Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1791 от 10.12.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6448/2023
Вид
Решение № 1791
Подписан
10.12.2025
Състав
Ивайло Димитров Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8, пар.1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.83, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68г, ал.4 · Закон за защита на потребителите
  • чл.68д, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • параграф 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1 · Закон за кредитните институции
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.33, ал.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1791 гр. Русе, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520106448 по описа за 2023 година

Ищцата Х. И. М. твърди, че на 01.11.2022г. сключила договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 898227 със „Стик – Кредит” АД, съгласно който последният й отпуснал паричен заем в размер на 2 550.00 лева. Условията при които бил сключен одобрения от кредитора договор за потребителски кредит са: 36% - Лихвен процент по кредита; 42.58% - Годишен процент на разходите; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит – 3 920.26 лева; 24 месеца – срок за погасяване на кредита; информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски: посочена в Приложение № 2 – погасителен план към настоящия договор; 10% - лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания и обезпечения – поръчител или банкова гаранция. В чл.17, ал.1 от договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи, лихви, неустойки и други такива или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „Стик – Кредит” АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „Стик – Кредит” АД за заплащане на тези задължения. Описано е, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. В чл.17, ал.2 и Общите условия към договора е уговорено, че трето лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да 1 отговаря, заедно със заемателя за плащането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на заемателя, съгласно същия член се смята за изпълнено. В Общите условия към договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Посочено е, че страните се договарят, че третото лице – поръчител, следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст – 21 години; Минимален осигурителен брутен доход – 1 500.00 лева; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „Стик – Кредит” АД и служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. Ищцата твърди, че в случая страните са „уговорили”, че по договора ще има обезпечение по простата причина, че когато се кандидатства онлайн за отпускане на кредит, софтуерния продукт на ответното дружество генерира автоматично преддоговорна информация по стандартен европейски формуляр, както и договор, в който е предвидено обезпечение под формата на поръчителство или гаранция, т.е. независимо какво пише в договора, на практика потребителят няма избор дали да даде обезпечение или не, ако иска да сключи договора.Съгласно чл.27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от същия, дължи на заемодателя неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената кредитна сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.17 причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката за кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Страните се съгласяват, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката се дължи само за периода през който потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако потребителят е осигурил обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.17, неустойка не се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение на чл.17, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено. Прави впечатление обстоятелството, че общо дължимата сума по кредита – главница и лихва, възлиза на 3 920.26 лева, докато общият размер на дължимата неустойка по чл.27 възлиза на 4 980.74 лева – 78.70% от общата дължима сума. Ищцата е изтеглила кредит в размер на 2 550.00 лева, а съгласно погасителния план в края на срока на Договора е длъжна да върне 8 901.54 лева – над 300% от изтеглената първоначално сума. Видно от представените с исковата молба платежни, ищцата до датата на предявяване на иска е заплатила на кредитора сума в размер на 3 252.00 лева във връзка с процесния договор. Х. М. твърди, че договора за потребителски кредит предоставен от разстояние № 898227/01.11.2022г. е недействителен на основание чл.22 във 2 вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр.с чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономическа последици от сключването на договора. В процесния договор е нарушено това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл.22 във вр.с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора – главница, лихви, неустойки и пр. /чл.27 от Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид броя им и 3 изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – в тридневен срок от сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне на документи, одобрение и други, т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение в изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно – риска при предоставяне на кредита към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ищцата твърди, че клаузата за дължимостта й в чл.27 е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с добрите нрави се съдържат в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГК на ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на Тълкувателното решение, за спазването на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства и при съобразяване на примерно посочени критерии, като – естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяването на заетата сума. Размерът на предвидената неустойка представлява 78.70% от заетата сума /главница и лихви/ или 195.32% от главницата, т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер – сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита.