Решение № 18 от 29.01.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Кюстендил, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20241520201218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл. Кюстендил обж а л в а наказателно постановление № 24-1139-002779/12.11.2024г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Иска се отмяна на НП, като се сочи че са допуснати нарушения на процесуални правила в хода на производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, като липсва конкретика .

Наказващият орган, чрез своя поцесуален представител оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски а юрисконсултско възнаграждение.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

От фактическа страна:

На 29.09.2024г., в 09:15 ч. свидетелите Р. С. и К. Б. – служители в сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил, изпълнявали служебните си задължения като пътен патрул, на територията на гр. Кюстендил. На ул.“Петър Берон“, при складова база, те 1 спрели за проверка лек автомобил м. Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“, с рег.№***, който се движел в посока от ул.“Александър Д.“, към ПП I-6. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя. В хода на проверката пътните полицаи поискали от водача да му бъде извършено тестване с техническо средство за употреба на алкохол. Д. се съгласил да бъде изпробван за употреба на алкохол, като техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с номер ARВВ-0060 отчело 0,97 промила алкохол в издишания от водача въздух. На мястото на проверката на водача бил издаден талон за медицинско изследване , но той заявил че е съгласен с показателите на техническото средство и не желае да дава кръв за лабораторен анализ.

На мястото на проверката бил съставен АУАН, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , като за съставянето на акта е послужил резултата от техническото средство Дрегер Алкотест 7510, с номер ARВВ-0060.

Въз основа на този АУАН , на 12.11.2024 г. началникът на сектор Пътна полиция при ОДМВР – Кюстендил издал атакуваното НП, в което възпроизвел описаното в акта като фактическа обстановка и дал идентична правна квалификация на нарушението.

На осн чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на А. Д. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 1000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

По доказателствата :

В хода на съдебното производство се събраха гласни доказателствени средства, които изцяло подкрепят обвинителната теза на АНО. Разпитаният по делото актосъставител – Р.

С. потвърждава изцяло и в детайли описаното в АУАН.

Съдът намира, че показанията на свидетеля са логични и последователни, поради което и ги кредитира изцяло.

Съдът е заличил от списъка за призоваване втория свидетел по делото – К. Б. доколкото същата е свидетел при съставяне на акта, а в жалбата не се твърди оспорване на НП по същество.

По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна - наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.

314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - чл. 189, ал.1 и 4 от ЗДвП, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.6 от ЗДвП, при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е и редовна процедура по връчването на 2

АУАН на жалбоподателя (НП също е връчено надлежно на наказаното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл.

59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му).

По законъсобразността на атакуваното НП по същество:Като съобрази горните обстоятелства, съдът прецени, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което е бил и санкциониран с НП - предмет настоящия контрол, и това е доказано по безспорен и категоричен начин.

Наказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника наказание съобразно размера, предвиден в закона, а именно глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Безспорно по делото се установи, че именно жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и НП МПС, в момента на проверката, като дори самият той не отрича този факт и не сочи доказателства в такава насока. Не са налице и доказателства оборващи твърдяното от контролните органи, че водачът е управлявал автомобила след като е употребил алкохол, което несъмнено е основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност , което е сторено с атакуваното НП . Осъществен е от обективна и субективна страна състава на разпоредбата на чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП.

Санкцията за това нарушение е законово регламентирана и съдът не се налага да се събират доказателства обуславящи определянето й в конкретен размер .

С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане, на основание чл.

63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на административно-наказващия орган следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.

По изложените съображения съдът ще потвърди атакуваното НП .

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЯ жалбата на А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл.

Кюстендил срещу накаателно постановление № 24-1139-002779/12.11.2024 г. на началник сектор Пътна полиция при ОДМВР Кюстендил .

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1139-002779/12.11.2024г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил, с което на осн. чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено на А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***,обл. Кюстендил административно наказание– глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

3

ОСЪЖДА А. Б. Д., с ЕГН – ********** от с.***обл. Кюстендил да заплати да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Кюстендил юристконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

4