Решение № 812 от 20.05.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Велико Търново, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110100202 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. В. Т., чрез адв. В. Г. ВАК, срещу "Електроразпределение Север" АД – град Варна иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е потребител на ел. енергия за недвижим имот, находящ се в град ***, като ползваната ел. енергия се заплаща по партида с клиентски номер 1200146464 и абонатен номер **********. Твърди, че на 17.06.2019 година служители на ответното дружество са извършили техническа проверка на СТИ, за която е съставен КП № 1202684 от същата дата, като електромерът е демонтиран за експертиза в БИМ и е монтиран нов, като същевременно от протокол № М2020550 от 20.01.2026 година е видно, че на процесния обект е монтиран електромер с нулеви показания за дневна и нощна тарифа. Посочва, че в резултат на извършена корекция на електроенергията за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година на ищеца е начислена сумата в размер на 6 228.82 лева, за която е издадена Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, която е била заплатена от ищеца на ответника на 01.11.2019 година. Навежда доводи, че с влязло в сила Решение № 610 от 17.11.2023 година по В.гр.д. № 676/2023 година на ВТОС ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 250.00 лева, предявена като частичен иск от 6 228.82 лева, платена на 01.11.2019 година при липсващо основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, 1 ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че не може да се установи по категоричен начин, че процесното количество ел. енергия е натрупано след монтирането на СТИ, респективно – че ответникът неоснователно е коригирал сметката за ел. енергия на ищеца. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 4 978.82 лева, представляваща остатък от 6 228.82 лева – платена без основание парична стойност от Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, начислена по корекционна процедура за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година, за обект, находящ в град ***, с клиентски номер 1200146464 и абонатен номер **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който процесуалният представител на ответното дружество оспорва предявения иск като неоснователен. Посочва, че на 17.06.2019 година служители на "Електроразпределение Север" АД са извършили проверка на техническото средство за измерване на потребяваната от ищеца ел. енергия в град ***, в съответствие с разпоредбите на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 година/. Развива съображения, че както приложеният констативен протокол, така и самата проверка са извършени изцяло в съответствие с установените нормативни изисквания. Ответникът изтъква, че за проверката е съставен и подписан КП при спазване на всички изисквания на чл. 49 от ПИКЕЕ. Твърди, че в съответствие с чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ. Развива съображения, че по тази причина протоколът е годен да породи последиците в чл. 55 ПИКЕЕ, при което електроразпределителното дружество е извършило изчисление на потреблението на абоната с 36 213.18 квтч на стойност 6 228.82 лева. Моли предявеният по делото иск са бъде отхвърлен като неоснователен.

Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ищецът е потребител, а ответникът – доставчик на електроенергия за обект на адрес в град ***, че потребяваната в обекта ел. енергия се заплаща по партида с клиентски № 1200146464 и абонатен № **********, както и че на 17.06.2019 година служители на "Електроразпределение Север" АД - град Варна са извършили проверка на СТИ на посочения обект.

Видно от Договор № 3864956 от 30.07.2015 година и Протокол № М2020550 от 20.01.2016 година /л. 37-40 от делото/ между „Енерго-Про Мрежи“ и М. В. Т. е 2 сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на дружество при ОУ за обект с г***, за абонатен № ********** и клиентски № 1200146464, като на 20.01.2016 година на посочения адрес на потребление е извършена подмяна на СТИ и е монтиран електромер с фабричен № 1114021566122652 и година на производство - 2015 година, с показания за дневна и нощна електроенергия - 0.

От представения по делото заверен препис на Констативен протокол № 1202684 от 17.06.2019 година /л. 23-24/ се установява, че на посочената дата, длъжностни лица на "Електроразпределение Север" АД - град Варна са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ с фабричен № 1114021566122652, находящо се на адрес в г***, за абонатен № ********** и клиентски № 1200146464.

Установява се още, че СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ при показания: 1.8.1. – 004232; 1.8.2 – 005428; 1.8.3 – 000000; 1.8.4 – 036213 и 1.8.0 - 045874 и е монтирано ново СТИ при показания: 1.8.1 - 000000; 18.2 - 000000; 1.8.3 - 000000; 1.8.4 - 000000;

1.8.0 - 000000". В протокола са посочени имената на служителите на "Електроразпределение Север" АД, които са участвали в извършването на проверката и е подписан от тях и от М. В. Т..

