Решение № 3298 от 02.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3298 гр. .........................., 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110100133 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по предявени от Й. Р. К. срещу “Уолтопия” АД при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 33 729,17 лв. - неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от месец ноември 2019г. до м. май 2021г. вкл., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 6942,59 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дължимите се трудови възнаграждения за периода от 01.12.2019г. до 03.01.2022г., с правно основание чл.

224, ал. 1 КТ за сумата от 100 лева – обезщетение за общо 60 дни неизползван платен годишен отпуск за календарните 2019, 2020 и 2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, и с правно основание чл.

86 ЗЗД за сумата от 3,39 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от 16.08.2021г. до 03.01.2022г.

Ищецът твърди, че заемал длъжността „монтажник“ при ответното дружество по силата на трудов договор № 90197 от 01.11.2019г. с място на работа в гр. .......................... за периода от 01.11.2019г. до 16.08.2021г., когато правоотношението му било прекратено по негова инициатива поради в забавяне в изплащането на дължимото му се възнаграждение на основание чл. 327, ал. 1 т. 2 предл първо КТ. Твърди, че за периода на действие на трудовия договор неколкократно бил командирован в чужбина, за което между страните били подписвани допълнителни споразумения, уговарящи и допълнително трудово възнаграждение с цел съблюдаване минималните условия за работа в съответната държава.

Твърди, че престирал труд, съобразно уговореното, но ответното дружество не му заплащало дължимите се трудови възнаграждения в пълен размер. Не му било заплатено и обезщетение за общо 60 дни неизползван платен годишен отпуск за календарните 2019, 2020 и 2021г.

1

Твърди, че вземането му за неплатено трудово възнаграждение станало изискуемо при условията на чл. 270 КТ с изтичане на месеца, за който се отнася. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да осъди ответника да му заплати дължимите се суми, ведно с обезщетенията за забава. Претендира законна лихва разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът признава, че между страните е било налице твърдяното трудово правоотношение, по време на действие на което ищецът е бил командирован в чужбина, за което са издадени цитираните в исковата молба удостоверения А1. Твърди, обаче, че уговорено място на работа било в гр. Летница, а не в гр. ........................... Оспорва наличието на фактическото основание по чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ, но признава, че трудовото правоотношение е било прекратено от 16.08.2021г., когато е получил уведомлението за това от ищеца и с нарочна заповед е констатирал ефекта му. В тази връзка поддържа, че доколкото към този момент ищецът е получил изцяло трудовото си възнаграждение за месец май 2021г. същият дължал на работодателя си обезщетение за неспазено 30-дневно предизвестие по чл. 220, ал. 1 вр. с чл. 326, ал. 2 КТ в размер на 677,30 лв., с което прави възражение за прихващане. Прави възражение за плащане на дължимото се трудово възнаграждение и на полагаемото се обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Твърди, че без негово съгласие ищецът е започнал работа по друго трудово правоотношение преди прекратяването на процесния трудов договор и че не се е явявал на работа, за да престира труд, съобразно уговореното.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца по този иск е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и размера на дължимото нетно трудово възнаграждение за исковия период.

При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на трудово възнаграждение.

Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение помежду им, което се установява за периода от 04.11.2019г. до 16.08.2021г. и от представените по делото трудов договор № 90197/01.11.2019г. и заповед № W-1024/16.08.2021г. В трудовия договор е уговорено, че ответникът ще изпълнява длъжнстта „монтажник“ с място на работа в гр. Летница при условията на 8-часов работен ден и 40 часова работна седмица, с право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни за всяка календарна година и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. Уговорено е допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % върху основното месечно възнаграждение за всяка година трудов стаж. В чл. 6 (3) от договора е посочено, че основното и допълнителното възнаграждение се изплаща от работодателя от 1 до 25 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В ал. 4 е предвидено изплащането на допълнително възнаграждение (бонус) за постигнати резултати (текущо, за година или за друг период).

Не е спорно, че за периода, в който трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е бил командирован в чужбина, за което ответното дружество е издало заповеди за командировка и между страните са подписани допълнителни споразумения към трудовия договор в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във връзка с чл. 121а, ал. 1 т. 1 КТ и ал. 4 КТ.

Не е спорно и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № W-1024/16.08.2021г. по заявление на ищеца с посочено в него основание чл. 327, 2 ал. 1 т. 2 КТ.

Следователно за работодателя са възникнали задълженията по чл. 128, т. 1 и 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа на уговорения в трудовия договор падеж, който е настъпил към датата на подаване на исковата молба за всяко от месечните задължения, включени в периода.

Доколкото твърденията на страните, изложени в исковата молба и отговора съвпадат, съдът намира, че между тях не е спорно, че размерът на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца за част от процесния период са, както следва: за м. ноември 2019г. - 6500,17 лв., за м. март 2020г. - 9 229,88 лв., за м. юни 2020г. - 1824,62 лв., за м. юли 2020г.- 4082,97 лв., за м. август 2020г. - 13 883,54 лв., за м. октомври 2020г.- 3459,90 лв., за м. ноември 2020г. - 1846,31 лв. и за м. януари 2021г. – 2936,10 лв.

