Решение № 16995 от 18.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16995 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110113139 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за сумата от 5400,00 щатски долара, представляваща стойността на извършени три броя неразрешени платежни операции на 10.05.2023 г., от притежаваната от ищеца банкова сметка чрез банковата му карта, без негово съгласие, ведно със законна лихва от 10.05.2023 г. /датата на извършване на нарушението/ до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че е титуляр на разплащателна сметка и банкова платежна карта, издадена от ответника. Поддържа, че на 10.05.2023 г. в периода от 16:29 ч. до 16:31 ч., банковата му карта била неправомерно използвана, като били извършени три броя неразрешени трансакции, в следствие на което от сметката на ищцовото дружество била изтеглена неправомерно сума в общ размер 5 400,00 щатски долара. Ищецът твърди, че веднага след извършване на посочените трансакции се обадил в банката, с искане да бъде блокирана банковата му сметка, но от страна на ответника не били взети мерки за защита. Посочва, че на същата дата е подал заявление за възстановяване на неправомерно изтеглената сума, но с писмо от 11.05.2023 г. ответникът отказал да извърши възстановяване на парите. Поддържа, че отговорност за извършените неразрешени трансакции носи ответникът, тъй като същият не се е уверил в автентичността на извършената операция и не е положил дължимата грижа за опазване на паричните средства на ищеца.

Предвид гореизложеното, твърди че в резултат на поведението на ответника е претърпял имуществена вреда в размер на изтеглената сума от 5 400,00 щатски долара, като моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва, 1 че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищцовото дружество е титуляр на разплащателна сметка и банкова карта, както и че на 10.05.2023 г. от сметка на ищеца, чрез използване на дебитната му карта, са извършени три броя платежни операции на обща стойност 5 400,00 щатски долара. Оспорва твърдението, че извършените трансакции са неразрешени от ищеца. Излага доводи, че ищецът е ползвател на платежни услуги - електронно (онлайн) и мобилно банкиране, както и че процесните трансакции са извършени в интернет среда, с банковата карта на ищеца и са разрешени, съгласно уговореното в Общите условия на Банката, а именно посредством въвеждане на номера на картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата от една страна и от друга - с използването на специализираното приложение . по начина, посочен в Общите условия (цифров код с дължина от 6 до 12 цифри или посредством свой пръстов отпечатък, лицево разпознаване или друга негова биометрична характеристика). Твърди, че приложението ., посредством което са разрешени трансакциите, било активирано на 10.05.2023 г. с въвеждане в приложението на потребителското име и паролата на ищеца за онлайн банкиране, както и с еднократен код, изпратен на мобилния телефон на ищеца. Оспорва да е отговорен за извършената трансакция с доводи, че е изпълнил точно договорните си задължения и се е уверил в автентичността на операцията, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че е приложил уредената процедура за задълбочено установяване на идентичността на платеца съгласно чл. 100 ЗПУПС, поради което не е действал противоправно при осъществяване на процесната трансакция. Излага съображения, че ищецът е действал при условията на груба небрежност при опазване на данните за банковата си карта и така е допуснал да се осъществи нерегламентираната трансакция, в която връзка счита, че ищецът следва да понесе вредите на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. В този смисъл твърди, че ищецът или сам е заявил и извършил процесните трансакции, или е предоставил всички необходими данни за разрешаването им, съответно не е положил дължимата грижа. Оспорва твърденията за неблокиране на сметката от страна на банката като неоснователни и неотносими. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност - претендираната сума да бъде намалена поради съпричиняване от страна на ищеца. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, обективиран в определение № 39392 от 30.09.2024г., обявен за окончателен в проведеното на 06.11.2024г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата за наличието на облигационно отношение между страните по сключен договор за откриване и обслужване на разплащателна сметка и откриване и обслужване на банкова дебитна карта, 2 както и че на 10.05.2023 г. от сметката на ищцовото дружество, чрез използване на дебитна карта, са извършени три броя платежни операции на обща стойност 5 400,00 щатски долара.

Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такава е доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Следователно правоотношението между страните по делото се урежда от разпоредбите на ЗПУПС, регламентиращ правата, задълженията и отговорностите на страните по договора за предоставяне на платежни услуги в хипотезата на неразрешена платежна операция, извършена от банката като доставчик на платежни услуги на ищеца - платец. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това, а когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция. Отговорността по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е обективна и възниква за доставчика на платежни услуги, дори при липса на противоправно поведение от негова страна. По силата на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност, като в тези случаи той понася вредите независимо от размера им, като от друга страна в чл. 80, ал. 4 ЗПУПС е предвидено, че когато доставчикът на платежни услуги на платеца не изисква задълбочено установяване на идентичността на клиента, платецът не понася загуби, освен когато е действал с цел измама.

Когато получателят или доставчикът на платежни услуги на получателя не успее да приеме задълбоченото установяване на идентичността на клиента, той възстановява имуществените вреди, причинени на доставчика на платежни услуги на платеца.

