Решение № 320 от 13.02.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 13.02.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател:

Анна Ненова при секретаря Димитринка Иванова като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 2606 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид, следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземания с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД след издадена заповед за изпълнение.

Със заявление вх. № 3030870 от 27.04.2017г. ищецът „Ч.Е.Б.“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника „Н.с.“ ЕАД за сумата от 253 430. 28 лева неплатени задължения за предоставена електрическа енергия и мрежова услуга достъп до електроразпределителната мрежа за период м.05.2016г.

– м.10.2016г. за обекти на потребление с клиентски номера 110000032645,

210004270620, 110000004436, 110000020965 и 210004491542, за което са били издадени 89 броя фактури, конкретно посочени като отнесени към всеки клиентски номер, със законната лихва за забава от 27.04.2017г. и 19 082. 69 лева изтекла лихва от 11.06.2016г. до 29.03.2017г.

В заявлението е било посочено, че „Н.с.“ЕАД е регистрирано като небитов клиент на електрическа енергия при „Ч.Е.Б.“ АД, дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г., издадена от ДКЕВР.

Въз основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № 26458 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 156 състав и издадена

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 20.06.2017г., с присъждане на направените от ищеца-заявител в заповедното производство разноски от общо 5 550. 26 лева.

При постъпило своевременно възражение по чл. 414 от ГПК от

„Н.с.“ ЕАД, ищецът иска да бъдат установени вземанията по заповедта за изпълнение, с присъждане на направените в заповедното и исковото производство разноски.

Допълнително в исковата молба е посочено, че „Ч.Е.Б.“ АД е дружество, притежаващо Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г. и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г., издадени от ДКЕВР. Страните се намират в облигационни отношения по силата на сключени договор за продажба на електрическа енергия № 10849 от 2002г., договор за продажба на електрическа енергия № 30300 от 2007г. и договор за продажба на електрическа енергия № 10849 от 29.03.2007г., с допълнителни споразумения към тях. Договорните взаимоотношения между страните се регулират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР. Между страните не са били приемани специални условия.

Задълженията по издадените фактури са станали изискуеми при условията на чл.

19, ал. 2 от Общите условия.

Ответникът „Н.с.“

ЕАД оспорва исковете по основание и размер.

Оспорва посочените от ищеца договори между страните да имат правно действие поради влезлите в сила общи условия, съответно поради промените в Закона за енергетиката (в сила от 17.07.2012г.), когато е била въведена новата фигура на доставчик последна инстанция. В отношенията между страните са приложими Общи условия за продажба на електрическа енергия само по отношение на обектите с място на потребление, присъединени на ниво ниско напрежение, които са тези по кл. № 210004491542, кл.

№ 210004494413 и № 210004270620. За обекти, присъединени на ниво средно напрежение по кл. № 11000004436, кл. № 110000020965 и кл. № 110000032645 не се прилагат такива общи условия и страните не се намират в договорни отношения. За тези обекти ищецът е доставчик последна инстанция, но при липсата на Общи условия на договорите за доставка на електрическа енергия от доставчик последна инстанция и Правила за работа с потребителите на енергийни услуги, съгласно чл.

11, ал. 5, т. 2 и 3 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, продажбата следва да се извършва въз основа на сключен договор съгласно чл. 15, ал. 4 от Правилата за търговия с електрическа енергия, по цени, определени от КЕВР. Не е ясно още съдържанието на издадените фактури при продажбата на електрическа енергия от доставчик последна инстанция – за сумата от 163 260. 17 лева. Ако съдът приеме, че страните са в договорни отношения и по отношение на тези доставки и има основание за издаване на фактурите, ответникът оспорва същите поради включените в тях цени за мрежови услуги по подробно развити съображения (липсва сключен договор с оператора на разпределителната мрежа „ЧЕЗ Р.Б.“ АД).

Ответникът оспорва и стойността на реално доставеното количество електрическа енергия. Купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. Ответникът се позовава на чл. 13 от Директива № 2006/32/ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент. Ответникът възразява и че средствата за търговско измерване за всички места на потребление, посочени в исковата молба, не са годни да отчетат правилно преминалата електрическа енергия и не са преминали задължителен метрологичен контрол. Като акцесорен се оспорва и искът за лихви за забава. Ответникът също претендира направените разноски.

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

Ищецът е търговско дружество с предмет на дейност обществено снабдяване с електрическа енергия, на което от ДКЕВР (КЕВР) е издадена Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006г., а след влизане в сила на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) - и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.

Още отпреди

2012г. ответникът, еднолично търговско дружество с държавно имущество с предмет на дейност свързан с хидромилеоративния фонд, доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно строителство и други, е имал множество обекти (места) на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, както и на ниво средно напрежение. При ищеца за доставяната електрическа енергия ответникът е бил идентифициран като клиент с кодове, освен другото, клиентски номера

210004270620 и 210004491542 за обекти, присъединени на ниво ниско напрежение, и клиентски номера 110000032645, 110000004436 и 110000020965 за обекти, присъединени на ниво средно напрежение. Обстоятелствата не са спорни по делото.

