Решение № 286 от 30.12.2025, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Радомир, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М.като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100921 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Т. е потребител на електрическа енергия, с доставчик ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б." ЕАД), по партида с клиентски номер ......., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул.

„Л. К.“ № ..

Твърди, че по посочения клиентския номер били издадени следните фактури от ответното дружество: фактура № ...../11.02.2019 г., на стойност 1757,06 лева; фактура № ...../12.03.2019 г., на стойност 1609,71 лева; фактура № ......./12.03.2019 г., на стойност 3,29 лева; фактура № ....../10.04.2019 г., на стойност 954,38 лева; фактура № ....../31.07.2019 г., на стойност 142,23 лева; фактура № ...../10.09.2019 г., на стойност 60,63 лева и фактура № **********/11.05.2020 г., на стойност 242,40 лева.

Според ищеца от издаване на описаните фактури до датата на исковата молба били изминали повече от 5 години, в които ответникът не е предприел активни действия по спиране или прекъсване на давността, поради което моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в общ размер на 4769,70 лева, представляваща стойността на ел. енергия по фактури №№ ..../11.02.2019 г., ***/12.03.2019 г., ....../12.03.2019 г., ..../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ***/10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., издадени по партида с клиентски номер ...., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Л.К.“ №., като погасена по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като сочи, че процесната сума в размер на 2791,28 лева е начислена за реално използвано количество ел. енергия в имота на ищеца за периода от 03.01.2019 г. до 02.05.2020 г., върху която е начислена неустойка за забавено плащане в размер на 2000,99 лева.

Според ответника посочената в исковата молба сума не е погасена по давност, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото фактури №№ ../11.02.2019 г., .../12.03.2019 г., .../12.03.2019 г., .../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ........./10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., издадени по партида с клиентски номер ........., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул.

„Л.К.“ № .., се установява, че задължението на ищеца за ползвана ел. енергия за сочения в исковата молба период е в размер на 2791,28 лева.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По допустимостта:

Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

По основателността:

Между страните не се спори, че ищецът В. А. Т. е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Радомир, ул. „Л.К.“ №.. като партидата, по която се отчита потреблението на ел. енергия е записана на негово име – партида с клиентски номер ....

Съдът приема за безспорен факта, че между ищеца и ответника - „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б.“ ЕАД) - енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с ел. енергия, са налице облигационни отношения, които се регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия и ищецът притежава качеството „клиент на ел. енергия за битови нужди“. Съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С оглед характера на обществените отношения, начинът на договаряне е опростен, като предварително е определено съдържанието на договорните клаузи за всички единични договори, които са типизирани.

Страните не спорят, че за процесния електроснабден имот, находящ се в гр. Радомир, ул. „Л.К.“ № .., има незаплатено задължение в общ размер на 4769,70 лева, представляващо стойността на ел. енергия по фактури №№ .../11.02.2019 г., ...../12.03.2019 г., ..../12.03.2019 г., ..../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ...../10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., от които 2791,28 лева – главница и 1978,42 лева – лихва за забава.

2

При извършена преценка на събраните по делото доказателства и доводите на всяка една от страните, настоящият съдебен състав намира, че предявеният за разглеждане отрицателен установителен иск за недължимост на заявените суми от ищеца в полза на ответното дружество е изцяло основателен.

Ищецът твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по давност - с изтичането на тригодишната такава, регламентирана в чл. 111 ЗЗД.

Задължението да се заплаща стойността на ел. енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че задълженията на потребителите на електрическа енергия представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт – договор за доставка на ел. енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория вземания е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Следователно, съгласно чл. 111, б. „в”, пр. второ и трето ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.

Изискуемостта на главницата за последния месец от процесния период - м. 04.2020 г., е настъпила на 13.06.2020 г.

За периода след настъпване на изискуемостта ответникът не доказа, че е предприел някое от действията, предвидени в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, водещи до прекъсване на погасителната давност, поради което следва да се приеме, че вземанията са погасени по давност и предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.

По разноските:

Съобразно правилата на процеса и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото деловодни разноски в общ размер на 794,87 лева, от които 194,87 лева – внесена държавна такса и 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът намира, че не е прекомерно, вземайки предвид фактическата и правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и международни правни норми и броя на съдебните заседания.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. П.“ ЕАД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „И.”, бул. „Ц.ш.“ № ..., сграда „И.П.”, че В.

А. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Л. К.” №..., не дължи на дружеството сумата в общ размер на 4769,70 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и 3 седемдесет стотинки), представляваща стойността на ел. енергия по фактури №№ ..../11.02.2019 г., .../12.03.2019 г., ......./12.03.2019 г., ..../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ..../10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., издадени по партида с клиентски номер ...., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Л.К." № .., като погасена по давност.

ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕАД, с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „И.”, бул. „Ц.ш.“ № ....., сграда „Изток Плаза” да заплати на В. А. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Радомир, ул. „Л.К.” №.. сумата в размер на 794,87 лева (седемстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща направени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Радомир, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М. Д. М.като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251730100921 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Т. е потребител на електрическа енергия, с доставчик ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е. Б." ЕАД), по партида с клиентски номер ......., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул.

„Л. К.“ № ..

Твърди, че по посочения клиентския номер били издадени следните фактури от ответното дружество: фактура № ...../11.02.2019 г., на стойност 1757,06 лева; фактура № ...../12.03.2019 г., на стойност 1609,71 лева; фактура № ......./12.03.2019 г., на стойност 3,29 лева; фактура № ....../10.04.2019 г., на стойност 954,38 лева; фактура № ....../31.07.2019 г., на стойност 142,23 лева; фактура № ...../10.09.2019 г., на стойност 60,63 лева и фактура № **********/11.05.2020 г., на стойност 242,40 лева.

Според ищеца от издаване на описаните фактури до датата на исковата молба били изминали повече от 5 години, в които ответникът не е предприел активни действия по спиране или прекъсване на давността, поради което моли да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в общ размер на 4769,70 лева, представляваща стойността на ел. енергия по фактури №№ ..../11.02.2019 г., ***/12.03.2019 г., ....../12.03.2019 г., ..../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ***/10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., издадени по партида с клиентски номер ...., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул. „Л.К.“ №., като погасена по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като сочи, че процесната сума в размер на 2791,28 лева е начислена за реално използвано количество ел. енергия в имота на ищеца за периода от 03.01.2019 г. до 02.05.2020 г., върху която е начислена неустойка за забавено плащане в размер на 2000,99 лева.

Според ответника посочената в исковата молба сума не е погасена по давност, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото фактури №№ ../11.02.2019 г., .../12.03.2019 г., .../12.03.2019 г., .../10.04.2019 г., ..../31.07.2019 г., ........./10.09.2019 г. и **********/11.05.2020 г., издадени по партида с клиентски номер ........., за обект, находящ се в гр. Радомир, ул.

„Л.К.“ № .., се установява, че задължението на ищеца за ползвана ел. енергия за сочения в исковата молба период е в размер на 2791,28 лева.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

По допустимостта:

Отрицателният установителен иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като същият е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

По основателността:

Между страните не се спори, че ищецът В. А. Т. е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Радомир, ул. „Л.К.“ №.. като партидата, по която се отчита потреблението на ел. енергия е записана на негово име – партида с клиентски номер ....