Акт от 18.03.2022, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 67 гр. Велико

Търново, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА

КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ

ИВЕЛИНА

ЯНЕВА при участието на секретаря С.Ф. и прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева разгледа докладваното от съдия Банев КАД № 768/ 2021 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от ст. ***Х.О. като пълномощник на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и от *** В.В. от ВТАК като пълномощник на С.Л.Б. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Ловеч, срещу Решение № 341/ 15.11.2021 г. по адм. дело № 385/ 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С обжалваното решение състав на АС – Велико Търново на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на С.Б. сума в размер на 2 400,00лв. ведно с лихва за забава в размер на 126,00 лв., изчислена за периода от 23.12.2020 г. до 29.06.2021 г., както и законната лихва от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при престой в следствения арест в гр. Велико Търново за периодите от 12.07.2016 г. до 25.08.2016 г., от 20.07.2018 г. до 19.11.2018 г. и от 12.08.2020 г. до 23.12.2020 г., и е отхвърлил исковата молба на С.Б. за разликата над 2 400,00 лв. до пълния предявен размер от 5 000,00 лева.

Касаторът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София обжалва решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сума в размер на 2 400,00 лв., ведно с лихва за забава в размер на 126,00 лв. от 23.12.2020 г. до 29.06.2021 г., както и законната лихва от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че решението в тази му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствните правила и необоснованост. Счита, че неправилно е приложена разпоредбата на § 47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС, във връзка с което незаконосъобразно е присъдено обезщетение за периода от 12.07.2016 г. до 25.08.2016 година. Освен това счита, че за този период не е било налице законово изискване за минимална жилищна площ, а обстоятелството за „пренаселеност“ в килиите намира за недоказано от свидетелските показания.

Оспорва фактите относно времевия престой в килия № 3 през 2018 г., липсата на достатъчно осветление в килията, както и наличието на дървеници. Излага доводи, че не е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Възразява срещу правните изводи за нечовешко и унизително отношение към Б., което е обосновано от общо позоваване на ЕКЗПЧОС и константната съдебна практика. Изразява несъгласие с мотивите, че вътрешно ведомствените актове за провеждане на престой на открито в закрити помещения противоречат на нормативни актове от по-висока степен и са неотносими, както и че няма законодателно изискване за санитарен възел в килиите, което е и архитектурно невъзможно. Поддържа, че след като в ареста са извършвани дезинсекция и дератизация, то не може да се приеме, че на лицето са причинени вреди от специализираните органи по изпълнение на наказанията. В обобщение посочва, че при престоя на Б. в ареста са му осигурени минимални битови и хигиенни стандарти, претендираните вреди са останали недоказани и няма основание за ангажиране на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС. Оспорва обезщетението като неправилно определено и моли за отмяна на решението в тази част, алтернативно претендира обезщетението да бъде редуцирано, тъй като го намира за завишено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ГД „ИН“ поддържа касационната жалба. Моли да същата да бъде уважена по доводите, изложени в нея. Оспорва жалбата на С.Б., като счита, че заявените в нея съображения са недоказани и неоснователни. Моли за отхвърлянето й.

От този касатор е подаден писмен отговор срещу касационната жалба на С.Б.. Същата се оспорва като неоснователна и недоказана и на това основание се иска да бъде изцяло отхвърлена. По повод оплакването за смесването на пушачи и непушачи от ГД „ИН“ се изтъква, че при настаняване на лицето в спалните помещения това обстоятелство винаги е било съобразявано, а при разходките администрацията няма задължение да осигурява свободна от цигарен дим среда. Относно възражението, че е нарушена тайната на разговорите с адвокат, в отговора е посочено, че правото на телефонни разговори е осигурено и липсват данни за тяхното възпрепятстване, а присъствието на служители от надзорно-охранителния състав не може да се определи като неприемливо поведение.

Касаторът С.Л.Б., чрез служебния си защитник *** В.В., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск до разликата на претендираното обезщетение от 5 000,00 лева. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу несъобразяването на оплакванията за нарушена тайна на разговорите с ***и за съвместно настаняване на пушачи и непушачи и счита, че мотивите в тази връзка не са обосновани от доказателствата по делото.

Намира, че порочно е занижен размерът на присъденото обезщетение, който не отговаря на моралната категория справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения касаторът моли за отмяна на решението в обжалваната от него част и произнасяне по същество, с което искът да бъде уважен в пълен размер заедно с лихвите.

В открито заседание касаторът Б. лично и чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба с направеното в нея искане. В изявлението си пред съда Б. изтъква, че инфлацията за м. януари е 9% и присъденото му обезщетение е прекалено малко.

