Определение № 394 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 394 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500095 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 100638/02.12.2025 г. от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Определение № 16171 от 20.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е обезсилена изцяло заповед № 2909/20.05.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 16 състав, на основание чл.

415, ал. 5, във вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на определението. Поддържа се, че на 17.10.2025 г. заявителят „АПС Бета България“ ЕООД е депозирал искова молба с вх. № 8757 през системата на ЕПЕП и е образувано гр.д. № 1283/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. Навежда се довод, че към датата постановяване на разпореждането от 02.10.2025 г., с което са дадени указания за предявяване на иск, както и към датата на неговото получаване – 08.10.2025 г., нормата на чл. 415, ал. 5 ГПК, с която е предвидено, че за предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно, е била влязла в законна сила.

В тази връзка частният жалбоподател счита, че е нямал задължението да уведомява заповедния съд за депозираната искова молба. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна Ф. Й. Ф. не е подал отговор на частната жалба.

Въззивният състав на Окръжен съд - Варна, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по чл. 274 ГПК, поради което е допустима.

На 08.04.2025 г. „АПС Бета България“ ЕООД е подало заявление с вх. № 3149/08.04.2025 г. до Районен съд – Провадия за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ф. Й. Ф., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 513/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, като производството по делото е прекратено с Определение № 535/09.04.2025 г. и същото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.

1

За претендираните с горепосоченото заявление вземания е издадена Заповед № 2909/20.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, срещу която е постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжника.

С Разпореждане № 38138/02.10.2025 г. на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, предмет на издадената заповед за изпълнение, като изрично му е указан и срокът за това, както и последиците от неизпълнение на указанията, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК. Препис от разпореждането е редовно връчен на заявителя на 08.10.2025 г., но в указания едномесечен срок по заповедното дело не е постъпила молба от заявителя с представяне на доказателства за предявяване на иска. С оглед на това обстоятелство на основание чл. 415, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 ГПК заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение с атакуваното определение.

Според новата редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.), когато заявителят не предяви иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно. Изменението на посочената разпоредба се изразява в допълването с изречение второ от същата, въвеждащо служебно задължение на съда да следи за предявяването на иска.

Съгласно § 24 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.), обаче, по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

Съгласно трайната и последователна практика на ВКС, постановена до приемането на новата редакция на чл. 415, ал. 5 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп., бр. 67 от 2024 г., в сила от 01.07.2025 г.), не е налице служебно задължение за съда, издал заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК или заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, да следи за предявяването на иска с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК в срок (в този смисъл Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 736/2009г., I т.о., Определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 20/2010г., I т.о. и др.). Съгласно Определение № 111 от 25.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3917/2022 г., IV г. о., ГК, единственото изключение от това правило е случаят, съгласно който фактът на предявяване на иска в срок е служебно известен на съда (по мотивите на приетото в т. 2, изр. последно от ТР № 6/14.03.2014 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а това е случаят, в който е предявен иск по чл. 422 ГПК и той е разпределен на същия първоинстанционен съдия, действаш като същия съдебен състав, който е издал заповедта за изпълнение и е дал указания по чл. 415 ГПК. В конкретния случай не е налице тази хипотеза, доколкото заповедното производство е било разгледано от Районен съд – Варна, а исковото производство се твърди да е образувано пред Районен съд – Провадия. Последното обстоятелство дори не се установява по категоричен начин от представения към частната жалба документ – електронен пакет, в който е описано единствено, че до Районен съд – Провадия е изпратен документ в прикачен файл, озаглавен „искова молба, ведно с приложения“. Не става ясно дали с тази искова молба е предявен иск по чл. 422 ГПК досежно вземанията, предмет на Заповед № 2909/20.05.2025 г. по ч.гр.д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, тъй като исковата молба не е приложена към представения с частната жалба електронен пакет.

Предвид факта, че ч.гр.д. № 513/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия е образувано преди 01.07.2025 г., то за образуваното ч.гр.д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, вследствие на прекратеното и изпратено по подсъдност заповедно дело, не се прилага изменението на чл. 415 ал. 5 ГПК, съгласно което съдът 2 е задължен да следи служебно за предявяването на иска по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК в едномесечния срок.

Заявителят е следвало да изпълни коректно дадените с Разпореждане № 38138/02.10.2025 г. указания и да представи доказателство за предявяване на иска в срок и като не е изпълнил задължението си следва да понесе последиците от неизпълнението си, а именно обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение.

Изложеното налага извод за неоснователност на сезиралата съда частна жалба, поради което обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16171 от 20.11.2025 г., постановено по ч . гр. д. № 5454/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3