Решение № 963 от 02.08.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Варна, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. А. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20233100501513 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила жалба входящ № 6313/11.04.2023 г. подадена от адв.

Я. С. АК-Варна, процесуален представител на И. А. П. - длъжник в изпълнителното производство по изп.д. № 4072/2022 г. по описа на СИС при Районен съд гр. Варна, срещу разпореждане по изпълнително дело № 4072/2022 г. по описа на СИС при Районен съд гр.

Варна, връчено със съобщение с изх. номер 9138/13.03.2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е постановил, че на всеки 6 месеца дължи държавна такса върху периодичните платежи, съгласно чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 90 лева, независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно.

Жалбоподателят счита, че в тази част на разпореждането, съдебният изпълнител се е произнесъл по въпрос относно начисляването на разноските по изпълнителното дело, поради което в тази част разпореждането има характер на акт по разноските и подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал. 1, т. 7 от ГПК. Твърди се, че в обжалваната част разпореждането е неправилно, понеже заплатените доброволно и извънсъдебно по банкова сметка на взискателя месечни наемни вноски, след датата на падежа им не е основание за начисляване на такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, защото те не са събрани в хода на изпълнителното производство. С жалбата се претендира отмяната на атакуваното с нея разпореждане по ИД. № 4072/2022 г. по описа на СИС при Районен съд гр. Варна, връчено със съобщение с изходящ номер 9138/13.03.2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е постановил, че на всеки 6 месеца се дължи държавна такса върху периодичните платежи, съгласно чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 90 лева, независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не са постъпили писмени възражения от взискателя в изпълнителното производство - А. А. Д..

Представени са писмени мотиви от държавния съдебен изпълнител В. Г., в които са 1 изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Варна, след като взе предвид съдържащите се в жалбата оплаквания и съобрази данните по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна в изпълнителния процес и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол с оглед разпоредбата на чл. 435, ал.

2, пр. последно от ГПК, поради което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните в приложеното копие на изпълнителното дело № 4072/2022 г. по описа на СИС при ВРС, се установява, че делото е било образувано въз основа на изпълнителен лист № 260492, издаден по гр.д. № 18210/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, с който длъжникът И. А. П. е осъден да заплаща на взискателя А. А. Д. сумата от 125 лева, представляваща наемно възнаграждение за ползване на ½ идеална част от съсобствено семейно жилище, считано от 04.11.2019 г. с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законни основания за неговото изменение или прекратяване.

Изпратена е покана за доброволно изпълнение до длъжника, която му е връчена надлежно на 29.07.2022 г., и запорно съобщение от 26.07.2022 г. до „Банка ДСК“ ЕАД, с което е наложен запор върху сметките на длъжника, до размера на сумата посочена в запорното съобщение – 5238,32 лева.

На взискателя е връчено изявлението на длъжника за прихващане, съдържащо се в молба от длъжника с Вх. № 13955/18.08.2022, по която взисктелят е изразил становище, обективирано в молба вх. № 15290/14.09.2022 г. Във връзка с извършена корекция на дълга на длъжника е изпратена нова ПДИ, която му е връчена надлежно на 30.08.2022 г.

Периодично по изпълнителното дело е извършвана корекция на сумите по дълга, тъй като от страна на длъжника са извършвани извънсъдебни плащания по сметка на взискателя, за което са представяни ксерокопия на платежните нареждания. По изпълнителното дело е извършено прихващане на вземанията между страните, като в разпореждане на ДСИ от 10.03.2023 г. е определена, на основание чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК дължимостта, на сумата от 90 лева – представляваща държавна такса върху периодични платежи, независимо дали същите са платени съдебно или извънсъдебно. Със съобщение изх. № 9138/13.03.2023г. от 13.03.2023 г. съдебният изпълнител е уведомил длъжника, че дължи държавна такса в размер на 90 лв. по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата съображения, че длъжникът не дължи разноски по изпълнението, след като е погасявал доброволно и извънсъдебно задължението си по присъденото наемно възнаграждение за ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в град Варна, *****

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при изпълнение на вземане за периодични платежи, какъвто е настоящият случай, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време.

Също така, общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК повелява, че разноските по изпълнението, в т.ч. и таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 53 от цитираната по-горе тарифа, са за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Следователно, след като вече е образувано изпълнително дело за принудително събиране на присъденото наемно възнаграждение, какъвто е настоящият случай, таксата по чл. 53, ал. 4 от тарифата се дължи от длъжника, независимо дали сумата е преведена по сметката на съдебния изпълнител или е преведена доброволно, директно на взискателя преди или след настъпване на падежа.

Предвид гореизложените съображения, обжалваното разпореждане за разноските на 2 държавния съдебен изпълнител е правилно, а жалбата срещу същото се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба входящ № 6313/11.04.2023 г. подадена от адв. Я.

С. АК-Варна, процесуален представител на И. А. П. - длъжник по изп.д. № 4072/2022 г. по описа на СИС при Районен съд гр. Варна, срещу разпореждане по същото изпълнително дело, връчено му със съобщение с изх. номер 9138/13.03.2023 г. в частта, с която съдебният изпълнител е постановил, че на всеки 6 месеца се дължи държавна такса върху периодичните платежи, съгласно чл. 53, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – в размер на 90 лева, независимо дали се плаща съдебно или извънсъдебно.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, изр. II от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3