Решение № 77 от 28.08.2025, Районен съд - Дряново
- Съд
- Районен съд - Дряново
- Дело
- Гражданско дело 57/2025
- Вид
- Решение № 77
- Подписан
- 28.08.2025
- В сила
- 16.01.2026
- Състав
- Мариета Спасова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 228, ал. 1 · Закон за електронните съобщения
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147а, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147а, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 77 гр. Дряново, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20254220100057 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът *** основава исковата си претенция на обстоятелството, че с ответника А. С. С. били сключени следните договори за предоставяне на услуги: Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021г., Допълнително споразумение № 063996523 от 03.02.2022г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 03.02.2022г., както и Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022г.
Посочват, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия : за мобилен номер *** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 063996523 от 03.02.2022г. към договор за мобилни услуги, за мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black – условията, договорени в Договор за лизинг от 03.02.2022г. и за мобилен номер *** – условията, договорени в договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022г.
Заявяват, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. май 2022г. – м. юли 2022г., а именно : фактура № 7335981079/ 25.05.2022г., фактура № 7337269117/ 25.06.2022г., фактура № 7338557720/ 25.07.2022г., фактура № 7341292027/ 25.09.2022г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва: По Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021г., изм. с Допълнително споразумение № 063996523 от 1
03.02.2022г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставял мобилен номер ***, се претендирали задължения в общ размер на 194,91 лв., представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 25.04.2022г. – 24.09.2022г. По Договор за лизинг от 03.02.2022г., с който било предоставено ползването на мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black, били начислени и се претендирали задължения в общ размер на 325,80 лв., от които : дължими незаплатени лизингови вноски за периода 25.04.2022г. – 24.07.2022г. в общ размер на 48,87 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 16,29 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 25.08.2022г. – 03.01.2022г. в общ размер на 276,93 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 16,29 лв. с вкл. ДДС. По Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022г., с който се предоставял мобилен номер ***, се претендирали задължения в общ размер 132,17 лв., представляващи незаплатени задължения за месечни абонаментни такси и ползвани услуги, начислени за периода 25.03.2022г. – 24.07.2022г.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договора за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързания договор за мобилни услуги.
Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не било довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като в който и момент след възникването му да било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договора. Доколкото устройството не било върнато, цената му не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условия), вкл. и от лизингополучателя, договорът запазил първоначално уговорения си срок на действие.
Твърдят, че искуемостта на вземанията на *** по всяка от фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на *** било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Дряново, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 344/2024 г. и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с което били уведомени, че издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК била връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок предявявали настоящия иск по чл. 422 ГПК.
2
Моля съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 344/2024 г. по описа на Районен съд Дряново против ответника А.
С. С. за сумата 652,88 лв., представляваща сбор на дължимите суми по сключените между страните Договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021 г., Допълнително споразумение № 063996523 от 03.02.2022г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 03.02.2022 г., Договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022г., за които суми били издадени фактура № 7335981079/25.05.2022г., фактура № 7337269117/25.06.2022г., фактура № 7338557720/25.07.2022г. и фактура № 7341292027/25.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. На основание чл. 78 от ГПК съда да осъди ответника да заплати на *** присъдените в полза на дружеството деловодни разноски по заповедното производство в общ размер на 245,12 лв. както и всички направени от ищеца, разноски в настоящото производство, в т.ч. внесената държавна такса в размер на 27,01 лв. и изцяло изплатения адвокатски хонорар в размер на 522,05 лв. с вкл.
ДДС, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. ДВ. бр. 88 от 4 ноември 2022 г.
