Решение № 260092 от 06.07.2021, Районен съд - Троян

Р Е Ш Е Н И Е № 260092 гр. Троян, 06.07.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Десислава Ютерова при секретаря Мария

Станчева и в присъствието на прокурора ………… като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 1093 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

„ЮБЦ” ЕООД – гр. София, представител Ю.Б.Ц.е предявило против А.Л. *** иск, с който се претендира установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.

№ 606/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Троян за сумата 116,37 лева, представляваща неустойка по сключен договор за далекосъобщителни услеги.

Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното вземане се основава на споразумение, сключено между А. Я. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* на 22.03.2017 г. за заместване на страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16603513001, по силата на което Я. е станала титуляр на предоставените услуги.

Сочи, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********. С договор за цесия от 01.10.2019г. „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК *********, е прехвърлило вземането, придобито от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД

, като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира неустойката в посочения размер на 116,37 лева поради предсрочното прекратяване на договора на 18.07.2017 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната-ответник. Сочи, че претендираното вземане е съгласно клауза в т. 2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на месечните такси на абонатните услуги, както следва: 47,40 лв. за абонаментен план VIVACOM Mobix /3 х 15,80 лева/ и 68,97 лв. за абонаментен план VIVACOM TV L /3 х 22,99 лева/ На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответницата А.

Я. е назначен особен представител – адв. К.Д. от ЛАК. При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК адв. Д. е представила писмен отговор, с който оспорва предявената претенция, като счита, че ответницата не е надлежно уведомена за извършената цесия. Излага и възражения, че при подписване на споразумението Я. не е изразила валидно съгласие.

В съдебно заседание за ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, редовно призовано, не се явява представител.

По делото е постъпила молба - становище по същество чрез пълномощника адв. В.Г. от САК.

За ответницата А. Я. в съдебно заседание се явява назначения й особен представител - адв. К.Д., която моли съда да отхвърли така предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предмет на настоящето производство е задължение, за което съда е издал заповед по чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч. гр. д.

№ 606/2020 г. на ТРС срещу ответницата А. Я..

По издадената заповед по описа на Районен съд - гр. Троян, ответницата е осъдена да заплати на ищеца - кредитор сумата 116,37 лева, представляваща обезщетение за неизпълнение на Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 1********** от 22.03.2017 г. и 30.03.2017 г., сключени между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и А. Я., за което е издадена фактура от 01.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 25,00 лева, представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 180,00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото е представен договор за цесия по силата, на който ищцовото дружество е придобило претендираното вземане, което се основава на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15746039001 от 22.03.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК ********* и А. Я., Със споразумение, сключено между същите страни на 22.03.2017 г. за заместване на страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16603513001, Я. е станала титуляр на предоставените услуги.

За задълженията по договора са издадени фактури за периода от 01.04.2017 г. до

31.07.2017 г. на стойност 93,05 лева, представляваща ползвани е незаплатени далекосъобщителни услуги.

С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, е прехвърлило вземането на „ЮБЦ” ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира неустойката в размер на 116,37 лева поради предсрочното прекратяване на договора на 18.07.2017 г. поради неизпълнение на задълженията на ответницата. Претендираното вземане е регламентирано в т. 2 от договора и представлява сбор от трикратния размер на месечните такси на абонатните услуги, както следва: 68,97 лева за абонаментен план VIVACOM TV L и 47,44 лева за абонаментен план VIVACOM Mobix.

В подкрепа на твърдението си, че А.

Я. не е подписвала договорите с „БТК“ ЕАД, тъй като от много време живее в чужбина, особения представител адв. Д. е направила искане за гласни доказателства. Като свидетел по делото е разпитана Д.М.Я., която е съпруга на сина на ответницата. Свидетелката излага, че не поддържа никакви контакти с ответницата. От 5-6 години тя работи и живее в И.. Свидетелката не знае кога Я. си е идвала в България, тъй като са в лоши отношения и не поддържат никакви контакти.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Искът е предявен в предвидения едномесечния срок и е допустим.

Ответницата А. Я., чрез особения й представител адв. К.Д., оспорва надлежното уведомление на длъжника за извършената цесия.

Установи се в процеса, че и по двата договора за цесия, описани горе, длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като уведомлението е приложено към исковата молба за връчване на ответника.

Съдът намира възражението на адв. Д. за неоснователно. В случая цесията е съобщена на назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК. Адв. Д. не оспорва валидността на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към този момент. В чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая от назначения на ответника особен представител не са изложени доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

На следващо място следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/.

Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, за да породи действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. На съдебния състав е известна противоречивата на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 от ГПК, ал.1 - 5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 от ЗННД вр. чл. 47 от ГПК, ал.1 - 5. Отсъствието от адреса по чл. 47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50 от ЗННД във вр. с чл. 47 ал. 1 – 5 от ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.

В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. К.Д., която е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, като макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител е взел участие в с. з. по делото до края на устните състезания, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.