Решение № 135 от 06.10.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Първомай, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20225340100139 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 228, ал. 1 от ЗЕС и с чл.

345, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1, изр.

1 от ЗЗД.

Ищецът „Йеттел България” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:

*******, представлявано от Д. К. К. и М. С. и по процесуално пълномощие от адв. В. П. Г., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция:

*******, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът Г. А. К., ЕГН: **********, с адрес: *******, процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. С. Я. Я., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: *******, му дължи, както следва: сумата от 99, 60 лева (деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) – стойност на далекосъобщителни услуги, потребени за периода от 12.12.2018 г. до 24.02.2019 г. по Договор за мобилни услуги чрез телефонен номер +359******* от 12.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 18.12.2020 г., до окончателното издължаване, сумата от 62, 51 лева (шестдесет и два лева и петдесет и една стотинки) – лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство марка HUAWEI модел ******* Dual Black към абонамент за телефонен номер +359******* от 12.12.2018 г. за периода 1 от месец април 2019 г. до месец септември 2020 г.; сумата от 3, 29 лева (три лева и двадесет и девет стотинки) – неустойка за невръщане на лизингова вещ по Договор за лизинг на мобилно устройство марка HUAWEI модел ******* Dual Black към абонамент за телефонен номер +359******* от 12.12.2018 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 26/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги от 12.12.2018 г. и приложимите към него Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги ищецът се задължил да предоставя на ответника за 24 месеца до 12.12.2020 г. далекосъобщителни услуги чрез предпочетен мобилен номер +359******* по избрана абонаментна програма „Тотал 26, 99 лева” при стандартна месечна абонаментна такса от 26, 99 лева, а последният се ангажирал да заплаща на доставчика стойността им въз основа на издавана от него на 25-о число на месеца фактура в указания в нея срок, но не покъсно от 18 дни след датата на съставянето й.

Съгласно подписан между страните във връзка с телефонния абонамент Договор за лизинг от 12.12.2018 г. и представляващите неразделна част от съдържанието му Общи условия клиентът получил от оператора мобилно устройство марка HUAWEI модел ******* Dual Black за 23-месечно ползване срещу цена, която следвало да плати разсрочено на 23 месечни вноски от по 3, 29 лева по съгласуван в лизинговия контракт погасителен план, като разполагал и с възможността да придобие собствеността върху вещта чрез изкупуването й от лизингодателя най-малко 10 дни преди края на лизинга и след допълнително заплащане на 3, 29 лева.

През месец април 2019 г. поради неиздължаване в срок на стойността от 99, 60 лева на мобилните услуги, потребени за периода от 12.12.2018 г. до 24.02.2019 г., на основание т.

75 във вр. с т. 19б, б. „в” от Общите условия на индивидуалната сделка ищецът я прекратил едностранно посредством автоматично прекъсване на достъпа на абоната до мрежата. С оглед преустановяване на мобилното обслужване, съобразно чл. 12, ал. 2 от Общите условия на лизинговото съглашение, дължимите се в съответствие с клаузите му вноски за времето от месец април 2019 г. до месец ноември 2020 г. били обявени за предсрочно изискуеми.

Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания по регламента на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 26/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, като с Молба2 становище вх. № 2775/22.08.2023 г. пълномощникът му пледира за уважаване на претенциите, а ответникът, представляван от назначения му особен представител, не оспорва същите.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК, и наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените доказателствени източници се установява, че по силата на сключен между страните Договор за мобилни услуги по заявка № ******* от 12.12.2018 г. (л. 16 – л. 17) и приложимите към него Общи условия (л. 25 – л. 32) на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (в сила от 10.09.2010 г., изменени на 21.09.2010 г., 29.02.2012 г., 04.06.2012 г., 17.08.2012 г., 18.10.2012 г., 07.12.2012 г., 08.04.2013 г., 18.06.2013 г., 30.04.2016 г., 30.06.2017 г., 20.09.2018 г. и 12.04.2021 г., наричани Общите условия), приемането и получаването на подписан от представител на дружеството екземпляр от които ответникът потвърдил с Декларация-съгласие от 12.12.2018 г. (л. 19), ищецът се задължил да му предоставя непрекъснати далекосъобщителни услуги чрез предпочетен номер +359******* по план „Тотал 26, 99 лева с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС” за 24 месеца от 12.12.2018 г. до 12.12.2020 г., след изтичането на които правоотношението се трансформира в безсрочно при параметрите на избраната програма. Клиентът на свой ред трябвало да заплаща на доставчика стандартна месечна абонаментна такса от 26, 99 лева (с включен ДДС) и цените по ценовата му листа – неразделно към контракта Приложение (л. 20), в рамките на срока, указан в издаваната от последния на 25-о число на месеца фактура, но не по-късно от 18 дни от изготвянето й.

В общата клауза на т. 23 цените са класифицирани, както следва: а) за първоначално свързване – възмездяваща разходите по свързване с мрежата и дължима еднократно при сключване на индивидуалния договор, б) месечен абонамент, осигуряващ достъп до услугите – предназначена за покриване на разноските за мрежова поддръжка и предплащана ежемесечно в размери според избрания абонаментен план/програма/пакет, в) месечна за ползвани услуги – представляваща стойността на всички потребени такива през дадения месец, г) месечна за ползване на дпълнителни или на други услуги и д) за временно спиране по т. 69.