Следователно спорът по делото е концентриран около размера на възнагражденията за м. декември 2019г., м. януари и м. май 2020г. и м. май 2021г. и погасяването на дължимите се на ищеца за целия процесен период от м. ноември 2019г. до м. май 2021г. вземания за трудово възнаграждение.

В тази връзка по делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-графическа /СГЕ/ и съдебно-счетоводна експертизи /ССчЕ/, заключенията по които съдът кредитира изцяло като обективни и обосновани.

От съвкупния анализ на двете експертизи и приетите писмени доказателства по делото се установява следното:

През месец ноември 2019г. ищецът е бил командирован в Италия със заповеди от 04.11. и 14.11 за периодите от 05 до 14.11.2019г. и от 15 до 13.12.2019г. С допълнителни споразумения е уговорена минимална месечна часова ставка от 13,28 евро/25,97 лева на час, допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 %, изплащането на добавка за храна в размер на 5,28 евро или 10,33 лева за всеки работен ден от срока на командировката, изплащането на 13 заплата и годишна награда. Според заключението на вещото лице по ССчЕ за този месец работодателят е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 7 695,81 лв., в т.ч. основна заплата в размер на 3 686,74 лв., бонуси, доплащане „европ. закон. “ и ваучери за храна. Сумата за получаване в размер на 6 500 лв. е изплатена в брой, за което е подписан РКО на 04.11.2019г. и по банков път с плащания на 18, 20 и 16.12.2019г.

Възнаграждението за м. декември 2019г., по размера на което страните нямат спор, е изплатено по банков път на 17.12.2019г. и на 16.01.2020г.

През месец януари 2020г. ищецът е бил командирован в Белгия със заповед от 10.01.2020г. за периода от 13.01 до 09.02.2020г. С допълнително споразумение е уговорена минимална месечна часова ставка от 36 лева на час, допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 %, изплащането на добавка за храна в размер на 55 лева за всеки работен ден от срока на командировката. Според заключението на вещото лице по ССчЕ за този месец работодателят е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 5561 лв., в т.ч. основна заплата в размер на 4514,09 лв., клас прослужено време, доплащане „европ. закон. “ и ваучери за храна. Сумата за получаване в размер на 4579,38 лв. е изплатена в брой, съгласно РКО от 13.01.2020г. и 06.03.2020г.

Възнаграждението за м. декември 2019г., по размера на което страните нямат спор, е изплатено по банков път на 05.03. и на 16.04.2020г.

През месец май 2020г. ищецът е бил командирован в Швеция със заповед от 15.05.2020г. за периода от 16.05 до 26.05.2020г. С допълнително споразумение е уговорена минимална месечна часова ставка от 30,86 лева на час, допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 %, изплащането на добавка за храна в размер на 44,35 лева за всеки работен ден от срока на командировката. Според заключението на вещото 3 лице по ССчЕ за този месец работодателят е начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 2635,61 лв., в т.ч. основна заплата в размер на 1797,26 лв., клас прослужено време, доплащане „европ. закон. “ и ваучери за храна. Сумата за получаване в размер, по-висок от посочения от ищеца исковата молба, а именно 2071,25 лв. е изплатена с РКО на 15.05 и 11.06.2020г.

Възнаграждението за м. юни 2020г., по размера на което страните нямат спор, е изплатено с РКО на 11.06. и на 10.09.2020г.

Възнаграждението за м. юли 2020г. в претендирания от ищеца размер от 4082,97 лв., е изплатено с РКО на 28.07. и на 10.09.2020г.

Възнаграждението за м. август 2020г. в претендирния от ищеца размер от 13 883,54 лв. му е изплатено с РКО на 17.09.2020г.

При липса на спор, че размерът на дължимото се възнаграждение на ищеца за м. октомври 2020г. е 3459,90 лв. по делото се установява, че същото е заплатено с банков превод от 08.10.2020г. и в брой, за което е издаден РКО от 18.12.2020г.

За м. ноември 1846,31 лв. дължимите се 1846,31 лв. за платени в брой на 16.11.2020г. и 18.12.2020г., за което са издадени РКО от същите дати.

Възнаграждението за м. януари 2021г., по размера на което страните нямат спор, е изплатено с банков превод от 14.01.2021г. и в брой, съгласно РКО от 23.02.2021г.

От заключението на ССчЕ се установява, че за м. май 2021г. на ищеца е начислено брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 688 лв. за 17 работни дни, като в останалите 16 дни работникът е воден в самоотлъчка. Установява се, че нетният размер на възнаграждението от 450,12 лв. е платен по банков път на 15.06.2021г. От представената от ищеца с исковата молба справка за актуалното състояние на трудовите договори на Й. Р. К. съдът приема за установено, че от 12.05.2021г. същият е започнал работа допълнително трудово правоотношение при друг работодател – „Инвентикс“ ООД. Видно от справката за осигурителен доход / на л. 11 от делото/ при този осигурител за м.5 2021г е посочено дневно работно време от 4 часа с място на работа в гр. ........................... При това положение и доколкото уговореното с трудовия договор на ищеца място на работа при ответното дружесвто е гр. Летница съдът намира, че презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ работникът да е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения при ответното дружество, включително задължението си да престира работна сила за втората половина на м. май 2021г. в рамките на уговореното работно време между страните, е оборена.