Решение № 211 от 05.12.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Силистра, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

ПредС.ел:

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Глория Недева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Гражданско дело № 20233400100186 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЦИТЕ - Н. Х. А., ЕГН: ********** и С. Ш. И., ЕГН: ********** претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Лев Инс” АД, ЕИК121130788 да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на по 200 000 лева /двеста хиляди лева/ на всеки от ищците за претърпените неимуществени вреди, в резултат на ПТП от 08.10.2023 г., във връзка със загубата на техния син С. Ш.; Законна лихва върху претендираните главници, считано от уведомяване на ответника - 28.10.2022г. до окончателното изплащане; Сторените съдебни и деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

В исковата молба се сочи, че на 08.10.2022 г., около 04:00 ч., на Републикански път III-2307, на територията на Общ. Д., на км. 3+180, между с. В. и с. Р. е настъпило ПТП с л.а/марка „Ягуар“ модел „С28“ с per. № ****, управляван от водача С.Р. И., който при двиЖ.е с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, преобръща се извън пътнрто платно вдясно по посока на двиЖ.ето и самокатастрофира. Вследствие на ПТП, на място е починал синът на ищците, който е бил пътник в л.а. марка: „Ягуар", модел:

„С28" с per. № ****.

За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег.№ 9323/ 10.10.2022 г. по описа на ОД на МВР – Силистра и е образувано следствено дело №259ЗМ-265/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Д., вх.№ 1405/2022г. по описа на Окръжна прокуратура - Силистра, което към настоящия момент не е приключило.

Процесното събитие, причинило смъртта на С. Ш. /22г./ е лишило Н. и 1

С. И. от първородния им син продължителят на тяхното семейство и род.

Починалият С. Ш. приживе бил жизнерадостен, същият е бил в добро здравословно състояние, учил е и е бил много добър ученик, имал е много приятели и голям социален кръг, занимавал се е професионално с футбол и често ходел на състезания, бил е тяхната гордост, морална и духовна подкрепа. След инцидента двамата ищци остават осиротели, завинаги лишени от възможността да имат повече здраво и пълноценно семейство, на което са се радвали до този момент.

Към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка “Ягуар”, с per. № ****, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Лев Инс” АД - полица № BG/22/121003655226, с период на валидност от 31.12.2021 г. до 30.12.2022 г.

В тази връзка са отправили претенция до застрахователя - „ЗКЛев Инс” АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, чрез писмо с обратна разписка, изправено по „Български пощи“ ЕАД, получено съгласно известие за доставяне на 28.10.2022 г. При дружеството е образувана извънсъдебна претенция под номер №0000 -1000001-22-7739/28.10.2022г.

Въпреки че е изтекъл законоустановения срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния им интерес на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ от предявяване на настоящата претенция по исков ред.

В законоустановения срок „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК121130788 е подало отговор на исковата молба, с който оспорва както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и конкретно размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от всеки от пострадалите ищци. Изрично е заявено и възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на самия пострадал. Лицето не е спазило нормативно определеното задълЖ.е при пътуването си в МПС и това е довело до по-голяма степен на телесни увреждания, претърпени от лицето, респективно неговата смърт. Освен това към момента на настъпване на процесния инцидент водачът е управлявал лек автомобил марка “Ягуар”, модел „ХФ”, е ДК № **** под въздействие на алкохол, като това се е случвало в купето на автомобила, видно от протокола за оглед на местопроизшествие, където са открити бутилки от бира „Туборг“, въпреки което пострадалото лице се е съгласило да се вози при него. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорният иск за забава също се явява неоснователен.

Като се запозна с депозираната искова молба, излоЖ.те фактически обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:

Предявени са искове на основание чл. 432, ал.1 и чл. 429, ал.1 т.1, във вр. ал.3 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

По делото се установяват и следствие събраните доказателства не са 2 спорни следните факти – възникнало на 08.10.2022г. ПТП с л.а/марка „Ягуар“ модел „С28“ с per. № ****, управляван от водача С.Р. И.; вследствие на ПТП, на място е починал синът на ищците, който е бил пътник в л.а. марка:

„Ягуар"; по случая е образувано следствено дело №259ЗМ-265/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Д., вх.№ 1405/2022г. по описа на Окръжна прокуратура Силистра – производството понастоящем прекратено; наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на събитието, сключена между „ЗК Лев Инс“ АД и собственика на л.а. “Ягуар”, модел „ХФ”, с ДК № ****; ищците са предявили пред застрахователя претенция, въз основа на която е образувана щета №0000 -10000-01-22-7739/28.10.2022г.; липса на произнасяне от първия ответник в законоустановения срок по чл.496, ал.1 от КЗ по претенциите на ищците.

Спорен по делото е въпросът относно това налице ли е виновно и противоправно деяние от страна на водача на лекия “Ягуар”, модел „ХФ”, с ДК № **** - С.Р. И..

Това налага произнасяне от настоящия съд по преюдициалния въпрос за установяване извършил ли е застрахованият С.Р. И. непозволено увреждане, което е предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахователя.