Т. 75 от Общите условия признава на оператора правото при неспазване на което и да е задължение на контрагента си да ограничи незабавно обслужването и да ликвидира едностранно договорната връзка при условията на т. 19б и т. 19в.

В индивидуалното съглашение било уговорено, че абонатът дължи при предсрочното му разваляне по своя вина или инициатива или при неспазване на задълженията си по него или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: 1) неустойка, равна на стандартното месечно таксуване за времето от прекратяването до края на договорния срок, но не повече от трикратната му величина, плюс част от ползваните отстъпки от 3 абонаментните планове, съответстваща на оставащия период на действие на договора, и 2) съответстваща на този срок част от разликата между цената без абонамент на евентуално предоставено на потребителя устройство за ползване на услуги по ценовата листа на дружеството към датата на сделката и платената от последния в брой или общата лизингова такава.

Съгласно Договор за лизинг по заявка № ******* от 12.12.2018 г. (л. 18), в сила от 12.12.2018 г. за 23 месеца, и Общите му условия (л. 19), предприятието следвало да отстъпи на ответника към абонамента му за телефонен номер +359******* мобилно устройство марка HUAWEI модел Y5 2018 Dual Black за временно и възмездно ползване срещу цена от 140, 67 лева (с включен ДДС), платима разсрочено чрез 24 месечни вноски – първоначална от 65, 00 лева при договарянето и 23 от по 3, 29 лева по инкорпориран в договорния текст погасителен план, които подлежали на фактуриране и престиране в сроковете и по начина, уредени за задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.

Лизинговите правила регламентират възможността му да придобие собствеността върху вещта чрез подписване най-малко 10 дни преди крайния срок на наемане на договор с лизингодателя за изкупуването й и след довнасяне на 3, 29 лева и настъпване на предпоставките, разписани в Общите условия на договора за лизинг и включващи издължаване на всички изискуеми се към деня на покупката суми, включително и по съответния договор за мобилни услуги. В хипотеза на изричен отказ да закупи апарата или на невръщането му в адекватно състояние – работещ с добър външен вид в оригинална опаковка, придружен от оригинална фактура и гаранционна карта, до месец след периода на ползването, което се изисква при незаявено желание за придобиване, лизингополучателят се обременява с неустойка от 3, 29 лева.

В чл. 12 от Общите условия на договора за лизинг е записано, че при неизправност от негова страна лизингодателят може с писмено уведомление до него да се откаже едностранно от договорно изпълнение и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми и/или да поиска връщане на вещта и чрез продажбата, прехвърлянето или последващото й отдаване на лизинг да удовлетвори вземането си и/или принудително да го събере от издадения като обезпечение запис на заповед. Месечните платежи и другите възнаграждения стават незабавно платими и в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги или допусното по него просрочие.

С изявление, поместено в лизинговия договор, ответникът декларирал, че е получил мобилното устройство, годно за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на договорените технически характеристики, както и Общите условия на договора за лизинг, и че се е запознал и се съгласява безусловно с тях.

През процесния период ищецът документирал доставките, както следва: с Фактура № ******* г. (л. 21) за отчетен период 12.12.2018 г. – 24.12.2018 г. на стойност от 41, 57 лева (с начислен ДДС), платима до 09.01.2019 г., от която 38, 30 4 лева за мобилни услуги с начислен ДДС, 3, 29 лева за първа лизингова вноска и -0, 02 лева – баланс от предходен месец с ДДС; с Фактура № ******* г. (л. 22) за отчетен период 25.12.2018 г. – 24.01.2019 г. на стойност от 72, 77 лева (с начислен ДДС), платима до 09.02.2019 г., от която 27, 91 лева за мобилни услуги с начислен ДДС, 3, 29 лева за втора лизингова вноска и 41, 57 лева – задължения от предходен период; с Фактура № ******* г. (л. 23) за отчетен период 25.01.2019 г. – 24.02.2019 г. на стойност от 103, 05 лева (с начислен ДДС), платима до 12.03.2019 г., от която 26, 99 лева за мобилни услуги с начислен ДДС, 3, 29 лева за трета лизингова вноска и 72, 77 лева – задължения от предходен период.

Във Фактура № ******* г. (л. 24) за отчетен период 25.03.2019 г. – 24.04.2019 г. на стойност 382, 15 лева (с начислен ДДС), платима до 10.05.2019 г., операторът начислил общо натрупания дотогава дълг от 99, 60 лева, лизингови вноски от 65, 80 лева и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги от 216, 75 лева. Впоследствие пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните вземания, с подадено в Районен съд – Пещера на 18.12.2020 г. Заявление вх. № 262067/18.12.2020 г. (л. 2 – л. 6 от ч. гр. дело № 1408/2020 г. по описа на Районен съд – Пещера), което било уважено изцяло от местнокомпетентния Районен съд – Първомай с издаване на Заповед № ******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 26/2021 г. (л. 4 от ч. гр. дело № 26/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай) , а след като бил известен на 23.02.2022 г. за връчването й на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на 22.03.2022 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил разглежданите искове с депозирана чрез куриерска пратка Искова молба вх. № 795/23.03.2022 г. (л. 2 – л. 4).