Протокол № 249 от 15.02.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 249 гр. Варна, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20213100101230 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:08 часа се явиха:

Ищецът Б. Д. Б., редовно призован, явява се лично и с адв. К.К., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответницата ЯН. П. Т., редовно призована, явява се лично и с адв. Р.М., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.

1

АДВ. К.: Поддържам исковата молба.

Оспорвам твърденията в отговора.

Моят доверител е платил изцяло с лични средства въпросния кредит.

АДВ. М.: Оспорвам исковата молба.

Поддържам депозирания отговор.

В погасяването на кредита е участвала и моята доверителка.

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 19128/28.09.2021 г. от адв. М., с коятосе твърди, че по сметка на Я.Т. са постъпвали суми, представляващи възнаграждение от работата й в дружество „7 минути“ ООД, както и дивиденти като съдружник за периода от 2017 г. – 2020 г. в общ размер на 83 173 лв., като ежемесечно ищецът е теглил суми от по 800 лв., 400 лв. и други, в приблизителен общ размер над 41 841 лв. В молбата се твърди, че пред свидетели ищецът обяснявал, че така ответницата изплаща към него дълга й във връзка с кредита.

СЪДЪТ връчва препис от молбата на ищеца.

АДВ. М.: Поддържам молбата.

АДВ. К.: Оспорвам твърдените факти. Нищо от изложеното в молбата не отговаря на истината. Твърдението е, че считано от 31.12.2007 г. до 2020 г. са теглени суми от нейната сметка - твърдя, че не са теглени такива суми от моя доверител. Отделно от това цитирания период е след погасяване на кредите и считам, че твърденията в молбата са ирелевантни за спора.

АДВ. М.: В т. 5 от молбата съм уточнила, че доверителката ми е участвала в изплащането на своя дял от кредита, който вече е изплатен.

Твърдя, че ищецът е можел да тегли от нейната сметка.

СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.

АДВ. К.: Изостриха се отношенията между страните по отношение на друго дело относно родителските права и не можем да постигнем спогодба.

2

АДВ. М.: Не можем да постигнем спогодба.

СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2595/27.09.2021 г. по делото, както и допълнение към него в следния смисъл:

Производството е по общия исков ред.

Образувано по искове на Б. Д. Б.,ЕГН**********, с адрес по делото гр.

Варна, кв. Чайка, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, за осъждане на ЯН. П. Т., ЕГН**********, с адрес по делото гр. Варна, ул. „***“ №*, ет.*, ап.*, за следните суми,на правно основание съответно чл.59 ЗЗД (за първите две) и съответно чл.127, ал.2 ЗЗД (за третата):

- 850.00евро, съставляващи ½ ид. част от платена на дата 29.09.2016г., в полза на „Трибека дизайн“ ЕООД, с лични средства на ищеца, в брой и срещу разписка от същата дата, комисионна за посредничество за намиране на имот в гр. Варна, кв. Чайка, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*;

- 14 695.00лв., съставляващи ½ ид. част от платените общо 29 390лв., от които 16 464лв. на 24.08.2016г. и 12 926лв. на 27.09.2016г., в полза на В. П.

А., с лични пари от лична банкова сметка на ищеца в „ПИБ“ АД, като депозит (капаро) по договор за покупко-продажба на имот в гр. Варна, кв.

Чайка, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, сключен на 27.09.2016г. с продавача В. П. А.;

- 34 500евро, съставляващи ½ ид. част от платените общо 69 000евро, с вноски в периода от 05.10.2016г. до 23.05.2017г., в полза на „ПИБ“ АД, с лични пари от лична банкова сметка на ищеца в „ПИБ“ АД, редовни и предсрочни вноски по договор за ипотечен кредит от 26.09.2016г. с кредитополучатели ищецът Б.Б. и ответницата Я.П.;

- ведно със законната лихва върху сумите от депозирането на исковата молба на 17.05.2021г. до пълното им изплащане.

Обстоятелства, от които произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че с ответницата са живяли на семейни начала от 2012г. до 2020г. и имат общо дете. На 26.09.2016г. ищецът и ответницата сключили с „Първа инвестиционна банка“ АД договор за банков ипотечен кредит за сумата от 69 000евро, по който и двамата били вписани като кредитополучатели. А на 27.09.2016г. страните по делото сключили и договор за покупко-продажба на недвижим имот (апартамент №111 в гр.Варна, кв.Чайка, бл.*, вх.*, ет.*) срещу цена от 84 000евро, който придобили в 3 съсобственост при равни квоти. Ищецът твърди обаче, че цялата цена за закупуването на имота била заплатена изцяло с негови лични средства, както следва:

Сумата от 15 000евро с левова равностойност 29 390лв. били заплатени с банкови преводи от личната сметка на Б.Б. по личната сметка на продавача В. А., съответно сумата 16 464лв. на 24.08.2016г. и сумата 12 926лв. на 27.09.2016г.

