Определение № 2664 от 16.02.2026, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2664 гр. Варна, 16.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110104846 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.248 ГПК .

С Решение № 8 / 05.01.2026 год. постановено от РС Варна, 42 състав, по Гражданско дело № 20253110104846 по описа за 2025 година, настоящият първоинстанционен съдебен състав се е произнесъл по предявения от ищцата И. Б. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Г. Д. Д., *** вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер **********, със съдебен адрес: ***, телефон: + 359 887 588 441, имейл: [email protected] против ответника ***, със седалище и адрес на управление: ***.

Видно е от мотивите на акта по същество, че първоинстанционният съд е приел, че представените от ищцата писмени доказателства с исковата молба, неоспорени от ответника, по същество обосновават от правна страна извод, че ищцата е доказала всички елементи на фактическия състав на нормата на чл. 4, § 3 във вр. с чл. 7, § 1,6. „а" във вр. с чл. 8, § 1, б. „а“, първо тире от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 поради което и искът е доказан по основание . По размер на исковете спор не е въведен от ответника, а и е ноторно начинът на определяне на размера на тези искове. За доказано съдът е приел извършеното на 02.06.2025 г. от ответника в хода на съдебното дирене на исковата сума от 488.95 лв. /левова равностойност на 250 евро /, което е обосновало извод, че искът за тази главница подлежи на отхвърляне поради погасяване на вземането чрез плащане.Върху сумата от 488.95 лв. ищцата е претендирала законна лихва.На основание чл. 86 , ал.1 ЗЗД съдът е изложил мотиви, че законна лихва се дължи от ответника, който очевидно е изпаднал в забава , но законната лихва следва да се присъди от датата на сезиране на съда - 14.04.2025 г. до датата на плащане на главницата 02.06.2025 г. Изчислена от съда посредством онлайн калкулатор законната лихва която се следва на ищца съдът е пресметнал, че възлиза на 9,26 лв. и този размер на законна лихва съдът е присъдил в полза на ищцата .Съдът е приел , че е видно от материалите по делото , че ответникът не е извършил плащане на сумата от 119,65 лв. представляваща равностойността на закупения от ищцата билет, поради което и искът следва да бъде уважен изцяло в тази част ведно с присъждане и на законна лихва върху сумата от 119,65 лв. от датата на поддаване на исковата молба и до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските : Не се е твърдяло от ответника и няма доказателства последният да е заплатил на ищцата сторените по делото разноски.

Ищцата е претендирала присъждане на съдебно - деловодни разноски като е представила списък на разноските; преводно нареждане/вносна бележка за плащане от/към бюджета от 30.04.2025г.; Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2025 г.; пълномощно.Видно е от мотивите на съда, че съдът в настоящия му състав е приел, че е 1 доказан разхода сторен от ищцата за заплатена държавна такса от 50 лева за водене на настоящото производство и този разход следва да бъде присъден в полза на ищцата на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, но съразмерно на отхвърлената част на иска. Ищцата е претендирала и разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. вписани в списъка по чл. 80 ГПК. Съдът е констатирал, че в приложения на лист 42-ри по делото договор за правна защита и съдействие/заверено копие/, че ищцата и процесуалния й представител са сключили договор, по силата на който процесуалното представителство на ищцата да се осъществи при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Или при така представения договор съдът в настоящия му състав е извел извод , че съдът е този, който следва по правилото на чл.38, ал.2 ЗАдв. да определи дължимия се размер на съдебно -деловодни разноски за оказана безплатна правна помощ в полза не на ищцата, а на адв. Г. Д.. При определяне на размера на разноските за процесуално представителство по чл. 38, ал.2 ГПК съдът е съобразил релевираното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК, факта че ответникът е станал причина за водене и поддържане на висящността на настоящия процес и обстоятелството, че производството не се отличава със значителна фактическа и правна сложност . Отделно от горното съдът е отчел и материалния интерес по делото - заявен като сбор от 488,95 лв. и 119.65 лв. = 608, 60 лв. , уважена част на иска 119,65 лв.+9,26 лв. =128,91 лв. При този изход на спора съразмерно на уважената част, настоящият съдебен състав е приел, че на ищцата се дължат разноски от 0,21 процента от реално сторените / както за заплатена такса, така и досежно адвокатско възнаграждение/. ( В скоба съдът е отчел , че ответникът също има право на разноски , но не е поискал присъждане на такива, не е представил и списък по чл.

80 ГПК, поради което и съдът не е присъдил разноски в полза на ответника . ) Съдът съгласно нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАДв , принципът на чл. 36, ал. 1 ЗАдв, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е определил в полза на адв. Г. Д. минимума от 400 лв. за осъщественото от нея процесуално представителство без ДДС или 480 лв. с ДДС.

Изхода на спора е обосновал и извода на съда, че на ищцата се дължат съдебно деловодни разноски от общо 10.50 лв. за заплатена държавна такса с оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл.78, ал.1 ГПК. В полза на адв. Г.Д. се дължи сумата от 84 лв. без ДДС / 100,80 лв. с ДДС за осъществената безплатна правна помощ на ищцата, като размера на това възнаграждение е съобразен с минимума на дължимото се и с отхвърлената част на иска.

