Решение № 5886 от 02.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5886 гр. София, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110151564 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу „В.МВ. Деневи“ ЕООД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните сумите, за които има издадена Заповед за изпълнение № 11137/12.04.2024 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17548/2024 г., а именно:

1 / 2822.74 лева - стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот – зала за детски електронни игри , находящ се на адрес: гр. София, ул. Ул. „О.“ № 117, аб.№ 338791 за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането ;

2 / 463.15 лева - мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 18.03.2024 г.,

Ищецът твърди, че е доставил на ответника в процесния нежилищен имот топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът-собственик на имота, в качеството си на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, не е изпълнил законовото си задължение за сключване на писмен договор с топлофикационното предприятие. Сочи, че с ползването на доставената топлинна енергия, без заплащане на дължимата цена, ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на дружеството-ищец.

Ищецът сочи, че за стойността на потребената топлинна енергия в стопанския обект и за сумите за мораторно обезщетение върху главницата за топлинна енергия и дялово разпределение, е издадена заповед за изпълнение 1 по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК.

Моли съдът да установи вземанията му към ответника така както са обективирани в издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „В.МВ. Деневи“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба. Намира, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот, както и че не е налице сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия с ищцовото дружество.

Твърди, че в периода 01.05.2021 г. – 11.09.2021 г. процесният имот е бил отдаден под наем на трето за спора лице, поради което ответникът не е ползвал топлинна енергия и не се е обогатил за сметка на ищеца.

Сочи, че исковете са неоснователни и с оглед липсата на доставка на топлинна енергия до имота за отопление и подгряване на вода, доколкото в обекта не са монтирани отоплителни тела и на водомера за топла вода е поставен спирателен кран, надлежно пломбиран през 2019 г., за които обстоятелства е уведомен и ФДР.

Твърди, че в случай, че претендираното от ищеца количество топлинна енергия не е реално доставено, а начислено по служебен път на база – поради неосигурен достъп, искът се явява неоснователен поради липса на реално доказано имуществено разместване.

В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност, като намира, че приложима е кратката 3-годишна давност по чл. 111в ЗЗД.

Оспорва дължимостта на цена за услуга дялово разпределение, и възразява за изтекла погасителна давност.

Оспорва дължимостта на претенцията за мораторна лихва, доколкото липсва отправена от ищеца покана.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 55189/2023 г. по описа на СРС, 76 св, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД 2 съдържа следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г.

За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД, предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за защита на обеднелия.

В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот в рамките на исковия период, както и страните не са били обвързани от действащ писмен договор за доставка на топлинна енергия.

Не е спорно, а и се установява от представения по делото договор /л. 73 и сл/., че в периода от 25.05.2018 г. до 11.09.2021 г. процесният недвижим имот е отдаден от ответника под наем на трето лице – „Първа инвестиционна банка“ АД.

Не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства и изготвената СТЕ, че сградата, в която е разположен недвижимият имот е топлофицирана.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи 3 писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия казус претенцията на ищеца се основава на твърденията за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от ответника, тъй като между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. По делото не са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор за процесния период.

Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото С Т Е , осъществило посещение на място в имота и извършило справки в регистрите на ФДР, се установява, че в имота не е имало монтирани отоплителни тела и топлоразпределители. Има монтиран водомер за топла вода, но ищцовото дружество е определяло стойността на топлинната енергия на база – поради липса на отчет е изчислен служебен разход.

Вещото лице е констатирало, че върху водомера за топла вода е поставен пломба № 0801534 и пломба на спирателния кран, като топлоподаване на топла вода е прекъснато.

От представеното по делото писмо /л. 70/ се установява, че считано от 15.10.2019 г. – т.е. преди исковия период, по талон за пломбиране на спирателен кран № 0609087 е преустановено таксуването по водомер с № 816257 – топла вода.

Следователно, установява се от приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, че за процесния период няма данни за реално потребена топлинна енергия в имота, а единствено за служебно начислена такава, съгласно действащата нормативна уредба.

Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът (акципиенса) дължи на кредитора (солвенса) именно това, с което реално се е обогатил за негова сметка.

Този извод се основава на обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.

Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно предвидена неустойка – по 4 отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота.

Когато между страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява достъп до имота си.

В случая съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия.

Разпоредбата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ.

В случая обаче претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е неприложимо. По същите съображения неприложим е и редът за определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г., Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение по гр.д. № 6389/2022 г. на СГС и др./

За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово разпределение.