Решение № 421 от 29.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20255300900601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

„Н. К. БОЛКАНС“ ООД ЕИК 207018704 гр. Пловдив иска отмяна на Отказ № 20250916135905 от 23.09.2025г. на АВ – ТР, постановен по Заявление вх. № 20250916135905 за заличаване на съдружника Т. Д. М. поради напускане и вписване на ново дялово разпределение на капитала между останалите двама съдружници.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен. Неправилно и в противоречие с Регламент /ЕС/ 2016/1191 на ЕП и на Съвета от 6 юли 2016г., приложим от 16.02.2019г., за премахване на изискванията за апостил за публични документи, издадени от органи на държава – членка на ЕС и представяни пред органи на друга държава – членка, който регламент е с пряко действие и отменя национални правила, изискващи легализация или апостил, включително води до неприложимост на Хагската конвенция, длъжностното лице изисква удостоверението за актуално състояние на чуждестранното дружество – съдружник Н. К. Д. да бъде съпроводено с апостил. Позовава се и на чл.23 ал.6 от ЗТРЮЛНЦ, който не допуска изискване на документи или данни, които вече са налични в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. По силата на Директива 2012/17/ЕС бе създадена система за взаимно свързване на търговските регистри – BRIS, чрез 1 която националните регистри са задължени да обменят информация и да предоставят на компетентните органи в държавите – членки достъп до актуалните данни за дружествата. Директивата изрично предвижда публичност и достъпност на данните в националните търговски регистри в рамките на ЕС, което означава, че за българските органи не е необходимо да се представя удостоверение за обстоятелства, които са публични и достъпни чрез BRIS. С оглед двата посочени акта на ЕС счита, че изискването на удостоверение за актуално състояние с апостил на чуждестранно ЮЛ, регистрирано в държава – членка, противоречи на европейската правна рамка.

Не споделя втория мотив за отказ – липса на доказателства за получаване на предизвестието по чл.125 ал.2 от ТЗ, защото уведомлението е приложено към заявлението, а ако длъжностното лице е счело, че писмените материали са непълно, е следвало да даде указания по реда на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, които щяха да се изпълнят, поради което не може заявителят да се санкционира за нередовност, която не е указана.

Аргументира се, че отказът нарушава принципите на служебното начало и на свободното движение на документи в ЕС, защото възпрепятства неправомерно вписването на настъпилите по заявлението обстоятелства и с това ограничава правата на съдружник чрез създаване на административни бариери.

АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли по изложените в отказа мотиви. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Жалбата е допустима, защото изхожда от заявителя пред търговския регистър, по чието искане е постановен отказ. Отказът е от 23.09.2025г., жалбата е входирана на 28.09.2025г., поради което срокът от седем дена е спазен.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователно.

Жалбоподателят е ООД с капитал от 100лв., разпреден между трима съдружници: Н. К. Д. АД, чуждестранно юридическо лице с държава на регистрация Германия, с дялово участие 26лв., Т. Д. М. с дялово участие от 37лв. и А. П. К. с дялово участие от 37лв., който е и управител.

На 24.02.2025г. съдружникът Т. М. е отправила писмено предизвестие за 2 едностранно прекратяване на членственото правоотношение с дружеството по реда на чл.125 ал.2 от ГПК. Предизвестието е връчено на управителя А. К. на 10.03.2025г. от връчител на ЧСИ А., съгласно гърба на документа, представен на съда.

С писмена покана от 05.09.2025г. управителят е свикал ОСС, по повод писменото предизвестие, на 15.09.2025г. от 10.00 часа. Поканата е получено срещу подпис от К. на 05.09.2025г. и от Б. З. на 05.09.2025г. за съдружника – чуждестранно юридическо лице.

Представен е протокол от проведено ОСС на 15.09.2025г., на което присъстват А. К. и Б. З. – представител на съдружника – чуждестранно юридическо лице, според който съдружниците са разпределили помежду си дружествените дялове от капитала на напусналия съдружник по равно – по 50 дяла от по 50 лв., на всеки съдружник, изменили са дружествения договор и са взели решения по уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник. С Банково удостоверение от 15.09.2025г. на Общинска Банка удостоверяват довнасяне на капитал от 37лв., разпределен пак между двамата.

Към подаденото на 16.09.2025г. заявление за вписване на новонастъпилите обстоятелства, освен изброеният набор от документи, както и актуализиран дружествен договор, декларациите и пълномощно по ЗТРРЮЛНЦ, е приложена разпечатка на немски език за вписвания в търговски регистър към 18.08.2025г. за чуждестранното юридическо лице.

По заявлението са давани три пъти указания по реда на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. Първото е от 17.09.2025г. и с него е констатирано, че удостоверението за актуално състояние следва да се представи като документ на хартиен носител, издаден от компетентния орган в Германия, съпроводен с превод и апостил на подписа на длъжностното лице. По него заявителят е представил превод на български език от заклет преводач Георги Кацаров от 18.09.2025г. и е подал писмено становище, в което не споделя необходимостта от депозиране на такъв документ и развива правни доводи, идентични с тези, посочени в жалбата пред съда. С второ указание от 19.09.2025г. повторно е посочено, че удостоверението за актуално състояние на търговец – чуждестранно юридическо лице, следва да се представи като документ, издаден от компетентния за това орган, съпроводен с апостил. С третото указание от 23.09.2025г. е констатирано, че представеният документ не е 3 подписан и в него няма данни да представлява извлечение от електронен регистър, поради което пак е указано представяне на документ, издаден от компетентен орган, с превод и апостил.

С обжалвания отказ длъжностното лице се е мотивирало с даваните указания за депозиране на удостоверение за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице, издадено от компетентен орган, с превод и апостил, които не са изпълнени, както и с липсата на данни, че изявлението на напусналия съдружник по чл.125 ал.2 от ТЗ е връчено на дружеството – коя е датата на узнаването му, за да се отчете начало на тримесечния срок.