Сумата от 69 000евро била преведена от „Първа инвестиционна банка“ АД по сметка на продавача В. А. въз основа на банковия кредит от 26.09.2016г. с кредитополучатели – страните по делото. Сумата обаче била върната на банката изцяло от ищеца чрез редовни и предсрочни вноски, които са били извършвани от личната сметка на Б.Б. в „ПИБ“ АД, както следва: на 05.10.2016г.-50000евро; на 15.10.2016г. - 80.23евро; на 15.11.2016г. 44.33евро; на 15.12.2016г.-47.14евро; на 15.05.2017г.-44.72евро;на 15.02.2017г.

-44.92евро; на

15.03.2017г.-52.92евро; на

15.04.2017г.-45.34евро;на

15.05.2017г. -48.12евро и на 23.05.2017г.-18592.28евро.

Отделно на 29.09.2016г. ищецът заплатил в полза на „Трибека дизайн“ ЕООД и комисионна по договор за посредничество за намиране на имота в гр.

Варна, кв. Чайка, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, в размер на 1700евро, за което била издадена и разписка от посредника.

Всички посочени суми били платени с лични средства на ищеца от негова дейност като графичен дизайнер на свободна практика, в това число от поръчки от чужбина, по които получавал възнаграждение по личната му сметка. Поради това и тъй като ответницата придобила в собственост ½ ид. част от закупения на 26.09.2016г. апартамент, но на практика не поела никаква финансова тежест по повод покупко-продажбата, ищецът твърди че ответницата се обогатила без основание с ½ част от платените от ищеца суми (на продавача по договора за покупко-продажба; на посредника по договора за посредничество; и на банката по договора за кредит). Моли присъждане на половината от платените суми и за съдебни разноски по делото.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор.С него тя не оспорва факта на сключването от страните по делото на договора за покупко-продажба от 27.09.2016г. с предмет апартамент №111 в гр.Варна, кв.Чайка, бл.*, вх.*, ет.* срещу цена от 84 000евро; не оспорва придобиването на право на собственост от купувачите при равни квоти; не оспорва и сключването от тях и на договора за банков ипотечен кредит от 26.09.2016г. за сума от 69 000евро, по който договор страните по делото били кредитополучатели; не оспорва че цялата кредитна сума послужила за плащане на продажната цена за имота; не спори и че на 23.05.2017г. кредитната сума била върната на банката изцяло.

Исковете обаче оспорва по допустимост и основателност. Поддържа, че 4 всичките задължения по кредита са върнати на банката чрез общи средства на кредитополучателите. Я.Т. била съдружник с ищеца в „7 минути“ ООД и като такава получавала по личната й банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД дивиденти от работата й за дружеството. Така на 06.08.2018г. тя получила сумата от 19 000лв., на 27.08.2018г. – сумата от 19 000лв., както и на 19.09.2018г. – сумата от 985лв. Общо за периода от 30.12.2017г. до 31.07.2020г. твърди, че по сметката й постъпили общо около 83 173лв. от „7 минути“ ООД, в резултат на дейността й за дружеството. Поради това тези средства изцяло са били лични нейни такива. Същевременно ищецът Б.Б. редовно теглил пари от личната й сметка, от по 400лв.-800лв. на транзакция, като така за периода от 30.12.2017г. до 31.07.2020г. получил над 41 841лв.

Пред Я.Т. и пред свидетели Б.Б. обяснявал, че по този начин тя си изплаща нейния дял от погасения банков кредит. Така ответницата счита, че е погасила задълженията си по повод закупения имот и банковия кредит.

Евентуално твърди, че с извършените от ищеца плащания той изпълнил свой нравствен дълг, тъй като от 2012г. до 2020г. страните живели на семейни начала, с общо домакинство, с общи планове за бъдещето, заедно отглеждали и общото им дете, като всеки от двамата едновременно работел и помагал при отглеждането на детето и поддържането на семейството. Отделно ищецът е и разполагал с паролите за всички сметки и карти на ответницата и така сам си е теглил произволни средства от тях.

Моли за отхвърляне на исковете и за съдебни разноски.

Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: сключването на договора за покупко-продажба от 27.09.2016г. с предмет апартамент №111 в гр.Варна, кв.Чайка, бл.*, вх.*, ет.* срещу цена от 84 000евро, от страните по делото, като купувачи; сключването от тях още и на договора за банков ипотечен кредит от 26.09.2016г. за сума от 69 000евро, по който договор страните по делото били кредитополучатели; твърдението, че с цялата кредитна сума е послужила за плащане на продажната цена за имота;че след тези сделки жилището е било придобито от страните по делото поравно; че сумата от 15 000евро с левова равностойност 29 390лв. е била заплатени с банкови преводи от личната сметка на Б.Б. по личната сметка на продавача В. А., съответно сумата 16 464лв. на 24.08.2016г. и сумата 12 926лв. на 27.09.2016г.; че сумата от 69 000евро е била върната на банката изцяло от ищеца чрез редовни и предсрочни вноски, които са били извършвани от личната сметка на Б.Б. в „ПИБ“ АД, както следва: на 05.10.2016г.-50000евро; на 15.10.2016г. - 80.23евро; на 15.11.2016г. 44.33евро; на 15.12.2016г.-47.14евро; на 15.05.2017г.-44.72евро;на 15.02.2017г.