В дадения от съда срок е депозиран отговор от особения представител на ответника адв. Д. от АК – Габрово, в който се посочва, че предявеният иск е допустим и следва да бъде допуснат за разглеждане. Видно от исковата молба и от приложенията към нея се касаело за съглашения между търговец (в случая доставчик на телекомуникационни услуги и лизингодател) и физическо лице - потребител по смисъла на § 13, т. 1ДР ЗЗП. Поради това ответникът се ползвал от защитата, предоставена по ЗЗП. Моли съда да проведе служебна проверка по чл. 7, ал. 3 ГПК за наличие в процесиите съглашения на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Служебната проверка за неравноправни клаузи не била ограничена в заповедното производство или с определен преклузивен срок. Тя можела да бъде извършена както при разглеждане на настоящото дело, така и при инстанционен контрол. За потребителя, позоваващ се на неравноправен характер на клаузи от договор, не съществувало задължение да конкретизира същите или да посочва в детайли основанието за твърдината неравноправност (в тази връзка напр. решение № 237/20.01.2017г. по т. д. № 2927/2015 г. на ВКС).
Обръща внимание на некоректния и заблуждаващ подход на ищцовото дружество при договарянето с ответника. Приложените от ищеца ОУ, дори и да се приемело, че били предявени на ответника (което за момента било недоказано), били с прекалено малък по големина, особено труден за възприемане шрифт. В случая липсвала изрична законова забрана относно размера на шрифта. Въпреки това използването на толкова малък по размер шрифт поставяло под въпрос 3 действителността на ОУ на основание чл. 26, ал. 1 и ал, 2 ЗЗД. Ноторно известен бил и фактът, че при сключване на договори с телекомуникационни оператори масово се налагала практиката потребителят да бъдел заставен да се подписва в каре върху електронно устройство без да бъде наясно какво точно подписва. Приема тази практика за нелоялна спрямо потребителя и относима към недействителност на договора на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие.
Претендираните от ищеца задължения не съвпадали с който и да било ред от приложените фактури, както и не съвпадали с който и да било ред от фактура № 7341292027/ 25.09.2022 г., която се явявала последна и обобщавала задълженията по предходните фактури. На последно място издаваните от ищеца фактури били неясни, с очевидни разминавания между формалната си част и разбивките на другата представена страница (при фактурите, от които били представени други страници).
Касаело се за недобросъвестни практики при уведомяване на потребителя, които го затруднявали да разбере действителния размер на задълженията си, а понастоящем затруднявали съществено и неговата защита в хода на съдопроизводството. Поради което моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 344/ 2024г. по описа на съда се установява, че по заявление на *** против длъжника А. С. С. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 134/ 24.10.2024г., като е разпоредено същият да заплати сумата 194,91 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.09.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 625168485/13.09.2021 г. за мобилен номер *** и Допълнително споразумение № 063996523/03.02.2022 г. към него, сключени между А.
С. С. и ***, сега ***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 132,17 лв., представляваща незаплатени абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. по Договор за мобилни услуги № 626054872/02.04.2022 г. за мобилен номер ***, сключен между А. С. С. и ***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 325,80 лв., включваща: 48,87 лв. - три броя дължими и незаплатени лизингови вноски, всяка в размер от 16,29 лв. с вкл. ДДС, за периода от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. и 276,93 лв. - предсрочно изискуеми седемнадесет лизингови вноски за периода от 25.08.2022 г. до 03.01.2024 г. по Договор за лизинг от 03.02.2022 г. за мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black, сключен между А.
С. С. и ***, сега ***, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата 245,12 лв., разноски по делото за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.
4
С разпореждане от 31.12.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника С. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представените от ищцовото дружество доказателства се установява, че между А. С. С. и *** (с предишно наименование ***) били сключени следните договори за предоставяне на услуги: договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021г. за предпочетен номер ***, договор за лизинг от 03.02.2022г. за мобилно устройство XIAOMI 11Т 5G 128GB Black и договор за мобилни услуги № 626054872 от 02.04.2022г. за предпочетен номер ***.
Съгласно договор за мобилни услуги № 625168485 от 13.09.2021г. за предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“ с месечен абонамент от 19,99 лв. за срока на договора и месечен абонамент в размер на 26,99 лв. след изтичането му. Договорът е сключен при общи условия. Към него е приложена изрична декларация – съгласие от 13.09.2021г., в която абонатът е удостоверил, че е получил от представител на оператора екземпляр от Общите условия на *** за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и е съгласен с тях.