Отказът е законосъобразен.

Регламент /ЕС/ 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 година за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на н я ко и официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент /ЕС/ № 1024/2012г., има за обхват, според чл.2, официални документи, издадени от органите на държава – членка, в съответствие с националното й право, които трябва да бъдат представени на органи на друга държава – членка и чиято основна цел е да установят един или повече от следните факти: раждане; лицето е живо; смърт; име; брак, включително брачна дееспособност, и семейно положение; развод, законна раздяла или унищожаване на брака; регистрирани партньорства, включително дееспособност за сключване на регистрирано партньорство, и положение на регистрирано партньорство; прекратяване на регистрирано партньорство, законна раздяла или анулиране на регистрирано партньорство; произход; осиновяване; местоживеене и/или местопребиваване; гражданство; липса на съдебно минало, при условие че официалните документи във връзка с този факт са издадени на гражданите на Съюза от органите на държавата членка, чийто гражданин е лицето.

Следователно, Регламент /ЕС/ 2016/1991 на ЕП и на Съвета касае официални документи, свързани с дееспособност, правоспособност и граждански статут на физически лица, а не на юридически лице, поради което не се отнася за удостоверения за актуално състояние на търговски дружества и други юридически лица, издадени от държавата, в която са учредени/регистрирани. За това доводите в жалбата, че официален документ, издаден от компетентен орган на държава – членка на ЕС, касещ статут, 4 правосубектност, органи и представителство на юридическо лице, е освободен от превод и легализация, включително чрез Апостил, са неоснователни и не кореспондират на действащите правни норми, включително тези на ЕС.

Вярно е, че на Европейския портал за електронно правосъдие е осигурена възможност за справки чрез търсене в национални търговски регистри на страни – членки, но този достъп е информативен, а не официален.

Той е ограничен, касае само информация, която съответният регистър предоставя безплатно, и не дава пълна информация за релевантните обстоятелства, имащи значение за правосубектност, органи, представителство, статут на дадено юридическо лице. Голяма част от информацията се получава на електронна поща след отправена заявка, не винаги е безплатна и получената информацията е на националния език на регистъра, от където се иска. При такава справка липсва компетентност за длъжностното лице от дадената националност, което прави справката, да удостовери достоверността на информацията от регистър на чужда държава.

Разпечатка на справка от този източник е представеното от заявителя удостоверение за чуждестранното юридическо лице, което след указание е превел на български език.

Съгласно чл. 56 и чл.58 от КМЧП, юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани и това приложимо право урежда всички релевантни обстоятелства за правосубектност, представителство, правомощия, органи, изброени в чл.58 от КМЧП.

Удостоверяване на релевантните за статута на едно юридическо лице обстоятелства е от изключителната компетентност на националния орган.

Когато това е орган на чужда държава, издаденият от нея документ, за да бъде ползван пред държавен орган на България, следва да се депозира на националния ни език чрез превод от заклет преводач и апостил за подписа на длъжностното лице - издател, ако страната – издател е подписала Хагската конвенция, както в случая Германия, в противен случай се извършва легализация.

Длъжностното лице към АВ – ТР е компетентно и може да удостовери само обстоятелства, касаещи статут на юридическо лице, регистрирано в Република България по реда на ЗТРРЮЛНЦ, чрез ползване на служебната база данни, поради което по силата на чл.23 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не може да 5 изисква удостоверения за актуално състояние или други релевантни обстоятелства за български юридически лица, регистрирани по този закон. Но то няма компетентност и за това не може да удостоверява релевантни обстоятелства за юридическо лице, регистрирано в чужбина – в този случай приложение намират чл.56 и чл.58 от КМЧП, като компетентността е на националното длъжностно лице по регистрация, в случая в Германия.

Справката, която може да се извърши чрез Европейския портал за електронно правосъдие, е информативна касателно съществуването на чуждестранни юридически лица. Тази справка не дава правомощия и компетентност на извършващото справката длъжностно лице от една държава да удостоверява съществуване на релевантни обстоятелства за юридическо лице, регистрирано в друга държава. Правната стойност на информацията, съдържаща се в чужд търговски регистър, се определя от материалното право на държавата, водеща този регистър, а не от материалното право на държавата на длъжностното лице, извършващо справката. По силата на чл.56 и чл.58 от КМЧП, които са български материални норми, статутът на чуждестранно юридическо лице се доказва с акт, издаден от компетентен орган на държавата по произход, и този акт не е справка от българско длъжностно лице чрез Европейски портал за електронно правосъдие в търговски регистър на Германия, защото за момента липсва позитивна материална правна норма в този смисъл в ЗТРРЮЛН.

Неоснователно жалбоподателят сочи, че съществува принцип на служебно начало при вписвания по ЗТРРЮЛНЦ. Производството пред АВ – ТР е диспозитивно, едностранно, охранително, започва по инициатива на заинтересованото лице, което е задължено да удостовери с надлежните годни писмени документи, включително такива, издадени от компетентен орган на чужда държава, възникването и съществуването на всички релевантни обстоятелства от фактическия състав на заявената за вписване промяна. В тежест на жалбоподателя е да удостовери, че към датата на заявлението чуждестранното юридическо лице – съдружник все още съществува, каква е правосубектността му, кои са неговите органи, представителство, правомощия, персонален състав, което той не е направил въпреки трикратно дадените за това указания. Поради бездействието му се налага извод за липса на надлежни доказателства, удостоверяващи, че поканата за общото събрание 6 е връчена на представител на този съдружник, както и че негов законен представител е взел участие в проведеното ОСС.