Въпреки оспорването, от приложеното Постановление за прекратяване на наказателно производство на Окръжна прокуратура — Силистра е видно, че по образуваното по случая дело №259ЗМ-265/ 2022 г. по описа на РУ МВР – Д., вх.№ 1405/2022г. по описа на Окръжна прокуратура е прието, че вина за настъпилия пътен инцидент при който е починал синът на ищците има единствено С.Р. И., управлявал лек автомобил марка “Ягуар”, модел „ХФ”, с ДК № ****. Основание за прекратяване на производството е настъпилата смърт на водача С.Р. И.. Този факт в съвкупност със заключението на вещото лице по приетата САТЕ в проведеното с.з. от 0 4.10.2023 год., дава основание на съда да приеме за доказано, че причина за ПТП е незаконосъобразното поведение на водача И.. Същият с превишена за пътния участък скорост – 201км/ч ( при разрешена скорост за двиЖ.е в конкретния пътен участък 60км/ч), губи контрол над автомобила, преобръща се извън пътн ото платно и самокатастрофира. В резултат на ПТП е настъпила както неговата смърт, така и смъртта на още две лица, сред които и тази на сина на ищците. Според вещото лице инж. Добрев, водъчът на лекият автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на проицшествието без употреба на алкхол и при двиЖ.е със скорост по –ниска от критичната за завоя или с максимално разрешената за конкретния пътен участък.

Това налага извода, че водачът С.Р. И. не е действал според предписаното в закона поведение, предвид на което презумпцията за наличието на негово виновно поведение не се явява оборена. При тези обстоятелства и доколкото ЗК ЛЕВ ИНС АД е застраховател на гражданската му отговорност към момента на ПТП, са налице условита и за ангажиране на неговата отговорност по чл. 432, ал.1 КЗ за претърпените от ищците неимуществени вреди.

3

Предвид това на преценка следва да бъдат поставени въпросите по определяне справедливо обезщетение за неблагоприятните последици в морален план в живота на ищците, както и налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от починалия С. Ш. в двете му форми – пътуване на пострадалия в автомобил, управляван от водач в нетрезво състояние и неизползване на предпазен колан.

По делото са ангажирани доказателства за емоционалната връзка между ищците и С. Ш., докато е бил жив, както и за начина, по който и двамат ищци приемат и изживяват внезапната му смърт. Според показанията на св. Г. К., В.С. и А. И., които познават както починалия, така и ищците, се установи, че починалият не е имал собствено семейство и низходящи, живеел в дома на родителите си. Членовете на семейството са разчитали един на друг, подкрепяли са се. Разпитаните свидетели описват С. Ш. като добрър и уважителен младеж, готов да се притече на помощ на всеки. Занимавал се е професионално с футбол. И тримата свидетели описват рязка промяна на поведението на семейството след смъртта на младежа. Родителите приели новината много тежко, първоначалната им реакция била шок и ужас, били съсипани. Тези свидетелски показания се подкрепят и от заключението и обясненията в с. з. на вещите лица по КСКПЕ, според които следствие процесното ПТП ищците претърпяват прекомерна реакция на скръб и траур от загубата на син. При ишцата се констатира умерен депресивен синдром с преработка на психотравмата. При ищеца също се констатира умерен депресивен синдром, но с гневно –дисфорична нагласа. Година след инцидента при ищците не е настъпила все още пълноценна фаза на реорганицазия. Според експертите, пълно емоционално и психологическо възстановяване от тази загуба в случая е малко вероятоно.

Принципът за справедливост в чл. 52 от ЗЗД изиска от съда, при определяне размера на обезщетението да съобрази конкретните обстоятелства във връзка с настъпилите вреди, които имат отношение към личността на увреденото лице и съдържанието на връзката от която произтича правото на обезщетение. В случая починалият при ПТП е бил едва на 22 години, в активна трудоспособна възраст, без данни за заболявания и здравословни проблеми, който е подпомагал близките си, поради което и преждевременната му и внезапна смърт се явява значима травма за всеки от тях. Събраните доказателства по делото сочат на претърпени болки и страдания и от двамата с висок интензитет. Същевременно по делото не са събрани доказателства, а и липсват твърдения в исковата молба, освен типичните в подобна хипотеза негативни изживявания, да са претърпели и други, специфични болки и страдания, които биха обусловили извод за накърнени нематериални блага в завишен размер. Съобразявайки всичко гореизложено, съдът намира, че обезщетение в размер на по 170 000 лв за всеки от ищците е адекватно и съобразено както с реално претърпените болки и страдания, така и с практиката на касационната инстанция.

За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възраЖ.е пред съда и да бъде доказан по 4 категоричен начин при условията на пълно и главно доказване. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предполоЖ.я, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

От събраните по делото и относими към въпроса за съпричиняването доказателства се установи следното:

С. Ш. е пътувал на задна лява седалка в лекия автомобил, който е бил оборудван с предпазни колани. Установено е и, че С. Ш. не е използвал обезопасителен колан. Съдът прави този извод, въз основа на заключенията на КСМАТЕ, както и въз основа на обясненията на вещите лица, дадени в откритото съдебно заседание. Според практиката на ВКС, обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като намаляването на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. В разглеждания случай при конкретния механизъм на произшествието, ако пътуващия на задната седалка е бил с поставен колан, вероятността да остане жив е твърде несигурна – т.9 КСМАТЕ. Предвид това съдът намира, че загиналият не е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, поради което това възраЖ.е на застрахователя е неоснователно.