Решение № 19941 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19941 гр. ***** 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110113011 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***** срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 322,11 евро, представляваща невъзстановена част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ във връзка с настъпило на 14.05.2025 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 14.05.2025 г. в гр. ***** при движение по ул.

*****“, от ул. ***** към ул. *****, и на кръстовището бул. ***** и ул.

„*****“, автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ***** управляван от П.П, при извършване на маневра ляв завой не пропуснал насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *****, управляван от Р.А.Р. и реализирал ПТП с него. Посочва, че застрахователната отговорност на водача на автомобила „Фолксваген Бора“ е била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. Ищецът твърди още, че увреденият автомобил „Фолксваген Голф“ е бил застрахован при него по имуществена застраховка „Каско +“, като по образуваната щета е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 230 лв., 1 съответстващо на действителната стойност на автомобила с приспаднати 25 % запазени части. С изплащането на обезщетението ищецът счита, че е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите и неговия застраховател по „Гражданска отговорност“. На ответника е отправена регресна покана за възстановяване на сумата от 13 230 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 13 245 лв., от която ответникът е заплатил 12 615 лв., поради което се претендира остатъкът от 630 лв., равностоен на 322,11 евро.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила „Фолксваген Бора“, рег. № ***** както и че е заплатил на ищеца сумата от 12 615 лв. Ответникът обаче поддържа, че извънсъдебно е удовлетворил претенцията в действителния размер на вредите и оспорва размера на претендираното допълнително обезщетение. Твърди, че разходите за ремонт са завишени, включително по отношение на стойността на вложените части, труда, консумативите и нормовремената, както и че при определяне на стойността на новите части не е приложен съответен корекционен коефициент.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на 2 виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.

Не се спори между страните, че на 14.05.2025 г. в гр. ***** при движение по ул. *****“, от ул. ***** към ул. *****, и на кръстовището бул. ***** и ул.

„*****“, автомобил „Фолксваген Бора“, рег. № ***** управляван от П.П, при извършване на маневра ляв завой не пропуснал насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *****, управляван от Р.А.Р. и реализирал ПТП с него; че към датата на процесното ПТП автомобилът „Фолксваген Бора“, рег. № ***** е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество; че към датата на ПТП автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *****, е бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско +“, поради което ищецът изплатил застрахователно обезщетение в размер на 13 230 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, или общо 13 245 лв; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 12 615 лв..

Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение във връзка с реализираното ПТП.

В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. Според вещото лице, към датата на ПТП лекият автомобил е бил в експлоатация – 8 години, 6 месеца и 19 дни, считано от годината на първата регистрация – 25.10.2016г.

Стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Фолксваген Голф“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9765,08 евро /19098,83 лева/, като обичайните разходи за ликвидиране на щета по риск Каско са в границите на 15-25 лева. Според вещото лице действителната стойност на л.а. „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е 9205,81 евро /18005 лева/. Стойността на уврежданията по процесния л.а. при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер 25 % е 6904,49 евро /13504 лева/. Вещото лице посочва още, че стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена по цени на алтернативни доставчици и сервизи към датата на ПТП е 8244,07 евро.

Предвид горното съдът намира, че в случая е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно цитираната разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е налице, когато стойността на необходимия 3 ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. От заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е 18 005 лв., а стойността, необходима за възстановяването му, изчислена въз основа на средните пазарни цени към същия момент, възлиза на 19 098,83 лв.

Следователно стойността на необходимия ремонт значително надвишава както законовия праг от 70 на сто от действителната стойност на автомобила, равняващ се на 12 603,50 лв., така и самата действителна стойност на превозното средство.

При установената тотална щета размерът на вредите следва да се определи въз основа на действителната стойност на автомобила към датата на произшествието, като се приспадне стойността на запазените части. В тази връзка вещото лице е определило стойността на уврежданията при условията на тотална щета, след приспадане на запазените части в размер на 25%, на 13 504 лв. Ето защо съдът приема, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 13 230 лв. не надхвърля установения по делото размер на вредите.

Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 12 615 лв. по отправената регресна претенция. След приспадане на извършеното плащане от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 13 230 лв. остава непогасена сума от 615 лв., към която следва да се добавят и направените от ищеца ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Така общият непогасен остатък възлиза на 630 лв., равностойни на 322,11 евро.

При тези обстоятелства съдът намира, че претендираният остатък от регресното вземане е в рамките на установения от заключението на САТЕ размер на действително причинените вреди, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро, платеният депозит за изготвяне на съдебноавтотехническа експертиза в размер на 200 евро, както и адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро. Ответникът е направил възражение 4 по чл. 78, ал.5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК в приложимата редакция към датата на приключване съдебното дирене - ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по нисък размер на разноските в тази им част. Доколкото нормата е процесуална, а в конкретния случай възражението не е мотивирано, претендираното адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване, поради което следва да бъде присъдено в пълния размер.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ***** ЕИК ***** да заплати на *****, ЕИК *****, сумата от 322,11 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане по чл. 411 КЗ във връзка с изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско +“ за вреди по лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № *****, настъпили при ПТП на 14.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ***** ЕИК ***** да заплати на ***** ЕИК *****, направените по делото разноски в размер на 470,98 евро.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5