Видно от приложения по делото Констативен протокол за метрологична експертиза № 1788 от 13.09.2019 година на БИМ /л. 25-26/, обект на изследването е СТИ с идентификационен № 1114021566122652, предоставен в запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 560377, която съответства на тази, посочена в КП № 1202684 от 17.06.2019 година. При извършване на проверката е установено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на процесния електромер, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера. Електромерът е с оценено съответствие. Има допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер на нотифициращия орган, извършил оценяването, изписани върху капака на основата на електромера: СЕ М15 1304. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.4 – 0036213.018 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Същият съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики.

Видно от приложените по делото /л. 27-36, 41-45/ Писмо, изх. № 55128_КП1202864_2/20.09.2019 година на "Електроразпределение Север" АД, ведно с известие за доставяне; Становище за начисление на електроенергия от 19.09.2019 година; Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година, ведно с Приложение А към нея, Искане № 5225905 от 30.09.2019 година; Писмо, изх. № 5225909 от 02.10.2019 година на "Електроразпределение Север" АД; Справка за потребление към 23.01.2024 година;

Извлечение за фактури и плащания към 23.01.2024 година; Извлечение от сметка към 3

25.01.2024 година, на ищеца по делото е начислена за плащане в резултат на корекцията електроенергия на обща стойност 6 228.82 лева за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година.

От приложения Фискален бон от 01.11.2019 година /л. 11/ се установява, че сумата по Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година в размер на 6 228.82 лева е заплатена изцяло на 01.11.2019 година.

С Решение № 610 от 17.11.2023 година по В.гр.д. № 676/2023 година на ВТОС е отменено изцяло Решение № 924 от 18.07.2023 година по гр.д. № 1154/2023 година на ВТРС и "Електроразпределение Север" АД – град Варна е осъдено да заплати на М. В.

Т. сумата в размер на 1 250.00 лева, по предявен частичен иск от общо сумата в размер на 6 228.82 лева, представляващи платени при начална липса на основание суми по издадена от "Електроразпределение Север" АД – град Варна Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година в размер на 6 228.82 лева, представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 21.01.2016 година до 17.06.2019 година по партида с клиентски № 1200146464 и абонатен № ********** за електроенергия на адрес в град ***, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 19.04.2023 година до окончателното й изплащане. Решението е влязло в законна сила на 17.11.2023 година на основание чл. 296, т. 1 ГПК.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Производството по делото е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който трябва да докаже наличието на основание за заплащане процесната сума, включително наличието на валидно облигационна връзка по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, както и основанието и размера на вземането си, т.е. че е извършена проверка на СТИ, че е съставен констативен протокол при спазване на установените за това правила, че е налице законно основание, даващо му право преизчислява потреблението на абоната за минал период, както и размера на начислената сума. В тежест на ищеца е да докаже плащането на посочената в исковата молба сума, както и възраженията си, изложени в исковата молба във връзка с начисляването й.

Не е спорно между страните по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия при публично известни ОУ, че ищецът се явява потребител на енергийни услуги като краен клиент по смисъла на § 1, т. 41б, вр. т. 27г от ДР на ЗЕ, който купува специфичен вид стока /ел. енергия/. Няма спор по делото и че имотът, към който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, както и че на 01.11.2019 година ищецът е 4 заплатил на ответното дружество сумата в размер на 6 228.82 лева, представляваща сума по Фактура № 0105982099 от 20.09.2019 година .

В случая по делото с влязло в сила решение по В.гр.д. № 1154/2023 година на ВТОС е уважен частичният иск на ищеца за вземане, произтичащо от същите правопораждащи факти. В тази връзка следва да се имат предвид разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 година по т. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Настоящият случай е именно такъв – предмет на настоящото производство е именно разликата /остатъкът/ от вземането по процесната фактура, т.е. касае се до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се оспорва едно и също вземане, на едно и също основание, но в различен обем, т.е. различни части. С посоченото по-горе ТР е прието, че предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се оспорва отново основанието на вземането и правната му квалификация. В този смисъл, доколкото с влязлото вече в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, е отречено правото на ответника за начисляване на цялата сума по фактурата, макар и в частичен размер, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, на същото основание на факти, е преклудирано. Не са преклудирани правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин, както и защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. Именно поради това в ТР е предвидено, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува, както и че обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна СПН. В настоящия случай ответникът не е навел правопогасяващи или правоотлагащи възражения, а навежда доводи, че е налице основание за начисляване на сумата по процесната фактура, т.е. че законосъобразно е направена корекция на потреблението на ищеца факт, релевантен за съществуването на претендираното право, т.е. за правото му да задържи заплатената от ищеца сума, но възможността за позоваването на който е обхваната от пределите на СПН.