По делото е спорно дали процесните трансакции са разрешени или неразрешени. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗПУПС платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й, а при липса на съгласие платежната операция е неразрешена.

Чл. 78, ал. 1 ЗПУПС регламентира, че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

Въпреки това, в чл. 67, ал. 4 ЗПУПС законодателят е уредил възможността, 3 когато ползвателят на платежна услуга не е потребител (какъвто е настоящият случай), страните да уговорят, че в отношенията им няма да се прилагат чл.

68, ал. 1, чл. 70, ал. 4 и 5, чл. 78, 80, чл. 82, ал. 2 и 3, чл. 85, 91, 92, чл. 93, ал. 1 и чл. 94, както и да договорят срок, различен от предвидения в чл. 77. От представените по делото Общи условия на . за платежни услуги за бизнес клиенти, се установява, че съгласно т.9.10, в случай на оспорена платежна операция от страна на клиента, същият носи отговорността да докаже, че извършването не е разрешено от клиента и/или че същата е била неточно извършена от банката. Въз основа на така посочения текст следва да се приеме, че е налице уговорка между страните по смисъла на чл. 67, ал. 4 ЗПУПС. С оглед на това и както е посочено в определение, постановено в открито съдебно заседание на 06.11.2024 г., в тежест на ищеца е да докаже, че банковите операции не са разрешени от него, а в тежест на ответника да установи, че е изпълнил точно задълженията си по договора, че се е уверил в автентичността на даденото нареждане от страна на ищеца, както и твърденията за проявена груба небрежност.

От представените по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за онлайн банкиране от 16.11.2020г., по силата на който банката приема да осигурява ползването на услугите за електронно банкиране чрез заявените от клиента канали за посочените в „.“ сметки.

Представена е регистрационна карта за онлайн банкиране заявка номер: . от 29.10.2020г. 11:30:09:203, от която се установява, че ищцовото дружество е заявило ползване на онлайн банкиране за разплащателна сметка с IBAN: ., като е декларирано, че за извършване на активни операции (плащания), ще бъде използван следният мобилен номер – ..

По делото са приложени Общи условия на „.“ АД за издаване и използване на платежни дебитни и кредитни карти, като съгласно чл. III.8.5 картодържателят, съответно допълнителният картодържател разрешава извършването на платежни операции с платежна карта, както следва: при плащане без физическо наличие на платежната карта за плащане на стоки и услуги при интернет търговци, поддържащи 3D secure протокол, познат под търговската марка „.“ или „.“ – по начин посочен в раздел VII. Съгласно т.

VII.2 картодържателят има възможност да извършва платежни операции по чл.III.8.5, като за разрешаване на платежните операции е необходимо картодържателят да въведе номера на картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (. (CCV) или . (CVD)), както и 3D динамичен секретен код и 3D статичен секретен код по реда на чл. VII.2.1, VII.2.1.A и чл. VII.2.2 от общите условия, или да въведе номера на картата, датата на валидност, трицифрен код, отпечатан на гърба на картата (. (CCV) или . (CVD)), както и да разреши операцията през специализирано приложение за мобилни устройства, наречено мобилно банкиране и/или . за операционна система . по начина, посочен в чл. VII.2.2.A- чл. VII.2.2.Г от общите условия.

Съгласно т. 7.3.2 от Общи условия на „.“ АД за платежни услуги за 4 бизнес клиенти при извършване на нареждания за платежни операции е необходимо допълнително въвеждане на уникално генериран динамичен код/парола, а) получен/а чрез SMS на номер на мобилен телефон на клиента, предоставен съгласно т. 7.2.1 или b) генериран от хардуерно устройство, собственост на . или с) генериран от мобилно приложение за операционни системи . и ..

Съдът намира, че от анализа на събраните доказателства, касаещи конкретните нареждания може да се изведе, че същите не са наредени от страна на представляващия ищцовото дружество, нито изпълнени с негово съгласие. От представено по делото писмо относно жалба с вх. № ВД ./11.05.2023г. се установява, че ищецът е подал формуляр за рекламация, касаещ извършените платежни операции в интернет с банковата му карта, респективно на посочената дата е оспорил процесните тран сакции.

Представени са 2 броя въпросник за идентификация на бизнес клиенти, видно от които като мобилен телефон е посочен номер ., който клиентът е заявил, че ще бъде използван и при потвърждение на онлайн плащанията. По делото е разпитан в качеството на свидетел Н.Д., който е съпруг на управителя на ищцовото дружество. Същият твърди, че на 10.05.2023г. около 16:30 часа съпругата му го уведомила, че е получила съобщение за движение по банковата сметка на дружеството на стойност 2 000,00 долара, като свидетелят я посъветвал да се обади на банката. Сочи, че след като се прибрал в дома им установил, че съпругата му била чакала телефонната линия да се освободи, когато получила още две съобщения за извършени тегления от сметката.