Решение № 117 от 09.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Мила Д. Тошева в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600026 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 21 НПК.

Делото се разглежда от Апелативен съд – Пловдив за втори път.

По внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Р. К. Д. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК е образувано НОХД № 1192/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С протоколно определение № 408/15.07.2021 г., постановено в проведеното по делото разпоредително заседание, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения. Определението не е обжалвано и протестирано.

По внесен отново обвинителен акт срещу подсъдимия Р. К. Д. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1 б. „в“ вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 НК е образувано НОХД № 1700/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На 26.08.2021 г. по делото е постановена присъда № 25, с която подсъдимият Р. К. Д. е признат за виновен в това, че на 19.07.2019 г. в землището на с. Скутаре, обл. Пловдивска, на път II-56, километър 97, при 1 управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. В. Г., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като е признат за невинен за това да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за изтърпяване на наложеното на подсъдимия Р. К. Д. наказание четири години лишаване от свобода е определен първоначален общ режим.

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимият Р.

К. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото веществени доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По постъпили въззивни жалби от защитника на подсъдимия и от частните обвинители, чрез техния повереник, срещу така постановената присъда, е образувано ВНОХД № 40/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. По делото е постановено решение № 32/25.02.2022 г., с което, на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК, първоинстанционната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание.

След връщане му е образувано НОХД № 390/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С протоколно определение № 451/07.04.2022 г., постановено в проведеното по делото разпоредително заседание, съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения.

По протест на Окръжна прокуратура – Пловдив срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 214/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. По делото е постановено определение № 190/23.05.2022 г., с което определение № 451/07.04.2022 г. по НОХД № 390/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив е потвърдено.

По внесен нов обвинителен акт срещу Р. К. Д. е образувано НОХД № 584/2024 г. В проведеното на 05.06.2024 г. разпоредително заседание по делото е постановено протоколно определение № 874, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия и неговите защитници за прекратяване на наказателното производство, както и за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

2

По жалба на защитника на подсъдимия срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 355/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив. По делото е постановено определение № 293/16.07.2024 г., с което е потвърдено определение № 874/05.06.2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

С присъда № 64/27.09.2024 г. по НОХД № 584/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив подсъдимият Р. К. Д. е признат за виновен в това, че на 19.07.2019 г., в землището на с. Скутаре, обл. Пловдивска, на път II-56, километър 97, при управление на МПС – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на И. В. Г., като деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК е осъден на три години лишаване от свобода, като е признат за невинен за това да е нарушил правилата за движение по пътищата - по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия Р. К. Д..

На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия Р.

К. Д. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата е извършено разпореждане с приложените по делото доказателства и в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Срещу оправдателната част на така постановената присъда е постъпил въззивен протест от Окръжна прокуратура – Пловдив с доводи за нейната неправилност и незаконосъобразност. Прави се искане съдебният акт в протестираната му част да бъде изменен, като подсъдимият Д. бъде признат за виновен и осъден и за това, че при извършване на престъплението е нарушил и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу така постановената присъда, в нейната осъдителна част е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. С. П. и адв. Д. Д., в качеството им на защитници на подсъдимия Д., с оплакване за необоснованост, незаконосъобразност и допуснато съществено процесуално нарушение. Прави се искане съдебният акт в обжалваната му част да бъде отменен, като вместо това бъде постановен нов, с който подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа протеста и направеното с него искане. По отношение на въззивната жалба изразява становище за 3 нейната неоснователност, поради което предлага да бъде оставена без уважение.

Частните обвинители В. И. Г. и Б. Б. К. и техният повереник – адв. Р. М. - редовно призовани, не се явяват. В постъпилата по делото писмена молба от повереника адв. М. се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, поради което се предлага същата да бъде оставена без уважение. По отношение на протеста се изразява становище, че е основателен и се предлага да бъде уважено направеното с него искане.

Подсъдимият Р. Д. и неговите защитници поддържат въззивната жалба и направеното с нея искане. Алтернативно се прави искане обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства и изложеното във въззивните протест и жалба, като обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, а разгледани по същество – частично основателна е жалбата на подсъдимия и неговите защитници.

Производството пред окръжния съд е протекло по реда на глава 27 от НПК, при заявеното от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с определение по чл.

372, ал. 4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата, ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за тези факти.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, при постановяване на присъдата, „съдът се позовава на направеното самопризнание и доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят”. Диференцираната процедура по глава 27 от НПК освобождава съдът от задължението лично да събира и проверява всички доказателства, които са относими към установяване на обективната истина по делото, но не и от задължението му по чл. 107, ал. 5 НПК - за внимателна проверка на всички събрани по делото доказателства и по чл. 305, ал. 3 НПК – за излагане на ясни мотиви кои доказателства възприема, какво установяват те, а при противоречия на доказателствените материали – да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Самопризнанието на подсъдимия не освобождава съда от това му задължение, тъй като съгласно чл. 116 НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на подсъдимия.

Мотивите към атакуваната пред настоящата инстанция присъда не отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК – те не съдържат анализ на наличните по делото доказателствата, като освен това са и вътрешно противоречиви. За да възприеме описаните в присъдата факти и 4 обстоятелства, съдът се е позовал на наличния доказателствен материал, като лаконично е декларирал, че описаната фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от приложените писмени и веществени доказателства и заключения на вещи лица.

Видно от приложените към присъдата мотиви, от стр. 1 до стр.

10, е описана приетата за установена фактическа обстановка, като е възпроизведено буквално съдържанието на обвинителния акт, без дори да бъдат отстранени бележките на неговия съставител, напр.: на стр. 9 – „При движение на къси светлини – водачът Д. се е движел със скорост, която е била технически несъобразена с конкретната видимост към пешеходеца.

(Настоящият прокурор не приема скоростта като причина за ПТП).; на стр.

10 – „… При движение на дължи светлини водачът е имал техническа възможност да избегне удара със скоростта, с която се е движил, ако е следял пътната обстановка и е реагирал своевременно на намиращия се на платното пешеходец с намаляване на скоростта и спиране (бел.прок.).

Възприетият от съда подход за описване на фактическа обстановка като пълен препис на обвинителния акт, е довел и до наличие на неясноти и вътрешни противоречия в мотивите при посочване на доказателствата, които я подкрепят. Така, по отношение на облеклото на пострадалия, е посочено, че същият бил облечен със светла блуза и светлосив къс до коленете панталон, като е уточнено, че при огледа на труп е описан със светли дрехи (л. 2 от мотивите). Същевременно, без коментар е оставено съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествието (л. 29, том 1 от ДП), в който е описано, че „ … трупът е облечен в черни чорапи, къси ½ тъмни панталони, под тях личат сиви боксерки с надпис на колана „Alees, на късите панталони се вижда надпис на задния джоб, тъмна блуза с къс ръкав …“. Действително, извършен е и оглед на труп, като в изготвения за него протокол единственото описание, което съвпада с това при огледа на местопроизшествието е, че „краката са обути в черни чорапи“, а за останалите части от облеклото е посочено: „трупът е облечен в сиви панталони с дължина до коляното с връзка на кръста … Нагоре трупът е облечен със светла на цвят блуза с къс ръкав … под панталоните трупът е облечен със светли боксерки с надпис на колана „BULOSS“ (л. 55, том 1 от ДП). При тези различия на данните в двата протокола относно цвета на дрехите на пострадалия и при положение, че и двата са кредитирани като част от доказателствата за приетата фактическа обстановка, в мотивите липсват съображения защо е прието отразеното само в единия, а другият е игнориран. Неясно е и защо е прието, че пострадалият е бил облечен в „светлосиви панталони“, при положение, че в протокола за оглед на труп те са описани като „сиви“. Поначало, изясняването на въпроса за цвета на дрехите на пострадалия (тъмни или светли) при пътнотранспортни произшествия, особено в тъмната част на денонощието, е от особено значение за изясняване на механизма и начина на настъпването им, а и в случая вещите лица са изследвали и възможността/невъзможността за 5 неговото предотвратяване, предвид и видимостта, при установената скорост на движение в различни хипотези: