молба ищецът ЗД „Бул Инс“ АД твърди, че на 28.03.2016г. в гр. Перник на път II-63 срещу Централна ремонтна база при управление на МПС „БМВ 520“ с рег. № ********, М. Л. е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП. При него е пострадала Я. М. Е., която е получила средна телесна повреда, изразяваща се в травма на лявата коленна става, довела до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период подълъг от 8 месеца и травма на тазовия пръстен, довела до трайно затруднение на движението на двата долни крайника за период по- голям от един месец.

По отношение на МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца. ПТП представлява покрит риск. Пострадалото лице е предявило иск и е образувано т.д. № 85/17г. на ОС- Перник, по което е постановено решение № 42/04.10.2018г., отменено частично от АС-София по гр.д. № 83/19г. Окончателно определеното обезщетение е : 40 000лв. за 2 неимуществени вреди, 1071, 80 за имуществени вреди. Образувано е изпълнително производството, по което застрахователят е заплатил общо 58 367, 21 лв. Тази сума включва двете обезщетения, както и 11 956, 45 лв. законна лихва за периода от 10.06.2017г. до 23.04.2020г., 1200лв. адвокатски хонорар и 4138, 96 лв. такси на ЧСИ./уточнение, направено пред САС с молба от 14.03.2024г./ Сумата е преведена по сметка на ЧСИ. С присъда по нохд № 1464/16г. на РС- Перник М. Л. е признат за виновен за станалото ПТП.

Същият е напуснал местопроизшествието без да уведоми органите на реда.

Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Затова моли съда да го осъди да му заплати сумата от 58 367, 21лв. в едно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В депозиран писмен отговор ответникът М. Л. оспорва иска. Направил е защитни възражения. Първото е за нередовност на исковата молба, тъй като наведените в нея обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, а по т.3 на същата разпоредба. Второто възражение е свързано с непредставяне на доказателства от страна на ищеца за наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

В отговора се посочва, че ответникът е напуснал местопроизшествието, тъй като е било наложително да му се окаже медицинска помощ.

Излагат се твърдение за влошено здравословно състояние в резултат на настъпилия пътен инцидент. Друго възражение се отнася до поведението на застрахователя преди гражданския процес, в който е определено и предложено обезщетение на третото пострадало лице, както и след влизане в сила на съдебното решение във връзка с него. Счита, че късното плащане е довело до необосновано и неоснователно завишаване на дълга с лихви и той не може да бъде отговорен за това.

Не се спори, че с решение № 42/04.10.2018г. по т.д. № 85/17г. на ОС – Перник е присъдено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на Я. Е.. То е влязло в сила частично за сумата от 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част са подадени две въззивни жалби от М. Л. и ЗД „Бул Инс“ АД. Във връзка с тях е образувано гр.д. № 83/19г. на САС. С решение № 2209/03.10.2019г. е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за присъденото обезщетение за неимуществени 3 вреди. Отхвърлен е искът за имуществени вреди над сумата от 1071, 80 лв. до уважения размер от 1607, 70лв. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. И двете съдебни решения са постановени при участието на М.

Л. като трето лице помагач. По въззивния съдебен акт е издаден изпълнителен лист.

Не се спори, че застрахователят е платил исковата сума по сметка на ЧСИ на 23.04.2020г.- платежно нареждане от същата дата.

Не се оспорва обстоятелството, че с присъда № 905/2016г. по нохд. № 1464/16г. на РС-Перник М. Л. е признат за виновен за настъпилото на 28.03.2016г. ПТП, при което е пострадала Я. Е. поради нарушение на правилата за движение по пътищата като е прието, че е избягал от местопроизшествието.

Прието за безспорно и ненуждаещо за доказване, че за лекият автомобил, управляван от М. Л., с което е причинил ПТП на 28.03.2016г., е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към тази датата при ЗД „Бул Инс“ АД.

Към исковата молба са представени медицински документи и фактури издадени на името на Я. Е., както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 4/28.03.2016г.

В хода на съдебното дирене е допусната счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с платежно нареждане от 23.04.2020г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 58 367, 21 лв. като е посочил по пера какво включва тя. Посочил е законната лихва върху 41 607, 70 лв. и тя е 9 651, 89 лв. за периода 10.06.2017г. до 03.10.2019г. На Я. Е. сумата от 54 294, 25 лв. е преведена на 29.04.2020г.

Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано и правилно.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят В. е сестра на ответника и желае да свидетелства. Тя възпроизвежда пред съда личните си впечатления за здравословното състояние на М. Л. непосредствено след ПТП- треперел е и е бил зачервен.

Изглеждал е зле, но е нямал видими наранявания. Измерила му е кръвното налягане и то е било високо. Заявява, че няма медицинско образование.

4

Съдът дава вяра на показания, доколкото те отразяват непосредствените впечатления на свидетеля за възприетите от него факти, но ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между него и ответника, но ги счита за достоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел иска за частично основателен и го е уважил за 56 427, 77 лв. като го е отхвърлил до пълния предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в сила.

Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му на посочените в жалбата основания- чл.269, ал.1 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В обжалваната част допустимо. първоинстанционното решение е валидно и

По правилността му.

Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, платил застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадал от ПТП, настъпило по вина на застрахования при него водач, има право на получи платеното от последния при определени предпоставки. Те са регламентирани изчерпателно в чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ. Осъществяването на всяка една от тях по отношение на застрахования водач е юридически факт, пораждащ правото на застрахователя да получи от виновния водач всичко, което е платил на увредения от него. В тези случаи независимо, че застрахованият е платил застрахователна премия и е възникнало валидно застрахователно правоотношение той не се освобождава от гражданската си отговорност./ Р № 130/03.05.2012г. по т.д. № 244/20г., І т.ож на ВКС по реда на чл.290 от ГПК/.

Ищецът- застраховател твърди наличието на хипотезата на ал.1, т.3, на чл.500 от КЗ- виновният водач, застрахован при него по задължителна застраховка 5

„Гражданска отговорност“, е напуснал мястото на произшествието преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон.

Активно материално и процесуално легитимиран да предяви регресния иск е застрахователят, който е изплатил на третото пострадало лице обезщетение за причинените му вреди от застрахования при него водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Плащането е другият правопораждащ факт на регресното право, произтичащо от закона. По делото не е спорно, че ЗД „Бул Инс“ АД е платило обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалото лице и от това е възникнало правото да се субругира в правата му срещу деликвента. В тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия при ПТП, наличието на валидна застраховка „ Гражданска отговорност“ между него и виновния водач към момента на транспортното произшествие, както и предпоставката на чл.500, ал.1 и ал.2 от КЗ, на която се позовава. Доказването им обуславя основателността на иска му.

Пасивно легитимиран- материално и процесуално, да отговаря по такава претенция е застрахования виновен водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към момента на настъпване на ПТП. С влязла в сила присъда е установено, че въззивникът виновно е причинил пътния инцидент на 28.03.2016г. и телесните увреждания на Я. Е.. Установени са елементите на фактическият състав на чл.45 от ЗЗД. Не се спори, а и с влязлата в сила присъда е установено, че М. Л. е напуснал местопроизшествието. Т.е. той следва да отговаря по предявения иск. В негова тежест на основание чл.154 от ГПК е да докаже всички релевирани в процеса възражения, освобождаващи го от отговорност.