С оглед горните мотиви съдът се е произнесъл по същество по предявените искове и съобразно изхода на спора е разпределил отговорността за разноски , както следва :

1.осъден е ответника ***, със седалище и адрес на управление: *** СОФИЯ, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И. Б. М.,ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от 10,50 лв. (десет лева и петдесет стотинки) -представляваща сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса съразмерно на уважената част на иска, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и 2. осъден е ответника ***, със седалище и адрес на управление: *** СОФИЯ, представлявано от *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Д.Д., *** вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер **********, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 100,80 лв.

(сто лева и осемдесет стотинки ) с ДДС - представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Г. Д. безплатна правна помощ на ищцата И. М. в производството по делото, пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на иска и на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

С МОЛБА с рег. вх. № 6239/26.01.2026 г./л.57-56/ депозирана от И. М. чрез адв. Г. Д. от ВАК е отправено ИСКАНЕ до РС Варна да бъде изменено постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските, като вместо присъдените на ищцата разноски от 10,50 лв. се присъдят разноски от 50 лв./25,56 евро/ за заплатена държавна такса и вместо сумата от 100,80 лв. за възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ да се присъди 400 лв.

/204,52 евро/.

Молбата с правно основание чл.248 ГПК е депозирана в срок и процесуално допустима, поради което и с разпореждане № 2297/27.01.2026 г. съдът е съобщил на насрещната страна за исканото изменение , предоставяйки едноседмичен срок за отговор на подадената молба, на осн. чл.248, ал.2 ГПК.

2

Преписа от Разпореждане № 2297/27.01.2026 г. е надлежно връчен на насрещната страна на 04.02.2026 г. и в срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозирано становище от насрещната страна придружено с надлежно пълномощно, оригинал на товарителница и препис.

В писмено становище с рег. № 11549/12.02.2026 г. *** моли съда да остави без уважение молбата на насрещната страна по чл.248 ГПК като неоснователна .

СЪДЪТ, в настоящия му съдебен състав за да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК, намира че същата е процесуално допустима , но неоснователна.

Предмета на исковото производство е очертан от ищцата с предявените и поддържани до края на съдебното дирене искови претенции.

Отговорността за разноски е правна последица от изхода на спора и регламентирана в чл. 78 ГПК. Към момента, дори и след измененията в ГПК и ЗАДв. , обн. в ДВ, бр. 17 от 13.02.2026 г., настоящият съдебен състав не намира правно основание, което да обоснове извод, че на ищцата се дължат изцяло разноските сторени по делото за заплатена държавна такса, а на процесуалният й представител в пълнота определения от съда минимален размер на адвокатско възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗАдв.

Разноски в полза на ищцата и на процесуалния й представител биха се дължали в пълен размер, каквото е искането по чл.248 ГПК обективирано в молбата от 26.01.2026 г., в случай, че исковете на ищцата биха били уважени изцяло – т.е. хипотеза, която не е налице.

Ето защо и при спазване на принципите на чл. 78, ал.1 , ал.3 и чл. 38, ал.2 ЗАдв , съдът оставя без уважение молбата на ищцата и на процесуалния представител на ищцата за изменяване на постановеното по делото Решение в частта за разноските, като намира молбата за неоснователна и се придържа изцяло към мотивите залегнали в Решението при определяне на отговорността за разноски.

Воден от горното, Варненският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.248 ГПК обективирано в молба с рег. вх. № 6239/26.01.2026г. от ищцата И. Б. М.,ЕГН: ********** и адвокат Г.

Д. Д., АК - Варна, вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер ********** за изменение на Решение № 8 / 05.01.2026 год. постановено от РС Варна, 42 състав, по Гражданско дело № 20253110104846 по описа за 2025 година в ЧАСТТА за РАЗНОСКИТЕ, както следва :

-ответника ***, със седалище и адрес на управление: *** СОФИЯ, представлявано от *** да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на ищцата И. Б. М.,ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, СУМАТА от общо 50.00 лева / 25,56 евро вместо присъдената с Определението по чл. 78, ал.1 ГПК СУМА от 10,50 лв. (десет лева и петдесет стотинки) -представляваща сторените от ищцата съдебно - деловодни разноски за заплатена държавна такса съразмерно на уважената част на иска, пред настоящата инстанция и

-ответника ***, със седалище и адрес на управление: *** СОФИЯ, представлявано от *** да бъде осъден ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Д. Д., *** вписана в Единен регистър на адвокатите с личен номер **********, със съдебен адрес: *** СУМАТА от общо 400.00 лв./ 204.52 евро вместо присъдената с Определението по чл.38,ал.2 ЗАдв СУМА от общо 100,80 лв. (сто лева и осемдесет стотинки ) с ДДС - представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Г. Д. безплатна правна помощ на ищцата И. М. в производството по делото, пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част на иска и на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв, , като НЕОСНОВАТЕЛНО .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Частна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.

Разпорежда по делото да се приложи първия екземпляр на становище № 11549/12.02.2026г. ведно със завереното копие на пълномощно и оригинал на товарителница.Разпорежда преписа от Становище № 11549/12.02.2026г. ДА СЕ ВРЪЧИ 3 на насрещната страна.

ПРЕПИС от настоящия акт да се връчи на страните по делото чрез процесуалните йм представители.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4