Решение № 526 от 29.04.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20213100502581 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано въз основа на подадена от СТ. Р. АБ., чрез процесуален представител адв.

В. Г., въззивна жалба срещу Решение №262218/09.07.2021г. по гр.д. №15848/2020г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Електроразпределение Север” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5777,86 лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за което вземане е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г., както и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1164 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство по делото съдебноделоводни разноски, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Въззивникът изразява становище за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон. На първо място, твърди, че представеният по делото Протокол №13690р-С-5/31.05.2017г. представлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание е оспорено и ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на установеното в него, поради което първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел за доказани обективираните в него обстоятелства. Жалбоподателят сочи още, че ответното дружество не е доказало, че „ЕЛЛАБ България“ се явява оправомощен по смисъла на чл. 47 от ЗИ да извършва проверки на СТИ, съответно, че то е изпълнило своето задължение за извършване на последваща проверка за метрологичната и техническа годност на измервателното средство, негова собственост. Предвид изложеното оспорва извода, че 1 посоченото във фактура №0106385124/10.11.2020г. количество електрическа енергия е потребено от ищеца, тъй като било възможно същото да е натрупано в Т.З от предходен абонат. Излага твърдения още, че не е спазена от ответника процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като от показанията на свид. К. се установявало, че пред нея не е извършен прочит на регистрите на електромера, както и, че последният не бил демонтиран и поставен в безшевна пломбирана торба. На следващо място въззивникът сочи, че в обжалваното съдебно решение не са изложени мотиви относно заявеното в исковата молба възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, според която операторът е задължен да извършва обслужване и проверка на измервателните системи, най-малко веднъж на три месеца, а в случай, че не се установят отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, в досието по чл.33 от ПИКЕЕ се отразява това заедно с датата на проверката. В хипотезата на установени отклонения, неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната система, се съставя констативен протокол по реда на чл.49 от Правилата. Ответникът не е твърдял в хода на делото, че е изпълнил това свое императивно задължение, поради което въззивникът счита, че от бездействието си дружеството е недопустимо да черпи права и не може да претендира паричния еквивалент на количества електрическа енергия за периода от 04.11.2015г. до 22.05.2020г., поради факта, че не е осигурило техническо изправно измервателно средство през него. В допълнение към изложеното жалбоподателят изразява становище, че операторът на електроразпределителната мрежа не е легитимиран да получава от крайния клиент сума начислена вследствие на извършена корекционна процедура, а по силата на чл.86, ал.З, т.2 от ЗЕ има право на вземане само за преноса на ел. енергия, за което единствено притежава лиценз. В заключение сочи, че периодът на извършената корекция е от 02.08.2017г. до 01.11.2020г., като част от него – от 02.08.2017г. до 03.05.2019г. включително, е преди влизането в сила на приложимите ПИКЕЕ /ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, а преди това за оператора не е съществувало материалноправно основание да начислява и определя цена на допълнителни количества енергия за предходен период. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север“ АД, гр. Варна, представлявано от адв. Л.М., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва възражението на жалбоподателя относно протокол за последваща проверка от 31.05.2017 г., като счита, че същият е официален документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. От резултатите на последващата проверката на електромера, отговарящ на всички технически изисквания, се установявало, че към момента на извършването и́ СТИ е било с нулеви показания в Т.3.

Сочи, че съобразно публично оповестената информация на интернет страницата на ДАМТН, дружеството „ЕЛЛАБ България“ ООД е оправомощено да извършва проверки за процесния период, въз основа на Заповед № А-О-016/03.06.2014 г. със срок на валидност до 03.06.19 г.

Оспорва още становището на жалбоподателя за неизпълнение на процедура по чл. 49 от ПИКЕЕ, тъй като в показанията си свидетелката заявила, че не помни да е извършван прочит, а не, че такъв не е извършен. Сочи още, че задълженията на оператора чл. 42 от и чл. 33 от Правилата изискват наличието на „измервателни системи“, поради което не са релевантни към процесния случай и първоинстанционния съд не е дължал обсъждане на възраженията за неизпълнението им, като неотносими, а това по чл. 33 от ПИКЕЕ и като преклудирано, тъй като не е релевирано нито в исковата молба, нито в съдебно заседание. В допълнение въззиваемото дружество сочи, че ПИКЕЕ от 2019 г. са действащият нормативен акт, който не произвежда обратно действие. доколкото самото начисление се извършва след съставяне на КП, а същият е изготвен след приемането на правилата, поради което действа занапред. Твърди още, че когато ел. енергия е вече отчетена като технологичен разход на 2 мрежовия оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на "Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Така мотивирана въззивамета страна отправя искане за съда за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивникът, представляван от своя пълномощник, моли за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по съображения, че процесните количества електрическа енергия могат да бъдат консумирани от предишен абонат, тъй като не е извършено прочитане на регистрите преди монтирането на СТИ. Претендира присъждане на разноски.

Процесуалният представител на въззиваемия потвърждава становището си за правилност и законосъобразност на решението като изтъква, че вписването в протокола от частната лаборатория, че СТИ съответства, означавало, че не е имал вписани показания в невизуализираните регистри. По изложените съображения моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството по делото пред Варненския районен съд е образувано въз основа на подадена от СТ. Р. АБ. искова молба срещу „Електроразпределение Север”, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124. ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5777,86лева, представляваща стойност на ел. енергия за извършена корекция за минал период 02.08.2017г.- 01.11.2020г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ап. 7 с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359, за която е издадена фактура № 0106385124/10.11.2020г.

Ищецът излага твърдения, че е потребител на ел. енергия с абонатен № 0101806045 и клиентски № 1100084359 по силата на договорно правоотношение с ответното дружество.

През месец ноември 2020 г. бил уведомен от последното, че на 01.11.2020г. е извършена проверка за точността на измерване на СТИ, при която бил съставен протокол № 5100854.

Оспорва констатациите в протокола, който не бил подписан от него или негов представител, както и твърдението на ответника, че начисленото количество е реално доставено и потребено от него. На следващо място сочи, че проверката не е извършена в срока по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, а протоколът не му е изпратен в този по чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, с което обосновава становището си, че процедурата на ПИКЕЕ не е спазена. Твърди, че СТИ не е монтирано като ново в обекта, поради което и констатацията на БИМ е възможно да се дължи на потребено от предходен момент количество ел. енергия. По изложените съображения моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение Север” АД, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът признава факта, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в сочения обект на потребление, но оспорва всички възражения относно недължимостта на сумата. Твърди, че сумата е дължима на основание чл.55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200 ЗЗД. Посочва, че протоколът за проверката е изготвен в съответствие с чл.49, ал. 3 от ПИКЕЕ в присъствие на независим свидетел. Твърди, че количество ел.енергия е доставено и потребено, факт установим от констатацията на БИМ, че е налично това количество в тарифа 3, а при дневна часова зона електромерът не отчита енергия по тарифи Т1 и Т2, като дори и по време на проверката, СТИ не е отчитало потребление по тарифа Т2. Оспорва да е налице нарушение на чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ, тъй като задължението вменено с тази разпоредба касае измервателни системи, за които важало и изискването за досие по чл. 33. Дори да е приложима тази разпоредба, счита, че това задължение няма отношение към законността на процедурата, така както и връчването на 3 протокола от проверката. Начисляването не било извършено по методика, а касаело само остойностяване на реално прочетено като доставено и потребено от абоната количество ел. енергия. Процесното СТИ е било монтирано на 01.08.2017г. след преминала последваща проверка и изписан от лаборатория с показания по Т1- 19047,138 и Т2- 45144,030. В другите тарифи липсвал запис, поради което и не са отразявани показания там. Твърди, че на 01.11.2020г. на основание чл. 45 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ в присъствието на един свидетел, за която е съставен КП № 5100854, при която бил извършен софтуерен прочит паметта на електромера, установяващ наличие на показание по регистър 1.8.3 от 29514квтч., 1.8.1- 22359квтч., 1.8.2- 50164квтч. и сумарен 1.8.0- 102037квтч. Съобразно констатациите на експертизата извършена от БИМ след софтуерен прочит, установена е била външна намеса в тарифната схема на СТИ и наличие на преминала ел. енергия в невизуализиран регистър 1.8.3 от 29514кВтч. СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност. На 09.11.2020г. със становище е било начислено процесното количество ел. енергия, конкретизирано по размери била издадена фактурата.

Отправеното към съда искане е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с действащите одобрени ПИКЕЕ, вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, натрупани след монтирането му на абоната, поради което е извършил корекция на сметката на му и е начислил сумата, предмет на иска в размер, съответстващ на измереното количество ел. енергия.