За времето от м.май 2016г. до м. октомври 2016г. от ищеца е била доставяна електрическа енергия за обектите на ответника.

Количествата електрическа енергия са били измервани със средства за търговско измерване – електромери, еднофазни и трифазни, които са били отчитани дистанционно и на място. Средствата за търговско измерване са били от одобрен тип, имали са извършвани последващи проверки и са отговаряли на изискванията на Закона за измерванията и на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В този смисъл е заключението на изслушаната по делото комбинирана експертиза, изпълнена от вещо лице икономист и електроинженер.

Също съгласно експертизата, доставената електрическа енергия е била остойностена при ищеца.

За обектите на ниво ниско напрежение при остойностяването са били съобразени цените на доставената електрическа енергия по Решение № Ц-27 от 31.07.2015г. на КЕВР, Решение № Ц-35 от 01.11.2015г. на КЕВР, както и Решение на КЕВР № Ц-19 от 30.06.2016г. относно утвърждаването на цени в сектор „Електроенергетика“, вр.

Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.). Освен стойността на електрическата енергия при остойностяването са били включени и цени за мрежови услуги (цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа, цена за пренос на електрическата енергия през разпределителните мрежи на ниво ниско напрежение и цена за достъп), съответно на посочените решения на КЕВР и чл. 28, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия; цена за балансиране на електроенергийната система съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия; надбавка за отдадено и използвано количество реактивна енергия по чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), вр. § 1, т. 4 от Наредбата, и задължения към обществото, съгласно чл. 12 от същата наредба, с начисляване и на акциз по Закона за акцизите и данъчните складове (чл. 2, т. 3) и ДДС по ЗДДС.

По сходен начин е била определена и стойността на електрическата енергия за обектите на ниво средно напрежение.

За доставената електроенергия при ищеца са били издадени 89 броя данъчни фактури, представени по делото, отразени счетоводно по дебитна сметка 411 като вземане от клиенти в кореспонденция с кредита на сметки от група 70 – начислени приходи от продажби, кредита на сметка 459 – начислен акциз и кредита на сметка 4532 – начислен ДДС за продажбите. Начисленият ДДС е бил включен в Дневник продажби за съответния период и отразен като задължение към бюджета. Издадените фактури са били на обща стойност 277 097. 78 лева с

ДДС.

Всички фактури са били получени от ответника, осчетоводени по дебита на сметка 601“разходи за материали“, начислен е бил ДДС по дебита на сметка 4531 „ДДС за покупките“ с право на пълен данъчен кредит и е било отчетено задължение към доставчик по кредита на сметка 401 „Разчети с доставчици“.

Фактурите са били отразени от ответника в дневниците за покупки в периода, в която са издадени. Бил е ползван пълен данъчен кредит в размер на 46436. 69 лева.

По фактурите (и за обекти на ниско, и за обекти на високо напрежение) от ответника са били платени 23 709 лева.

Обстоятелствата по счетоводните записвания и плащанията също се установяват от изслушаната по делото комбинирана експертиза. Вещото лице – икономист е потвърдило и съответствието на издадените фактури с действалия ЗСч.

По делото не е спорно, че за обектите, присъединени на ниво ниско напрежение, съответно доставката на електрическа енергия от ищеца до обектите на ответника, са приложими Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, одобрени от ДКЕВР (КЕВР) с Решение № ОУ-059 от 07.11.2007г., в сила от 26.11.2007г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР.

Съгласно клаузата на чл. 19, ал. 1 от Общите условия, потребителят (клиентът) е заплащал на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Продължителността на периода за плащане е 10 дни (чл. 19, ал. 2). Потребител, който не е изпълнил задължението си за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, е дължал на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден.

Не се установяват други уговорки между страните относно забавата при плащането на задълженията по доставка на електрическа енергия, включително по представените с исковата молба договори и споразумения.

Съгласно заключението на изслушаната комбинирана съдебна експертиза в частта, изпълнена от вещото лице икономист, върху сумите по процесните фактури, считано от 11.06.2016г. до 29.03.2017г., с натрупване, при период на забава след изтичане на десет дни от датата на издаване на фактурите, са изтекли законни лихви в размер на 19 466. 46 лева.

По реда на чл.

162 от ГПК съдът приема, че при възприемане на срок за забава след 14 дни от получаване по фактурите във връзка с доставките по кл. № 11000004436, кл. № 110000020965 и кл. № 110000032645, изтеклите лихви за забава са в размер не по-малко от 19 082. 69 лева.

Фактурите, при вече посоченото, са били осчетоводени при ответника.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: