Определение № 11 от 23.07.2026, Военен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Пловдив, 23.07.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. Стойко Др. Спасов при участието на секретаря Виолета В. Драгиева в присъствието на прокурора С. Н. С. като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Частно наказателно дело № 20266200200100 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е на 23.07.2026 г., в 14:13 часа, писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив полк. С. С. за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” на обвиняемия гр. л. Н. П. Г., ***, входирано в деловодството на съда под № 880/23.07.2026 г.

Досъдебно производство № 312/2026 г. по описа на ГДБОП – МВР – *** е образувано от Окръжна прокуратура – *** за това, че през 2026 г. в гр. *** участвали в организирана престъпна груба, създадена да върши престъпления по чл. 234 НК – престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.

На 22.07.2026 г. делото е докладвано от наблюдаващия прокурор с докладна записка от служител на ГДБОП, видно от която Н. В. Г. и Ц. Н. А. са ***.

Предвид гореописаното обстоятелство с постановление от същата дата наблюдаващият прокурор е изпратил делото по компетентност на Военноокръжна прокуратура – Пловдив, която от своя страна е приела наблюдението върху досъдебното производство. Същото се води под № 39-Рп/2026 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив.

С постановление от 21.07.2026 г. на главния разследващ полицая в Отдел 07, сектор 03 при ГДБОП – МВР гр. л. Н. П. Г., е привлечен в качеството на 1 обвиняем с повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; престъпление по чл. 234, ал.3, т.2 и т.3, вр с ал.2, вр с чл. 26, ал. 1, вр с чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК; престъпление по чл.

234, ал.3, т.2 и т.3, вр. с ал.2, вр с ал. 1, чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, в присъствието на служебния защитник адвокат Т. В., от АК – ***. Веднага след това, е бил разпитан в това му качество, в присъствието на адвоката. Заявил е, че разбира обвинението и е дал обяснения. Признава се за виновен по т. 4 от предявеното му обвинение.

Пояснява, че намерените наркотици в дома му били ползвани единствено от него.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража”, като се позовава на събраните и приобщени писмените и гласни доказателства, приложени към обединените две досъдебни производства. Изтъква, че за него няма съмнение, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства може да се направи изводът за авторството на деянията, извършени от обвиняемия.

Деянията, за които му е повдигнато обвинение са за тежки умишлени престъпления. Прави изводът, че обвиняемият може да извърши и друго престъпление и да повлияе на свидетелите. Предвид гореизложеното моли съда да определи на обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

В съдебно заседание, защитата на обвиняемия счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради това, че не са налице предпоставките за това. Разследването е в съвсем начална фаза, от няколко дни. Тепърва предстои да бъдат извършени съответните следствени действия и назначаване на съответните експертизи.

Няма опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго деяние. Има постоянен адрес в ***. Счита, че от събраните до момента гласни и писмени доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 354а от НК. За останалите престъпления, които са му повдигнати, няма събрани доказателства.

Съдействал е в пълен обем на разследването, като е предал всички намиращи се в негово владение наркотични вещества. Счита, че всяка по-лека мярка ще изпълни целите на наказанието. В този ред моли съда да му бъде наложена по- 2 лека мярка за неотклонение, като счита, че дори парична гаранция би била адекватна и би осигурила целите на мерките за неотклонение.

В съдебно заседание обвиняемият заявява, че е съгласен с изложеното от адвоката. Има постоянен адрес. При последна дума, иска определянето на полека мярка за неотклонение.

За да се произнесе, съдът взе предвид материалите по делото, становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

Искането за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде в писмена форма и се прави от прокурора, и предполага следните критерии: образувано досъдебно производство; повдигтано обвинение за конкретно престъпление; обективни доказатевства за авторството на обвиняемия в извършеното престъпление.

На обвиняемия Н. П. Г., е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК; престъпление по чл.

234, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр с ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 234, ал.3, т.2 и т.3, вр. с ал.2, вр с ал. 1, чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК; престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК, които са за тежки умишлени престъпления.