Този касатор също е подал писмен отговор срещу касационната жалба на ГД „ИН“. Изразява мнение, че неоснователно се поддържа недопустимост на иска за периода 12.07.2016 г. – 25.08.2016 г., тъй като § 47 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС разширява приложното поле на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Развива съображения, че дори за 2016 г. да не е действала нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС относно изискването за минимална жилищна площ, на основание чл. 3 от ЕКПЧ администрацията е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване. Счита, че осигуряването на луминисцентно осветление не санира нарушението за неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и естествено проветрение. Намира, че дезинсекция веднъж или два пъти месечно е неефективна предвид биологичния цикъл на дървениците и свидетелските показания за последиците от ухапванията са достоверни. По отношение на престоя на открито намира, че със заповед административният орган може единствено да определи продължителността на престоя на открито, но не и да въвежда отклонения от законовите изисквания. Не споделя възражението за недоказаност на неимуществените вреди, като се позовава на оборимата презумпция на чл. 284, ал.

5 от ЗИНЗС. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на двете касационни жалби. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Административният съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лица с надлежна процесуална легитимация по чл. 210, ал. 1 от АПК, като страни в първоинстанционното производство, за които решението е неблагоприятно в съответните обжалвани части. Съгласно чл. 285, ал.

1 от ЗИНЗС, касационният контрол върху първоинстанционните решения в този вид производства се осъществява от тричленен състав на същия съд. По форма и съдържание касационните жалби отговарят на изискванията на чл. 212, ал. 1 от АПК, подадени са против съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, и са процесуално допустими за разглеждане по същество.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд безпротиворечиво е установил фактическата обстановка.

Прието е, че за периода от 12.07.2016 г. до 24.08.2016 г. С.Б. е бил задържан в Следствения арест на Велико Търново в килия № 8; от 20.07.2018 г. до 19.11.2018 г. - в килия № 3 и от 12.08.2020 г. до 23.12.2020 г. - в килия № 7. Общото времетраене на задържането е 9 месеца и 22 дни, като единствено през 2020 г. не е съжителствал с повече от едно лице.

Арестът в гр. Велико Търново се намира на третия етаж в сградата на ОД „Полиция” Велико Търново. В експлоатация е от 1982 г. и според изискванията към този момент килиите са без външни прозорци.

Над вратата на всяка килия има прозорец. Самите врати са масивни и дублирани с решетка, което позволява да бъде отваряна масивната врата при заключена решетка. Светлина се осигурява от луминисцентни лампи и чрез отваряне на плътните врати на килиите към коридора. Осветлението в килиите е слабо и не е възможно да се чете без затруднения за очите на задържания. Помещенията се проветряват чрез прозорци над вратите и през самите врати към коридора. Всяка от килиите е с площ от 8 кв. м. и е оборудвана с 4 бр. легла /две по на два етажа/, маса, два стола и шкаф. В ареста е налице един общ санитарен възел с течаща вода, ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Извеждането до санитарния възел се извършва по сигнал на задържаните лица покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Задържаните се извеждат до санитарен възел при заявено тяхно желание по всяко време на денонощието. Мястото за престой на свеж въздух се намира на четвъртия етаж в ареста и представлява помещение с два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график в рамките на работния ден. Дезинсекцията и дератизацията се извършва съгласно договор от фирма по график и извънредно при възникнала необходимост. При престоя си в ареста Б. е провеждал телефонни разговори както със свои близки, така и с адвокат. Телефонните разговори се осъществяват в мястото за престой на свеж въздух, като постовият застава максимално далеч, за да не чува разговорите, но да има визуален контрол с цел гарантиране на сигурността в ареста. На С.Б. са извършвани медицински прегледи, но по делото не са доказани увреждания на физическото му здраве. Хапели са го дървеници, но няма данни за алергии или засягане на здравето извън причинените сърбеж и неудобство от самите ухапвания. Заявеното от задържания обстоятелство, че не е пушач е съобразявано от администрацията на Ареста при подбора на съжителстващите в килиите при възможност, но в помещението за престой на чист въздух на четвъртия етаж, е бил изложен на тютюнев дим като пасивен пушач.

При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че искът е предявен в петгодишния давностен срок от прекратяване на незаконосъобразното бездействие, за всеки от посочените периоди. За доказано е прието, че в процесните периоди С.Б. е бил поставен в ареста в гр. Велико Търново в нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, на дневна светлина и свеж въздух в спалното помещение, липса на течаща вода и постоянен достъп до тоалетна в килията, липса на престой на открито, както и наличието на дървеници в килиите, които са го хапали, представляващи нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека. Не е установено нарушение, при което Б. да е бил настанен в килия с пушачи, поради което да е получил увреждане на белите дробове, с постоянна кашлица с отделяне на храчки. Недоказано е останало оплакването, че телефонните му разговори се подслушвали от надзирателите. Съдът е приел, че по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, но липсата на подобна цел не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти неминуемо водят до потискане, унижаване, и неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен С.Б. в следствения арест през заявените периоди, съдът е приел, че те действително са причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“.