Решение № 1179 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300103107 по описа за 2023 година

И щ е ц ъ т Д. Л. П. с ЕГН **********, от гр. П. ***, представляван от пълномощника му адв. М. В. М., твърди, че на **** г., около 22:00 часа, вървейки по левия тротоар на ул. „Ц.“, в посока бул. „Х. Д.“, на която улица не работело осветлението, което го поставило в обективна невъзможност да забележи, че в този участък, без да е обезопасен и сигнализиран по някакакъв начин, се извършвали строително-монтажни дейности, като част от тротоарната настилка била разкопана, а върху друга част от нея били струпани бетонни блокчета, предназначени за завършване на външната част на тротоарни настилки, достигайки до № ***, внезапно се спънал и паднал на тротоара, като основната сила на удара поели лакътят на лявата му ръка, левият крак и лявото рамо, в които части усетил много силна болка, найинтензивна в областта на ръката. Той постепенно се изправил и забелязал кръвотечение по левия лакът и лявото коляно. Поради засилване на болките в лявата ръка, подуване, схващане и невъзможност за разтягане, ищецът постъпил в Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където при преглед от ортопед-травматолог и направена рентгенография на лява лакетна става не били установени травматични промени по видимите части на костите в изследваната област, била му поставена окончателна диагноза : „контузия на лакътя и контузия на коляното - охлузни рани“ и той бил изписан същата вечер, без да му бъде предписано лечение.

Тъй като през нощта болките в ръката продължили да се засилват и те били 1 придружени от схващане в лявата предмишница, на следващия ден ищецът посетил УМБАЛ „Пълмед“ ООД, където след преглед от ортопед-травматолог и направена втора рентгенография на лява лакетна става с резултат - суспектни данни за фрактура на главата на лява лъчева кост, му била поставена имобилизация с гипс и дадени предписания за : контролен преглед след седмица; извършване на скенер и за терапия с магнезий и „Ендотелон“ за 20 дни, както и „Аналгин“ за обезболяване.

Поради получен в следващата седмица силен обрив по ръката от гипсовата имобилизация, последната била премахната при контролен преглед и заменена с ортеза, като при този преглед бил направен и скенер, въз основа на който на ищеца била поставена окончателна диагноза : счупване на горния край на лъчевата кост, както и дадени предписания ортезата да не се сваля минимум 35 дни и за контролни прегледи за проследяване на правилното зарастване и/или евентуалното наличие на размествания на фрактурата.

При контролен преглед на 26.09.2023 г. била направена компютърна томография, при която се установило, че няма разместване, но фрактурата все още не е зарастнала, поради което ортезата следва да се носи още 10 дни, като било издадено и направление за провеждане на рехабилитация след отстраняването й.

След премахване на ортезата ищецът провел два курса рехабилитационни процедури, въпреки които и продължителния възстановителен период и към датата на завеждане на исковата молба в съда – 17.11.2023 г., той не е напълно възстановен - все още не може да натоварва ръката, чиято функционалната способност отпреди настъпване на инцидента не е възвърната поради ограничение при извършването на въртеливи движения; продължава да изпитва болки, дискомфорт и схващане; налице са лек оток в лакътна става, палпаторна болка по предна и медиална повърхност, ограничени и болезнени движения, намалена мускулна сила на лява ръка, затруднен ДЕЖ.

В резултат на настъпилия инцидент и произтеклите от него телесни повреди ежедневието на ищеца се променило в негативен аспект, което му се отразило изключително отрицателно не само физически, но и емоционално, и психически. Бил поставен в обективна невъзможност да организира и изпълнява ежеднедните задачи, да полага труд и да помага на семейството си – бил препятстван и/или затруднен да задоволява еждневните си нужди като готвене, почистване на дома, къпане, подготовка на личен тоалет и др.; не можел да полага грижи за 11-месечното си бебе, което следвало да се наблюдава денонощно поради установен рефлукс; не можел да шофира и да носи тежко, да оказва помощ на съпругата си и при по-често налагащите се медицински прегледи на бебето, извршването на ежедневни покупки за дома, при поддръжката на домакинството; бил лишен от социални контакти и от динамичното си ежедневие, с което бил свикнал.

2

Ищецът претърпял и имуществени вреди от получените при падането увреждания. По време на лечебно-възстановителния период направил разходи за медицински услуги, медицински материали и медикаменти в общ размер на 307.53 лв., в това число : 40.83 лв. за закупуване на таблетки „Ендотелон“; 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р Н. И.; 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р Г. С.; 2.90 лв. за заплащане на потребителска такса за преглед при д-р И. Г.; 198 лв. с включен ДДС за закупуване на ортеза и 60 лв. за заплащане на цената на услуга за освидетелстване с издаване на съдебномедицинско удостоверение.

Освен това през периода 30.08.2023 г. – 12.10.2023 г. бил лишен и от възможността да изпълнява трудовите си функции на „Д.и.т.“ и да получава уговореното по трудовия му договор възнаграждение в пълен размер, като през посочения времеви отрязък му били изплатени обезщетения за временна неработоспособност, разликите между които и пълните размери на дължимите му трудови възнаграждения възлизат на : 267.67 лв. за периода 30.08.2023 г. – 31.08.2023 г.; 7 749.40 лв. за периода 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г. и 3 087.97 лв. за периода 01.10.2023 г. – 12.10.2023 г.

Предвид гореизложеното и тъй като инцидентът е настъпил на общински път, който съгласно чл. 5 Закон за пътищата /ЗП/ във връзка с § 1 от ДР на ЗП включва както обхвата на пътя /в който се включва и тротоарът/, така и всички пътни съоръжения и принадлежности, чийто собственик и стопанин е Община Пловдив, която според чл. 31 от ЗП е длъжна да изгражда, поддържа и ремонтира общинските пътища в границите на нейната територия, в това число и да извършва, съблюдава и контролира ремонта на тротоара, обезопасяването на местата, на които се извършват ремонтни дейности, както и изправността на уличното осветление и тези задължения в случая не са изпълнени, съответно не е упражнен контрол спрямо наети от Община Пловдив лица натоварени с горните дейности, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетения за претърпените от него имуществени вреди в посочените в предходното изложение размери, а също и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 500 лв. ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ответникът Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес – гр. Пловдив, пл.

„Стефан Стамболов” № 1, представлявана от к. К. Д., а също и от пълномощника му главен юрк. И. К., оспорва наведените в исковата молба твърдения и предявените искове по следните съображения : нито районната, нито общинската администрация на гр. Пловдив е възлагала и/или разрешавала извършване на СМР на ул. „Ц.“ № *** към 3

**** г.; невярно е твърдението за неработещо улично осветление на ул. „Ц.“; твърдяното травматично увреждане не се потвърждава от приложените към исковата молба писмени документи; липсва яснота какво е наложило повторен преглед на ищеца ден след инцидента, едва седем дни след който е направена втора рентгенова снимка, на която е установена фрактура в областта на главичката на радуиса на лява лакетна става; ищецът не се е погрижил за собственото си лечение още от момента на лекарското предписание на 29.08.2023 г. и това обстоятелство не може да бъде вменено във вина по описания механизъм на настъпване на инцидента; липсва и яснота защо едва на 29.08.2023 г. е изразено съмнение за фрактура; в случай, че се докаже, че описаният в исковата молба инцидент е настъпил на посочените в исковата молба дата и място, то същият не е резултат от неизпълнение на задължения на Община Пловдив, респективно на нейни служители; ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; представените фишове за заплата не доказват наличие на трудово правоотношение, а размерът на максималния осигурителен доход е нормативно установен; претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на характера и степента на твърдените увреждания, възстановителния период и на приноса на ищеца, като същият е необосновано висок и не съответства на критерия за справедливост; претендираният размер на неимуществените вреди не представляват пряка и непосредствена последица от преживения инцидент, като не са ангажирани доказателства, че болките и страданията са действително настъпили. В подадения отговор на исковата молба е наведено и правопогасяващо възражение по отношение на вземането за лихва за забава, както и са направени искане за присъждане на разноски и на възнаграждение за защита на юрк., а също и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което възражение процесуалният представител на ответника заяви, че поддържа в хода на устните състезания.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, както и възражението на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

Основен принцип в правото е, че не трябва да се вреди другиму, поради което съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия и/или бездействия, а юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД /Постановление № 7 от 1959 г., Пленум на ВС/.

Съгласно чл. 49 ЗЗД : „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.” Регламентираната в тази материално-правна норма отговорност е 4 гаранционно-обезпечителна, тъй като се ангажира за чужди противоправни действия и не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, като предпоставките за реализирането й са следните : вреда, причинена на пострадалия /ищеца/; вредата да е причинена от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил работата; вредата да е причинена при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът/служителят да има вина за причинената вреда /Постановление № 7 от 29.12.1958 г. на Пленума на ВС/.

За установяване на описания в исковата молба инцидент и на произтеклото от него увреждане, съответно на направените в отговора оспорвания и възражение бяха разпитани свидетели, както и се приеха четири снимки, на които бе извършен оглед в открито съдебно заседание на 12.03.2024 г. с участието на св. В. К. - живееща на семейни начала с ищеца, според чиито показания, както и тези на свидетеля Е. К. – приятел на ищеца от студентските години : св. В. К. : „...Случи се на **** г. ... Вечерта между 10 и 11 часа излязохме на разходка с наша приятелка, която беше на гости. ... След като взехме храна, минахме по ул. „Ц.“, защото там има и банкомат, за да изтеглим пари на връщане. Малко след банкомата, там се случи инцидентът, около № *** на „Ц.“. Д. вървеше напред, аз и Е. малко след него. Видяхме как полита и пада, и изохка. На улицата нямаше осветление.

Има осветление по принцип, но тази вечер не светеше. Единствената светлина от преминаващите коли идваше, затова ние осветихме да видим какво се случи и да му помогнем. Беше се спънал в големи бордюрни павета, които бяха на самия тротоар.

Беше паднал на една страна, на лявата си страна. Ние се движихме по тротоара в посока към бул. „Х. Д.“. На самото място бяха струпани тези бордюрни павета, две от тях бяха едно върху друго. Той се спъна в тях, те просто бяха струпани на самия тротоар. Там самият участък е малко по-тесен, тъй като от едната страна има противопожарен кран. ... Трите снимки – тъмните снимки, направихме същата вечер след инцидента. На телефон ги направихме, на телефона на приятеля ми. Снимките се направиха със светкавица, не са много качествени, затова направихме снимка на следващия ден на светло. Той се спъна в двете бордюрни плочи. Той се беше спънал в тях и беше политнал напред на самия тротоар и беше паднал на лявата си страна.