Същият е разпитан в качеството на обвиняем, заявил е, че разбира обвинението и дава обяснения към този момент. Признава се за виновен за притежаване на наркотични вещества. Оказал пълно съдействие на органите на полицията и на разследващите органи. Същият за времето от 2018 г. до 2025 г. е работил като шофьор на тир на територията на страна и в чужбина.

Получавал е месечно възнаграждение в размер на 300 лв. Видно от приложената медицинска документация в досъдебното производство същият е с колебливо здраве. Получава паник атаки.

В хода на предварителното разследване до настоящия момент, по тези му обвинения са били разпитани множество свидетели. Съдът, като съобрази техните показания, стигна до извода, че те дават основание на съда да изгради убеждение, че са налице данни, от които може да се направи обоснованото предположение, че Н. Г. е извършил престъплението за притежаване на наркотични вещества, за което е бил обвинен. Макар разследването по досъдебното производство да е в изключително ранен етап, събраните до 3 момента доказателства, преценени в тяхната съвкуност и логическа връзка, очертават фактическата обастановка, водеща до наличието на обостновано предположение в тази насока.

Била е назначена до настоящия момент единствено Физико-химическа експертиза от разследващия орган за определяне в представените обекти дали има следи от наркотично вещество.

Изходна база на преценката, дали да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража” са основанията, визирани в нормата на чл. 63, ал.1 НПК – че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление, които следва да са кумулативно налице, ведно с данните, от които може да се направи обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е било обвинено.

В действащия НПК не допуска задължително „Задържане под стража”.

Освен това, основанията по чл. 63, ал.2, т.т. 1- 4 от НПК са една изходна база за преценка относно съществуването на тази реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление, а не хипотези, при които задържането е задължително. Тежестта за доказване на всички предпоставки по чл.63 от НПК лежи върху органите на до съдебното производство.

Съдът констатира, че в материалите по делото, липсват фактически данни, сочещи на криминално поведение, предишни осъждания, специфичен престъпен маниер на извършване на престъпления, липса на постоянен адрес и местопребиваване и на месторабота. Отделно от това, към настоящия момент, от данните по делото, не може да се направи обосновано предположение, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие за да избегне наказателно преследване, както и да прикрие следите от престъплението, да унищожи или укрие веществени доказателства и да повлияе по някакъв начин на свидетели.

Съдът взе в предвид, че обвиняемият не е с висока степен на обществена опасност. Същия е с чисто съдебно минало – реабилитиран по право, с установена самоличност. Същият е с постоянен адрес и местоживеене в ***, обл. ***.

Предвид изложеното, съдът намира, че не може да бъде споделено становището на прокурора, че единствено мярката за неотклонение 4

„Задържане под стража“ ще изпълни в цялост предвидените в закона цели, посочени в чл. 57 от НПК.

Въз основа на изложеното по – горе, съдът счита, за най – подходяща, с оглед изпълнение на целите на чл.57 от НПК и оглед личността на обвиняемия гр. л. Н. П. Г., се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 1 000 (хиляда) евро, вносима в 7 (седем) дневен срок, след влизане в сила на настоящото определение. При определяне размера, съдът се съобрази с трудовите му доходи и семейното му положение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 61, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА на обвиняемия по досъдебно производство № 39-Рп/2026 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив на гр. л. Н. П. Г., роден на ***, постоянен и настоящ адрес в ***, обл. ***, ул. „***, българин, с българско гражданство, разведен, осъждан, реабилитиран по право със средно образование, с ЕГН: **********, мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 1 000 (хиляда) евро, вносима по сметка на Военен съд гр. Пловдив, в седмодневен срок, след влизане на определението в законна сила.

Препис от определението да се връчи на органите Военно-окръжна прокуратура – Пловдив и на органите на „Следствен арест“ гр. Пловдив за сведение и изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред Военно-апелативен съд гр. София, в случай на жалба или протест, делото ще се разгледа пред Военно-апелативен съд гр. София на 29 юли 2026 г. от 10:00 часа.

Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________ 5